Преди няколко дни беше публикуван доклад с предложения за изменения на емблематичния Закон за свобода на информацията в САЩ (1966). Тези, които искат да разберат как се обосновава и  предлага законопроект, нека да прочетат текста - http://www.fas.org/irp/congress/2013_rpt/foia_oversight.html.

Това събитие даде повод на хората от "Програма достъп до информация" да си припомнят историята на приемането на Закона за достъп до информация в България. След доста детайлните спомени за дискусии и борби в парламента за приемането на този закон сe съгласихме, че нито едно правителство не е било отворено към предложенията за по-добро уреждане на достъпа от 1997 година насам.

и всеки опит за връзка с нея беше неуспешен. Групата, както се говореше по това време, беше приближена на министъра на държавната администрация  по това време г-н Марио Тагарински. Някой припознава ли този човек като защитник на правото на достъп до информация?

Защо във всички страни,  приели по същото време своите закони за достъп до информация, вносителите се гордеят с това, стават част от международните мрежи на застъпниците за достъп до информация, влизат в историята, подкрепят прилагането, а у нас се срамуват дори да признаят публично, че имат нещо общо с това?

Убежденията на всички наши управляващи и експерти около тях, както изглежда, е, че на ниво работа по законопроект участието на външни експерти и други желаещи да участват е безсмислено занимание. Обсъждане е възможно едва след като е предложен законопроектът. Формата на това обсъждане е като виртуален ритуален танц – изпращате становище, никой не ви отговаря с аргументи и в най-добрия случай се появява обобщение на получените становища. Този е на мода напоследък. Никой не оспорва отговорността за внасяне на проектозакони, но защо "там горе" са убедени, че експертизата е само тяхна и едва ли не ще се изложат, ако се обърнат към заинтересуваните и експертни групи извън властта.

Тук става въпрос за демократичните механизми за гражданско участие, но те не могат да се състоят без участието на "тези отгоре". Канят ви например на "обществен съвет" към някое министерство, където ще дойде и министърът. Предварителни материали за обсъждане няма, дори дневният ред идва в последния момент, ако изобщо има такъв.  Какви са намеренията на министерството за разрешаване на наболели проблеми не се знае. Вие и останалите поканени си говорите, стенограма не се води и след това излиза съобщение в медиите, че еди-кой си се срещнал с представители на гражданското общество. И какво? На това, което сте предложили – никакъв отговор. Приема ли се и ако не – защо не може.  Все пак на всички е ясно, че "обществените съвети" или дискусионните платформи не управляват държавата.

Оценката на възникващите практически проблеми и вижданията как управляващите смятат да ги разрешават законодателно или политически във формата на предварителен доклад за намеренията за разрешаването на проблемите е първото условие за тези обсъждания. В повечето обсъждания, в които сме участвали  такава оценка липсва и участниците са като герои от безумното чаепитие от "Алиса в страната на чудесата". Диалог не се получава, а и обсъждане - също.

някои от които понякога управляващи, не предполага вслушване и дискусия, развитие на основата на анализ на ставащото и предложения постъпващи извън полето на властимащите и кръжащите около тях експерти. И там, където този политически аутизъм е преобладаващ, естествено единственият изход остават недоволството и протестът. Запушването на каналите за гражданско участие и диалог води до избухване.

 2007 година

Следваха опити за влошаване на закона през 2007 година. Отново никакви механизми за участие или опити за поставяне на обсъждане на регулация, която гражданите вече активно използваха. "Програма достъп до информация" издаваше доклади за състоянието на достъпа с анализи и на съдебната практика. Проектозаконът беше внесен от трима народни представители, но изработен от НПО, както разкри журналистическо разследване на Росен Босев по това време - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/04/13/330541_zakon_sreshtu_145_hiliadi_leva/. Мисията на последното очевидно, както показа практиката и по-нататък, е да пише по поръчка проектозакони независимо кои са управляващите. В парламента - крайно враждебно отношение към всякакви чужди мнения. Слава богу, общественото мнение тогава не позволи да се влоши законът.

