Време е да се разшири дискусията какво ще се предприеме след едни нови избори. Очевидно, доверието в статуквото е изчерпано и въпросът е не дали да има избори, а кога да бъдат те. Защото провеждането на предсрочни избори не е само по себе си гаранция за развитие напред. Какъв е смисълът от нови избори, ако в парламента влязат почти същите партии или се изправим пред проблема с ниската избирателна активност (по подобие на местните избори във Варна) и съответно след това отново се образува коалиция, базирана на аритметичния сбор от гласове необходими за избор на правителство. Ето защо, до провеждането на нови избори е необходимо да се посочат причините за сегашната ситуация и начините за излизане от нея.

Налице e липса на представителност, изчерпване на политическия морал, липса на развитие в икономиката. Това беше налице преди изборите през май тази година, прояви се е и след това. След майските избори обаче пролича криза на представителност и в парламентарно представените партии – очевидно в БСП много малко хора са съгласни с маниера на взимане на решения там, очевидно и за ГЕРБ много хора гласуваха просто защото реално нямаше друга партия в политическото пространство в дясно и център-дясно. Видя се, че решаването на въпроса с представителността едва ли ще стане по начина, по който се опитаха редица граждански движения от февруарските протести – те не излъчиха лидери, не успяха да формулират реални и приложими идеи и виждания и съответно не влязоха в парламента.

В краткосрочен план би било добре:

1) да се обсъди промяна в изборната система, така че да се разшири възможността за парламентарно представителство

2) ръководствата на парламентарно представените партии да поемат политическата и морална отговорност за неспособността си да отговорят на обществените очаквания за промяна 

3) да се даде път на нови необременени хора, които да поемат работата по икономическо развитие на страната 

4) те да работят по формулирани приоритети. А формулирането на приоритети изисква ясна и разпознаваема визия за бъдещо развитие без илюзии и създаване на нереални очаквания. Това ще срещне трудности и ще отнеме време, но без него няма да се постигне съществена промяна и напредък.

В момента сме в ситуацията всички да виждат, че не може да се продължава повече по същия начин, но когато някой изложи идеи и виждания за развитие, никой не го слуша. Самата дума ‘идеи‘ е изпразнена от съдържание. Създаде се среда, в която всеки, който се занимава с политика или бизнес е подозиран в неискреност, всеки който е активен и работи по значими и дългосрочни проекти, е подозрителен. За да се преодолеят тези обществени нагласи, нелишени от основание, е необходимо да се прекрати пълното разминаване между политически послания и намерения и реално провеждани действия. Иначе всяко ново правителство ще е заплашено от протести и лишено от доверие и представителност, ще бъде обвинявано в задкулисност и лицемерие.

Положителното е, че днес вече не сме изправени пред коренно изключващи се пътища за бъдещо развитие на страната - вече сме част от Европа не само в географски смисъл и това няма алтернативи. Пред нас не стои въпросът за смяна на политическата система, а за начина на функциониране на тази система и за влиянието й върху икономиката. В този смисъл проблемите са колкото големи, толкова и разрешими. Въпросът е да се даде воля за решаването им и да се започне работа върху решаването им.

 Пътят напред

Очевиден основен дългосрочен приоритет за всички е ‘отпушване‘ на икономиката и икономически растеж. Растеж чрез умения и иновации. Пазарът трябва да стане водещ при структуриране на икономиката. Но за да може да се разчита на пазара като коректив, той трябва да се предпази от изкривявания, породени от злоупотреби и корупция.

В глобален план, страната ни трябва да тръгне към икономика, основана на знанието, икономика с висока добавена стойност. В локален план, трябва да се стимулират новозапочващите предприятия, конкурентоспособното производство, да се заложи на увеличено качество в образованието, за да се осигурят добре подготвени експерти в инженерните науки, технологиите и икономиката.

Посоките за икономическо развитие и сега присъстват в програмите на БСП, ГЕРБ и на десните партии. Проблемът е, че в сегашната ситуация няма представителност те да бъдат изпълнени (друг е въпросът дали и кой иска да ги изпълни). Затова основните задачи, по които трябва да се работи, включват задаване и обосноваване на пътищата за развитие на страната, успокояване на обществото и възвръщане на доверието в институциите и в експертите. Възможен подход е иницииране на обществени дискусии. Но не обществени дискусии по подобие на ‘кръглите маси‘ от началото на 1990-те години или публични събирания (тук не става дума за протестите), на които никой не слуша другия - те едва ли ще доведат до формиране на обществено разпознаваеми виждания за развитие. На хората им е омръзнало от ‘масовки‘ и празни приказки.

