Мария Иванчева в "Гардиън": В България не протестира средна класа
"Мирните протестиращи (в България - бел.ред.) са описвани като "средна класа" от чуждестранните медии, които иначе ги пренебрегваха доскоро. Само че това засенчва реалността на място - те са хора, които едва свързват двата края със средни доходи в най-бедната държава от ЕС."
Това пише Мария Иванчева в текста си "Българската "класова борба" (Bulgaria's 'class war') в зоната за свободни коментари на британския вестник "Гардиън". Тя е aнтрополог и социолог и едно от известните лица на българското движение "Нови леви перспективи".
Иванчева обяснява още в коментара си, че говоренето за протестиращата средна класа е подето и в българския дебат - и от подкрепящите, и от критикуващите. "Създаването на силна средна класа като резултат от прехода на България към либерална демокрация и свободен пазар някога беше колективна мечта, а днес се използва да разделя страната. Десните интелектуалци представят протестиращите като "интелигентни", "морални", дори "красиви" и "усмихнати". Този самопровъзгласил се "културен и професионален елит" говори за себе си като за "европейски", "ненасилствен", "който си плаща сметките и данъците", за разлика от "нецивилизованите" българи, които организирали протестите през февруари", пише още Иванчева.
За разлика от това - продължава авторката - повечето протестиращи, които са държавни служители и студенти, смятат, че двата протеста са вътрешно свързани. "Те обаче не формулират никакви икономически искания или критики срещу вдъхновения от МВФ и ЕС дневен ред на приватизация и бюджетни съкращения, прегърнат от всички български правителства и довел до масова безработица и демонтирал социалните институции на социалистическата държава."
Иванчева добавя как БСП и медийните й поддръжници също говорят за "софийската средна класа", но с цел да настроят много българи срещу протеста, да го представят като финансиран от Вашингтон и Брюксел, а премиерът Орешарски да изглежда като борец против световна конспирация срещу обикновените българи.
"Това, което в действителност стои между протестиращите и радикалната политика, е неолибералната хегемония от предходните десетилетия, опразнила колективното политическо въображение. Протестите са представяни като "антикомунистически", а "комунизмът" на БСП е обясняван с връзките й с непрозрачни приватизационни сделки и съкращаване на бюджетните разходи. Говоренето за "антикомунизъм" пречи на реалния дебат за икономическите и обществените алтернативи. В същото време нови законодателни мерки правят изключително трудна появата на нови политически играчи и България остава подчинена на местната олигархия и властови блокове. В резултат на растящата политическа и икономическа криза и на несигурността за мнозинството българи реагира единствено расистката крайна десница, чиято електорална основа бавно се разширява", предупреждава авторката.