 2008 година

Годината, в която беше приета конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи. Български държавен служител от министерството на външните работи е участник в работната група. Опитът от наша страна да получим становището на българското правителството в обсъжданията, изразил се в заявление до тогавашния министър на външните работи г-н Калфин, се оказа безуспешен. Оказа се, че дори по времето, когато конвенцията вече беше приета, становищата на българското външно министерство са ограничени за достъп като "мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име" (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ).http://www.aip-bg.org/publicdebate/Европейска_конвенция_за_достъп_до_официални_документи/205096/Това не пречи на г-н Калфин да е защитник на отворените данни на правителството.

През 2008 беше променен законът, но не на основата на  анализи на развиващите се международни стандарти и на практиките в страната по търсене и предоставяне на информация, а едва тогава, когато бяха спрени средствата по европейски програми.

Мотивите, с които парламентът реши да внася промени в закона през 2008 година, не се основаваха на анализите и препоръките от докладите на ПДИ или пък на доклада на Министерството на държавната администрация и административната реформа, които очертаваха едни и същи проблеми, а на статия в правно списание, която посочвала, че зад третото лице/търговската тайна, което и досега е най-често срещаният мотив за отказ по заявления за достъп до информация, може да се крие корупция – констатации и препоръки, правени в  докладите на ПДИ от години. Разбира се, нашите препоръки бяха насочени главно към подобряване на законодателната рамка на упражняването на правото на достъп до информация.

Правителството се смени, начините на работа не. Опитът да разберем защо българското правителство не се присъединява към Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи, открита за подписи през 2009 г., остана без отговор www.whitehouse.gov=">

На 16 юли 2013 беше публикуван докладът на Комисията за надзор и правителствени реформи на Конгреса с предложения за изменения на Закона за свобода на информацията (ЗСИ)- http://www.fas.org/irp/congress/2013_rpt/foia_oversight.html.

 Целта на предложенията е следната:

Измененията в закона водят до увеличаване на активното публикуване на информация от органите, като въвеждат задължението да бъде публикувана информация, която е искана повече от три пъти. Всеки орган на власт трябва да прегледа своите записи от гледна точка на презумпцията за надделяващ  обществен интерес и да приеме процедурни правила за категориите информация, които ще публикува активно и редовно на страниците си.

Чрез измененията на закона се предвижда да се създаде отделна интернет страница, в която заявителите безплатно могат да подават заявления, да обжалват и получават информация за движението на тяхното заявление.

Измененията въвеждат презумпцията за откритост, което означава, че администрацията се окуражава да предоставя информация, дори ако формално може да се позове на някое от ограниченията, предвидени в закона.

Измененията усилват ролята на Офиса за правителствени информационни услуги (ОПИУ), създаден през 2007 година чрез Закона за открито правителство. Този орган има функциите на информационен омбудсман и за органите и за заявителите. Усилването на ролята му се състои в директно докладване в конгреса, с преглед за изпълнението на задълженията по ЗСИ – спазването на сроковете, таксите, искания за такси и използването на ограниченията за достъп. ОПИУ ще представя пред Конгреса годишен доклад и което е изключително важно – задължен е поне веднъж годишно да организира публична среща със заинтересувани групи и граждани.     

Измененията уточняват правото на обжалване на заявителите.

Измененията в закона задължават органите на изп. власт да подготвят годишни доклади по ЗСИ – колко често за използвали ограничения на достъп и дали те са обжалвани, как изпълняват задълженията си за активно публикуване и т.н.  Тези доклади агенциите ще изпращат до информационния омбудсман и до главния прокурор. Докладите ще бъдат достъпни онлайн в машинно читаеми формати.

Проектът създава задължения за Офиса за отчетност на правителството (Government Accountability Office) да извършва одити за изпълнението на задълженията по закона. 

Засилват се отговорностите на директорите на офисите за достъп до информация в органите, които да подготвят преглед на изпълнението на закона в органа. Създава се съвет на тези директори, който се председателства от директора на офиса по информационна политика в Министерството на правосъдието и от директора на Офиса на правителствените информационни услуги.  Този съвет има задачите да:  дава препоръки за по-добро и продуктивно изпълнение на ЗСИ; споделя информация за идеи, най-добри практики и иновативни подходи за подобряване на ЗСИ; идентифицира пътища за по-добро координиране на инициативите за повишаване на прозрачността;  съдейства за развитие и използване на мерките по  изпълнение на ЗСИ. Съветът ще заседава редовно и поне един път в годината ще изслушва устно или писмено желаещи и заинтересувани. Всички записи на съвета ще са достъпни за обществеността с изключение на въпроси, свързани с националната сигурност.          