Трябва да се работи по реални проблеми с реални действия. Да започнат

които да са достъпни за всички граждани - наличието на интернет комуникациите напълно позволява осъществяване на пълна достъпност, а примери за такива дискусии са налице и в момента в някои телевизии и предавания, да не говорим за интернет изданията на информационните медии. В резултат да се съставят експертни екипи в различни области, включващи експерти (както български, така и чуждестранни) в съответните области, които да разработят конкретни икономическите приоритети. Важно е тези приоритети да бъдат дългосрочни и да се формулират така, че да бъдат приложни и измерими в конкретен аспект, за да могат да бъдат усетени и разбрани от хората. (Тук ‘експертност‘ остава ключова дума за прагматичен изход от ситуацията макар да се компрометира изцяло от сегашното правителство.)

Водещо при формулирането на измерими цели и приоритети трябва да е засилване на отговорността на всеки човек в неговата конкретна работа, независимо дали е политик, бизнесмен, служител във фирма или държавен служител. Така ще се редуцират възможностите за корупционни практики, защото там където има ‘колективна безотговорност‘ няма как да се очаква липса на корупция и обратно, там където има измеримост и проследимост, корупцията е значително затруднена. Важно е също и да се засили обратната връзка между тези, които формират политиките и тези, за които тези политики са предназначени.

Например, за да се ускорят бизнес процесите (да се ‘отпуши‘ бизнесът, който в крайна сметка е основният работодател), е необходимо бизнесът да се стимулира да работи върху добавяне на стойност, а не да се товари прекалено с бюрокрация и разходи. Да се повиши ефективността на държавната/общинската администрация, като се делегират повече права и отговорност върху работещите по различните нива от административната йерархия (например с въвеждане на ‘мълчаливо съгласие‘ и дефинирани срокове при разглеждане на дадени държавни/общински процедури). В същото време увеличената отговорност и изисквания трябва реципрочно да се подплатят с адекватно високо заплащане. Това ще бъде свързано със сериозно редуциране на администрацията, но от друга страна ще даде възможност да се привлекат способни хора в управлението и да се премахнат предпоставките за злоупотреби и корупция. Отделно да се създадат форми за насърчаване на способните специалисти в институциите на бюджетна издръжка. Да се изгради диференциран данъчен подход (данъчни облекчения) за приоритетните сектори и направления в икономиката, да се стимулират стартиращи предприятия в тези направления.

Специално внимание трябва са се обърне на образователната система и научноизследователските дейности в България – да се задели по-голям бюджет за образование, наука и развойна дейност (в момента публичните разходи за образование в България са в размер на едва 3.4 % от БВП, докато средно в ЕС този процент е 5.1%, а в САЩ – 5.4%). Да се увеличи количеството от научни и инженерни специалисти, специалисти във финансите и икономиката, да се задържат повече специалисти у нас, за да се засили конкурентноспособното производство в България. В тази връзка освен бюджетно финансиране от страна на държавата могат пълноценно да се използват съществуващите механизми за финансиране в рамките на Европейския съюз – напр. програмата "Европа 2020" е насочена специално към насърчаване на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността в Европа. Като цяло сега е моментът България да договори в максимална степен колко и от какво има нужда, за да развива своите приоритетни икономически направления през следващия програмен период 2014-2020, във връзка с приетия през юни дългосрочен бюджет на Европейския съюз за 2014-2020 г.

Изобщо могат да се формулират десетки теми за дискусия за това какво трябва да се направи. В света има предостатъчно опит и добри практики, които могат да се ползват. Остава да започне да се работи. Без разминаване между послания и намерения и реални действия. Когато се поставят ясни цели със съответните персонифицирани отговорности, позволи се прозрачност при проследяване на тяхното изпълнение и измеримост на резултатите, няма да има основания за немотивирано недоволство. В крайна сметка, ще се демонстрира променен морал.