Адам Михник, бившият полски дисидент, известен антикомунист и настоящ главен редактор на най-големия полски вестник "Газета Виборча", смята, че основната причина за протестите в България е "липсата на политическа култура, на култура на компромиса". Това важи и за страните в Източна Европа, където по думите му "наистина съществува мощен стремеж към свобода, няма обаче демократични традиции. Над тях все още е надвиснала опасността от анархия и хаос. Демагогията и популизмът са широко разпространени. Ние сме незаконните деца, копелетата на комунизма. Нашият манталитет е продукт на комунизма".

Полякът казва още, че и в Полша, и в Унгария откъдето започна свалянето на комунизма, "никога не сме се учили" на компромис. Михник говори отново за България и на въпроса "Мнозина твърдят, че старите мрежи отново са на власт. Сред хилядите демонстранти в България на улиците са излезли и представителите на една нова, градска средна класа, които протестират срещу политическата класа в страната".

Отговорът му е "Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните."

Той остро критикува натиска на унгарския премиер Виктор Орбан над местните медии и политическите възгледи на консервативния полски лидер Ярослав Качински. Според него те искат да извършат "пълзащ преврат" и ако намеренията им успеят, това ще е опасно. "И двамата имат авторитарна концепция за правото, за тях демокрацията е само фасада."

Михник отива още по-далеч, когато е запитан за призивите на Орбан за "централизирана мажоритарна демокрация", в която решенията могат - ако се налага - да бъдат взимани с укази. "Същото е казвал и Хитлер - специални укази, извънредни декрети... Това е пътят към ада. Честно казано, най-малко очаквах това да се случи в Унгария, която първа проби Желязната завеса. В Румъния и България - може би, но не и в Унгария. Случващото се е заради дълбокото разочарование от социалистите, чието предходно правителство докара страната до ръба на икономическа катастрофа. (...) Сега населението се съмнява във всичко, дори в това, за което някога е мечтало."

Журналистът описва системата на Орбан с цитат от британския историк Норман Дейвис, наричащ подобна форма на демокрация "управление на канибалите". "Ще има демократични избори, но след това партията победител изяжда изгубилите. Това е пълзящ преврат - да обърнеш институциите на демокрацията срещу самата нея. Защото смяташ, че ти единствен притежаваш монопола върху истината. Понякога, когато партиите изгубят смисъла си, системата се основава отново на монолог на властта. Демократичните институции на Запад са по-дълбоко вкоренени, там демокрацията може да се защитава. При нас всичко все още е много крехко и неустойчиво, независимо че минаха повече от две десетилетия след края на комунизма."

Бившият дисидент говори и за това, че в България само частично са отворени архивите на Държавна сигурност, а в Румъния, например, служители на "Секуритате" още си действат. Михник казва, че тази ситуация е същата като това, което е повтарял навремето за бившата Западна Германия - че е пълно с бивши нацисти.

Запитан да коментира твърденията на Орбан, че просто довършва революцията от 1989г. и "как се живее в едно общество, където някогашните извършители на престъпления са по-добре поставени, отколкото техните едновремешни жертви", Михник отговаря, че е добре, че Полша е избрала пътя на помирението, а не на отмъщението и разплатата. "Всички страни, които са били под диктатура, се сблъскват със същия проблем – това важи също така за Испания и Португалия. Но това не е достатъчна причина да се въведе антикомунистически апартейд". Полякът смята още, че призивите най-после да се разчистят хората от бившия режим, включително от Запад, са опростенчески, че са пропаганден инструмент на десните - поне в Полша - които търпят подобни хора и в своето управление.

Полякът продължава да коментира положението в Унгария, национализма и антисемитизма и казва, че Европа не може да мълчи по този въпрос и ако трябва - да наложи санкции. "Когато в Полша бе въведено военно положение и Западът наложи санкции срещу комунистическия режим, ние казвахме, че с това нищо не може да се постигне. Но в крайна сметка те се оказаха ефективни."

Михник обяснява и мълчанието на Варшава за случващото се в Унгария с това, че в Източна Европа вече се е вкоренило усещането, че хората там са втора категория европейци и открити критики само ще засилят това чувство.

Запитан в края на интервюто защо днес бившите дисиденти и опозиционери не играят никаква роля в политиката, той отговаря, че вероятно така и трябва да бъде. "Политиката при демокрацията изисква различна настройка. Борбата срещу комунизма беше по-скоро като война - надяваш униформа, отиваш на фронта и след победата мнозина се прибраха по домовете. Ние, дисидентите, имахме много високи морални стандарти и никой не вярваше, че комунизмът наистина ще рухне пред очите ни. Но се случи и внезапно начело на държавата се оказаха хора като мен с много по-различна биография от сънародниците си. И трябваше са водим политиката по правилата на демокрацията, които още не бяхме научили."