Проектът задължава органите да приведат в съответствие своите вътрешни правила по ЗСИ. И уточнява съдържанието на тези правила. Информационният омбудсман преглежда тези правила  за съответствие с изискванията на ЗСИ.  Изпълнителните агенции, чиито правила не отговарят на изискванията, ще бъдат задължена да дават обяснения за неизпълнението в доклад пред Конгреса. Те ще подлежат също на оценка от Офиса на Главния инспекторат (Office of Inspector General).

Проектът създава и пилотна програма, за да се оценят преимуществата на централизиран портал по ЗСИ за подаване, обработване и публично разпространение на отговорите по заявления по Закона за свобода на информацията. Три нови агенции ще участват в този портал.

Пилотната програма ще трае три години, след което ще бъде оценена от Офиса за управление и бюджет (Office of Management and Budget) – разходи и спестяване на ресурси, увеличаване на продуктивността, прозрачността и отчетността, а също така и възможността да се съставят годишни доклади по ЗСИ. Участващите в портала органи ще докладват пред Конгреса за опита по използването на портала.  

Тези изменения в американския закон за свобода на информацията сякаш са писани за необходимите промени и в българския закон. За съжаление нито желание, нито разбиране от страна на нашите политически субекти за такъв подход към необходимите промени не се наблюдаваше и наблюдава.                    

Тези дни беше приет и публикуван докладът за състоянието на администрацията 2012 г.  Освен данни за развитието на административните структури, човешките ресурси, административното обслужване и регулиране в него можем да намерим и оценка на развитието на електронното управление и информационно-комуникационната обезпеченост на административните структури и установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Традиционно в доклада според изискванията на ЗДОИ е представено и състоянието на изпълнението на Закона за достъп до информация според  самооценката на администрациите, подали докладите си в информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията (ИСПОДСА).

През 2012 г. са подадени общо 9080 заявления за достъп до информация до 562 административни структури – за сравнение, подадените заявления през 2011 г. бяха 8805.

56%  от заявленията са подадени от граждани. На второ място сред заявителите са фирми и неправителствени организации, на трето място са журналистите.

Интересни са данните, свързани с търсената информация. Запазва се тенденцията за търсене на официална обществена информация 57,13%. Понятието официална обществена информация се въвежда в чл. 10 на ЗДОИ и означава информацията съдържаща се "в актовете на държавните органи и на органите на местно самоуправление". Като се има предвид, че законът създава задължение за публикуване на списъците с актовете онлайн, очакваме с увеличаване на активната прозрачност на институциите заявленията да намаляват все повече и повече.  Остава странно, че официалната обществена информация трябва да се получава чрез заявления, а не да бъде лесно намираема в страниците на институциите в интернет. Още повече че голяма част от тези заявлeния са до централните органи на власт – 3118 заявления.

Решенията по заявленията са 8644, от които 382 са за отказ от предоставяне. Подадени са 123 жалби и съда се е произнесъл в 63 случая. В 39 от тях решението на органа е изцяло отменено, a в 10 -  частично. "В 3 от случаите съдът е изменил обжалваното решение" и в още 11 е поискал събиране на доказателства. Остават нула в полза на органа на власт.

В доклада за състоянието на администрацията в частта за достъп до информацията обаче няма нито дума за подобряване на ЗДОИ с цел засилване на прилагането му и повишаване на прозрачността и отчетността на управлението. Няма нищо и за исканото от ПДИ и заявителите създаване на ясни органи за контрол на изпълнението на закона.

Никой не отговаря за изпълнението, никой не следи за активното публикуване, никаква възможност за представяне на експертна гледна точка пред отговорен за прилагането на закона орган.  Докладите за изпълнение на Закона за  достъп до информация биха могли без проблеми да бъдат отворени за публиката, след като се  подават в централната информационна система. Секциите за достъп до информация могат да получат съдържание, което да отговаря на законовите изисквания, но и да е ориентирано към гражданите. 

От едната страна, органите на власт – в средата пропаст – от другата страна, гражданите. Такова позициониране води само до протести и "войни". Няма място за преговори и решаване на конфликти. Съдът е като върховния помирител, но след като е избухнала "войната". В много случаи обаче можеше да не се стига дотам. Очевидно такава ни е съдбата, че никога няма да ги стигнем американците.