На Бузлуджа преди няколко дни Сергей Станишев направи отчаян опит да възвърне доверието към БСП сред нейните най-предани поддръжници. Направи го по стар и изпитан метод – посочи цел и враг. "Няма да дадем правителството", обеща той от трибуната. И призова: "Да пренесем Бузлуджа в София."

Призивът му не доведе до резултат. Обещанието му също няма как да се осъществи. Но и двете отново ни напомниха, че

Тя игнорира, премахва или поглъща заобикалящата я среда. Поради това социалистическата партия на практика няма интелектуална периферия, която не е част от партийната структура. БСП не вярва, че свободен и необвързан човек би поддържал трайна и изгодна за нея позиция. Затова Христо Продев, Стефан Данаилов, Драгомир Драганов, Благовест Сендов и много други бързо преминаха от битието на леви интелектуалци към това на депутати или министри – от независими към "заприходени". Рефлексът на БСП да превръща независимата позиция в зависима не й позволява да разбере как някой друг, например протестиращите, би могъл да бъде свободен от подобна подчиненост.

Този факт между другото обезсмисля и оплакванията, че в България виреят единствено десни интелектуални и експертни среди. На левите просто не им беше позволено да водят самостоятелен живот и да излязат на голямата публична арена.

роди днешната кризисна ситуация. Политическият дебат у нас отдавна се фокусира върху сляпото противопоставяне, вместо върху сблъсъка на идеи с цел тяхното избистряне. А не е възможно противостоящите си страни да дебатират, когато не се приемат за легитимни и всеки подозира другия в нечисти интереси и зависимост.

Липсата на доверие довежда не до нови идеи и решения, а до непрестанни битки и разисквания кой кого мрази повече. От тях полза има единствено задкулисието. То бързо се научи да разпалва враждите и да стимулира враждуващите групи, докато трупа влияние и власт за сметка на гражданите.

Сега, когато общественото доверие във властта окончателно рухна и хората въстанаха, опитът им да изградят среда на съгласие и доверие очаквано не доведе до необходимия по мащаб публичен дебат. Срещу тях веднага бе изградена

Защото въпреки различията помежду си противниците на протеста са обединени от разбирането, че ако той успее, всички те ще останат в миналото. Целта им е да запазят себе си. Подклаждайки недоверие да направят съгласието невъзможно. Има дори хора, които на думи подкрепят протеста, но се опитват да затворят дебата единствено на територията на омразата и личните разправии. И те нямат интерес протестът да успее, защото и те пазят своето място в статуквото – колкото и незначително да изглежда то отстрани.

За неприятелите на протеста е важно усилието за цялостна промяна на властта – в нейната структура и начин на функциониране – да бъде оплюто и опорочено. Така политическата ситуация ще се запази, а хората, вложили време и енергия в промяната й, ще изглеждат наивни, заблудени и глупави.

Протестиращите бързо се ориентираха в тази картина. Това е част от обяснението на онова тяхно поведение, което често втрещява и дезориентира противниците им. Те не излъчват лидери, не учредяват партии, не представят списък с искания. Протестът не оформя колективни тела, защото знае, че това ще улесни критиците му. Ще им помогне да го категоризират и опитомят.

защото ще се окажат неподготвени на територия, в която политиците и държавата битуват от десетилетия. Поради това статуквото полага неимоверни усилия да представи протеста като колективно тяло с "организиращ център".

Протестът обаче е сбор от индивидуалности. Не вярва на колективността в лицето на партии, синдикати и държава, защото знае, че отговорността е индивидуална и всеки трябва да поеме своята част от нея. Протестиращите дават да се разбере, че самите те са готови за отговорности, далеч по-мащабни от отиването до избирателните секции.

За пръв път отделният индивид настоява да се признае правото му да е равен и дори по-силен от най-голямото колективно творение – държавата. Протестът е важен не само защото показва на властта, че доверието между нас и тях е счупено.

Доверието според Франсис Фукуяма е културният ключ към просперитета на една нация. Нивото му в обществото оформя характера на неговите икономически операции и институции, смята той. То е основата, върху която стъпва цялостната среда на общуване и особено диалогът между гражданите и държавата. Например, след като очаква от гражданите си да бъдат съвестни данъкоплатци, държавата има и задължението да гарантира правото на контрол над изразходваните от нея средства.

В този режим на общуване гражданите не изискват привилегии или подаръци от властта. Това, което всеки почтен гражданин желае, е истинност и честност в отношенията. Властта в България не разбира, че мъжете и жените имат нужди, които надхвърлят желанието за печалба. Като членове на обществото те са оплетени в мрежи от разбиране и задължение, казва Фукуяма в книгата си "Доверие: Социалните добродетели и създаването на благоденствие". Тези културни връзки формират и икономическите решения. Най-високата икономическа ефективност не се постига непременно от рационални и егоистични индивиди, а по-скоро от групи лица, които поради по-рано съществуваща морална общност са в състояние да работят ефективно заедно.

Тя не е нито колективистична, нито йерархична, а се гради от равни помежду си граждани, участващи в общо усилие надхвърлящо личния им интерес. Въпросът е тази морална общност да се разширява, докато започне да включва и институциите на държавата. За постигането на тази цел не са необходими партии или други колективни тела.

Желанието за пълна прозрачност, отчетност и добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на държавата не зависи от политически субекти или държавни структури, а от хора. Никоя партия не може да накара чиновника да работи качествено, ако той не е във вече изградена среда на почтеност и доверие. Партиите могат само, след като са спечелили избори и формират правителство, да спускат върху чиновника определени политики за изпълнение. Въпросът с партиите е второстепенен. Важното е от протеста да излезе

Крайната цел на протеста не е оставката на Орешарски, нито прословутото "представителство" в парламента. Целта е възстановяване на доверието и постигането й ще отнеме години. Това, с което днес можем да се гордеем, е, че постепенно възвръщаме вярата в себе си и чувството за отговорност към бъдещето.