Те са навсякъде, по всяко време. Едни в дрипи, претърсват контейнери за боклук. Други - срещу Централна гара дишат лепила от мръсни найлонови торби. Трети събират железни отпадъци с каручки, теглени от дръгливи кончета. Четвърти, с липсващи крака и ръце или страшни недъзи -вероятно фалшиви, просят по спирките в центъра. Раздърпани деца мият прозорци на колите по кръстовища. Евтини малолетни проститутки обикалят Лъвов мост след девет вечерта. Стари врачки гадаят бъдещето.Улични музиканти разтягат вехти акордеони…

Според стереотипите са мръсни, мързеливи, необразовани, множат се като зайци, оставят бебета в родилните домове или ги продават, пресушават обществени фондове и никога не плащат електричество. Поетът Усин Керим, художниците Сюлейман Сеферов и Кеазим Исинов, певицата Софи Маринова, боксьорите Борис Георгиев и Серафим Тодоров, лекарят Александър Чирков… Тези групи са застанали в двата края на социалната стълбица. Това поставя под сериозно съмнение тезата, че няма начин да бъдат интегрирани.

При преброяването през 2011 година 325 343 души са се самоопределили като роми. Според реалните оценки броят е около 700 000. Като съотношение към останалата част от населението те са около 9,94 процента, което ни поставя на първо място на континента. При население от 7 милиона, 5 млн са българи, 1млн турци, около 300 000 от други етноси.Трайната демографска тенденция е ромите да се удвояват на всеки двайсет години. Като резултат от масови емигрантски потоци, ниска раждаемост и висока смъртност, българското население намалява. Ако картината се запази, през 2020 година турците ще станат 1 500 000, другите етноси 500 000, ромите около 1 200 000, а българите 4 000 000, по-голямата част възрастни хора.

България има и може да има тежък социално-икономически проблем с ромския етнос. Повече от 80 процента от членовете му са безработни. Това води до крайна бедност, много ниска степен на образованост, висока детска смъртност, 15 години по ниска от средната за страната продължителност на живота. Преобладаващата част от ромите разчитат на социални помощи. За много от тях престъпността се е превърнала в начин на съществуване.

Присъединяването на България към Европейския съюз беше шанс за ромите.Законите му изискват спазването на правила, гарантиращи правата на малцинствата и справедливо разпределение на обществените средства.Създадени бяха множество правителствени и неправителствени програми с цел да се ускори процесът на десегрегация и интеграция. България беше една от страните, които обявиха Десетилетие за включване на ромите (2005-2015 година) - обширен проект за подобряване на социално–икономическия статус на малцинствата в страните от Централна и Югоизточна Европа с големи ромски общности. Основните направления засягат жилища, здравеопазване, образование и възможности за работа.

Европейски фондове и различни спонсори направиха нещо за подобряване на живота на ромите, но много пари бяха прахосани за ненужна администрация или откраднати. По преценка на авторитетни издания Европейската комисия, страните от Европейския съюз и самите роми са на едно мнение – Испания е моделът за интеграция на етноса.

Трийсет и пет години след диктатора Франко, когато не разрешаваха на ромите да работят, да учат и дори да се събират на групи над четирима, страната ги приобщи, даде им права, прослави ромската история и ги накара да се чувстват у дома. Там те са втората по големина общност в Европа – 970 000 души или 2 процента от населението. За приобщаването им се харчат 36 милиона евро годишно според публикувани в пресата данни.

Инвестициите са в област, която е ключова за измъкването от мизерията –образованието. Всички деца се записват в началното училище, а над 85 процента от ромите могат да четат и пишат. Половината имат собствен дом, а 75 процента - стабилни доходи. Те са се претопили в испанската култура, а танцът фламенко и традиционната испанска рокля са заимствани от общността. 

Българите сме не по-малко толерантни. Неотдава кметът на един френски град заяви на местните роми: "Явно Хитлер не е избил достатъчно от вас". Той определено подценява трудолюбието на фюрера. Нацисткият институт за расова хигиена беше определил ромите като "примитивни същества, лишени от всякаква култура". В "Пораймоса"- циганският холокост, в газовите камери изгоряха над един милион роми.

Малко хора знаят, че България е единствената държава, която спаси от изтребление в лагерите и над 160 000 свои роми. В нито една европейска държава няма и най-бледо съответствие на този акт. Напротив–цялата история на континента е пронизана от омраза, гонения и изтребване.

Българската толерантност трябва да бъде проявена и сега. При интелигентна инвестиционна политика спрямо ромския етнос, преди всичко в образование и приобщаване към трудовия пазар, той може да се превърне от част от проблема в част от решаването му. И в бъдеще да помогне за подобряване на демографската и икономическата картина в страната.Така както стана с индийците и пакистанците във Великобритания, турците в Германия и индонезийците в Холандия.