Позорната присъда на доживотен затвор за бившия началник на генщаба на турските въоръжени сили Илкер Башбуг е поредният пирон в ковчега на т.нар. дълбока държава в Турция.

Мегаделото "Ергенекон" със своите 275 подсъдими, 23 обвинения, 650 заседания и над 39 хиляди страници документи завърши с пълна победа за премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган и контролираната от него система.

Общото между десетките обвиняеми, включително генерали, журналисти, академици и депутати, е колективната им лоялност към светските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк и недоволството от засилената роля на религията в турската политика. За разлика от досегашните успехи на военните срещу ислямистите в трите военни преврата между 1960 и 1980 г. този път стожерите на секуларизма бяха надиграни в собствената им игра на пренебрегване на правила.

Успехът на прокуратурата въпреки всички критики към солидността на обвиненията подчертава засенчващата роля на Ердоган в турската политика и му дава още основания да търси повече власт в предстоящите през 2014 г. местни и президентски избори. Водните оръдия и сълзотворният газ не успяха да откажат протестиращите от парка Гези, но те на практика не навредиха на Ердоган. Присъдите срещу секуларистите са още един знак, че турският премиер няма да бъде сменен с натиск от улицата.

Сред първите задържани в процеса бе пенсионираният генерал Вели Кючюк, който бе обвинен в ръководене на тайна група, убивала хора в Югоизточна Турция, където живеят предимно кюрди. Целта на това, според прокуратурата, е предизвикване на извънредна ситуация, етнически вълнения и нужда от намеса на армията в управлението на страната.

Отново насилие, но на религиозна основа с потенциален силен международен отзвук, е търсил и генерал Хуршит Толон по версията на обвинението. Според него генералът стои зад клането в печатница Зирве през 2007 г., която печата библии преди Великден. Загиналите са двама турци, приели християнството, и един германец, а убийците – петима мюсюлмани сунити.

Най-високопоставеният обвинен "паша", както в Турция казват на генералите, е пенсионираният началник на генщаба Илкер Башбуг. Седемнадесет месеца след като вече е част от запаса, Башбуг е извикан на разпит през януари 2012 г. и получава обвинение в ръководене на терористична организация. Разбираемо  това предизвиква много критики и недоумение. Най-високопоставеният военен във втората по големина армия на НАТО, с достъп до най-секретна информация, е обвинен в съчетаване на официалните си задължения по коридорите на генщаба с нещо, което по принцип се прави на тайни и отдалечени места, а не под коридора на разузнаването и всички подобни служби.

Тримата генерали бяха осъдени на доживотен затвор. Това включва и отнемане на всичките им военни почести и чинове, което символично дискредитира военните още повече. Присъдите идват и на фона на продължаващата от няколко години подмяна на висшите ръководни постове в армията със смятани за по-лоялни към властите кадри. Смята се, че тя не е в състояние да се намеси, за да вземе властта, както в миналото. Дори и да иска да го направи, технически вече няма и право. В края на юли президентът Абдула Гюл, съратник на Ердоган, прие анекс към член 35 от вътрешния правилник на въоръжените сили. Този текст дава насоки какво армията може и трябва да прави. Една от подточките включва опазване и защита на турската република – довод, използван като претекст за военен преврат. След анекса на Гюл той вече отсъства.

Въпреки международните критики, включително предупреждения от ЕС, че "Ергенекон" е една от пречките пред членството на Турция, процесът завърши точно така, както се очакваше. Журналисти ултранационалисти, опозиционни депутати и университетски преподаватели бяха хвърлени в затвора за десетки години.

Ердоган се опита да се дистанцира от обвиненията срещу Башбуг с думите, че не вярва в тях. Той и неговата Партия на справедливостта и развитието обаче са най-печеливши от изхода на процеса.

Докато Ердоган е на власт се отменят някои от светските норми в турския обществен живот като забраната за носене на забрадки в учебни заведения. Намалява се възрастта за влизане в религиозните училища. Въвеждат се и строги ограничения и високи акцизи върху продажбата на алкохол. Ако запитате някой привърженик на Ердоган, той би ви отговорил, че тези правила не се различават по нищо от съществуващите в Западна Европа например. За противниците му това обаче е "пълзяща ислямизация".

Ердоган може да разчита на подкрепата на консервативните турци в Анадола, които тъй или иначе никога не са били привърженици на алкохола, държат на семейните ценности и се радват на значително подобряване на материалното им състояние през последното десетилетие. Старите генерали вече ги няма, а многохилядните протести от юни, макар и предизвикващи възхищение, не доведоха до промяна на политическия модел и бяха ограничени до големите космополитни центрове като Истанбул, Анкара и Измир.

Отслабването на "дълбоката държава" чрез съдебните процеси и неуспехът на протестното движение дават на Ердоган още повече увереност да търси абсолютно лидерство. В момента в турския парламент текат обсъждания на промяна на конституцията с цел даване на президентската институция на допълнителни правомощия. Ако това се случи, Ердоган ще е почти сигурен кандидат за държавен глава през 2014 г. Засега, изглежда, няма кой да го спре. Опитът за промяна на политическата система и установяване на почти авторитарна власт, съчетано с гонения по улиците и съдилищата на опонентите обаче приличат на епизод от близкото минало на Турция. Точно това се случва през 1982 г., когато главният превратаджия генерал Кенан Еврен е избран за президент. Той между другото в момента е подсъдим за същия преврат.