За Гражданска институция – редом с партийните
Политологът и социален изследовател Деян Кюранов представи свое предложение не точно за рубриката "Идеи за изход", а като дългосрочно решение за представителството на гражданите и възможността им за влияние. Основните му тези са в този текст, а във вторник четете в "Дневник" разговор с него, в който обсъждаме силните и слабите страни на предложението, кога и как може да се случи, как да се контролира и т.н. Ще продължим темата и в разговор със специалисти по конституционно право. Вашите въпроси и коментари - споделяйте във форума или на [email protected]:
Тезиси за гражданско строителство
1. В България политическото пространство на демокрацията се оформи около един стожер – партиите.
- Тук всичко е в множественото число: целта през 1989-1990 беше да бъде разбит монополът върху властта на единствената "партия" – българската комунистическа.
2. В резултат цялото политическо пространство се оказа партизирано.
- Днес не може да започне никакво обществено начинание, без да бъде обявено за партийна инициатива под прикритие.
- От този пункт разсъждението обикновено продължава така: партиите са дискредитирани, защото са само прикрития за тази или онази олигархическа групировка. И стига до резигнацията "Затова сме така!" За да не ни се случи това, нека тук и засега да се ограничим с проблемите на официалната структура на политическото у нас. А като ги решим, ще имаме основа да се заемем и с неофициалните. Останалото е оплаквачество.
3. Стигнахме дотам, че в редките случаи, когато партийната класа се убеди, че едно обществено начинание действително е не-партийно – тази класа казва:
Стани партийно, защото иначе те няма, иначе политически не съществуваш!
- Така бе казано на Февруарския Протест. И Февруарският протест чу, и тръгна да се партизира, мъчейки се да излъчи представителни тела, лидери и политически послания. Тогава му се надсмяха, объркаха едни, купиха други и от Февруарския протест остана... граждански опит.
4. Именно този опит не даде Юнско-Юлския (...?) протест да тръгне към партийното обезличаване: протестът запази своето Гражданско лице.
Тук най-неинтересен граждански е въпросът, който е най-интересен партийно, а именно за кого ще гласуват хората у нас на следващите избори. Оказали се от примадони - в миманса, партиите бързат да напомнят за себе си чрез всякакви електорални въпроси, рейтинги и проценти. Но гласуват избирателите – а днес
на улицата протестират не избиратели, а Граждани
5. Улицата е добро място за окончателни послания като "Оставка!". Но протестът показва, че е време да помислим и за схема, при която могат се формулират и комуникират по-сложни политически послания.
- Но не както досега – гражданите само да предлагат и предполагат, а партийните Господа от централите и парламента да разполагат!
6. Решение: гражданите се преборват за създаването – по метода на убеждението под натиск – на
нова институция: Граждански омбудсман на Република България
(може и съкратено Громбудсман, че е по-неразбираемо и "страхуващо" за страхливите) – и избираме човек за този пост на преки национални избори, като Президента.
- Както премахнахме в 1989 еднопартийния монопол, сега премахваме многопартийния монопол – и включваме гражданството като пълноправен деятел в политическото пространство, като втори стожер на демокрацията. Без да разрушаваме първия, партийния. Няма нужда да разрушаваме системата - но имаме историческия шанс да я усъвършенстваме.
7. Вследствие прекия избор, този "Громбудсман" ще има влияние, не по-малко от това на президента; властта му ще бъде толкова, за колкото гражданите успеят да се договорят – по гореспоменатия метод - с партийците.
Във всеки случай, Громубдсманът трябва да разполага с опцията за отлагателно вето, по-силно от това на Президента днес; да може да се обръща към Конституционния съд; да участва по своя преценка лично или чрез пълномощници в работата на всяка държавна комисия или съвет и да обнародва информация и коментар по обсъжданата тема, ограничен само от Закона за класифицираната информация.
И – ако е
изчерпал всички средства, но безобразието продължава - да може да обявява Граждански протест
- Сегашната наша институция "Омбудсман" беше създадена под натиска на Неправителствени организации – но те можаха да изборят само минимална власт – властчица дадена сякаш по милост и за успокоение на гузни съвести.
8. Изборът за "Громбудсман" ще става на непартийни начала.
- Кандидатът за "Громбудсман" трябва да бъде безпартиен. Ако е партиен член, длъжен е преди официалното си кандидатиране да напусне партията си (не "да замразява" членството си и под. палиативи).
- Изборната кампания не се води от партийни активисти и не използва партийни помещения, нито партийни пари. Нарушението на този параграф от бъдещия Закон за Гражданския Омбудсман ще бъде престъпление.
Засега – толкова - и да помислим. Да помислят и специалистите - конституционалисти, електоралисти и тути кванти – но хайде тоя път първо с гражданския си акъл!
П.П. Авторът приема, че партизацията на политическото пространство у нас е проблем, очевиден за всички освен за мижащите на инат.
Авторът заявява, че предложеното тук не трябва да се използва, под предлог че се налага промяна в Конституцията, за отлагане на оставката на правителството и разпускането на парламента.
Що се отнася до предложеното решение, то естествено е само едно от възможните; авторът го излага тук с мисълта, че е достатъчно добро да бъде представено на гражданството.