Зависимости: Докато съдебният съвет взима решения с неясни мотиви, правосъдието ще е пред колапс
В рубриката "Зависимости" "Дневник" анализира проблеми на съдебната система и практика, които подсказват за несвободна воля при вземането на решения. Водени от убеждението, че държавността и сигурността на гражданите не могат да бъдат гарантирани без независимо и безпристрастно правосъдие, този път разсъждаваме върху управлението на съдебната система от новия Висш съдебен съвет, който беше натоварен с огромни надежди за промяна, но приключи първия си работен сезон с драстични примери за немотивирани кадрови решения и двойни стандарти в едни случаи и недопустимо бездействие в други, които поставят под основателно съмнение независимостта на върховния административен орган на съдебната власт.
Защото именно ВСС е органът, който по конституция е задължен да пази независимостта на съда. Следователно, ако ВСС има проблем със своята независимост, то съдебната власт е пред пълна капитулация. И дори не непременно капитулация пред политическата власт, а пред всякакви знайни и незнайни тайни центрове на задкулисна власт.
Обективността налага да кажем най-напред онази добра дума за новия Висш съдебен съвет, която наистина заслужава: той започна да организира и провежда конкурсите за длъжностите в съдебната система. (Предишният ВСС за 4 години проведе два конкурса.)
Какво става с добрата дума обаче, когато същият ВСС започне да прегазва собствените си решения - да не се съобразява с резултатите от конкурсите, които сам е обявил? Тогава добрата дума се превръща във въпроси.
Подозрителна кадрова и дисциплинарна политика
Как мнозинството във ВСС формира мнението си, та се случва при едни и същи казуси да вземе противоположни решения? Докато този въпрос не се изясни, ВСС няма да убеди онези, които следят работата му, че води принципна политика, че е наистина загрижен за престижа на съдебната система и иска да изгради обществено доверие към нея.
Двойният стандарт - доказателства и хипотези
На 26 юли съветът трябваше да назначи трима съдии в Търговското отделение на Върховния касационен съд (ВКС). След атестиране и проведен конкурс три съдийки са го спечелили с пълни шестици. ВСС гласува за първите две. Когато идва ред на третата - Костадинка Недкова от Търговското отделение на Софийския градски съд, която в момента е командирована във ВКС, членът на ВСС от парламентарната квота Каролина Неделчева, посочена от ГЕРБ, взема думата и заявява, че има образувано дисциплинарно производство срещу съдия Недкова за забавено написване на мотиви. И прочита като обвинителен акт предложението на инспектората за дисциплинарното производство, а то всъщност не е приключило. И следователно не само не може (не бива) да се отрази на решението, но и не може (Законът за съдебната власт не позволява) да му се дава публичност, тъй като магистратът може да се окаже невинен. Това не впечатлява мнозинството във ВСС.
Следва гласуване и съдия Недкова получава 11 гласа при необходими 13.
Недкова е известна като една от най-добрите търговски съдии, без отменени съдебни решения и с безупречна професионална и морална репутация.
Следващите трима кандидати по реда на класирането също не спечелват необходимото мнозинство. Мястото остава свободно.
Малко по-късно мнозинството гласува бившият апелативен прокурор на София Ангел Илиев, който е с дисциплинарно наказание "Забележка" заради неспазване на случайния принцип при разпределението на делото САПАРД, да бъде повишен като прокурор във Върховната административна прокуратура.
Уточнявам - в първия случай недовършеното дисциплинарно производство е мотив против, във втория случай довършеното с наказание дисциплинарно производство е игнорирано без логично обяснение.
(На едно от последните заседания членът на съвета Незабравка Стоева изнесе и други факти, които говорят за хаос в критериите и при атестирането. На съдия от Варненския окръжен съд например за 20 на сто отменени актове му се отнема 1 точка. На съдия от Благоевградския съд за 9 отменени акта при хиляди постановени за 4 години му се отнемат 3 точки.)
С две думи - на предпоследното си заседание
ВСС поднесе доказателство за двоен стандарт
Без да е представено обяснение за диаметралната противополжност на двете решения. При това положение обществото има право да чуе хипотезите за това противоречие.
Моята хипотеза се основава на изключително големите икономически интереси, които влизат в бой чрез Търговското отделение на СГС и на ВКС. Там се решават дела за милиони и милиарди левове наред със съдбите на най-големите фирми в България. За определени кръгове очевидно е въпрос на екстремно значение, на живот и смърт, кой ще се произнася "последен" по тези дела във върховната съдебна инстанция ВКС.
Недкова освен професионалист - по мнението на всички съдии в СГС и ВКС, които попитах, е и доказала, че никой извън фактите и закона не може да й влияе.
Показателен детайл от сюжета е, че инспекторатът получава сигнала за забавени мотиви на нейни дела малко преди обявяването на конкурса, а докладът на инспектора е подозрително рязък, несъразмерно на нарушенията и остър. (Паралелът със случая "Мирослава Тодорова" и с предпоставеността в действията на инспекторите се налага сам.)
Тоест даден е старт на аналогична подготовка за елиминиране на магистрат чрез въвличане на инспектор в акцията.
Питам се защо. Дали пък някой друг не е готвен за толкова важното място в Търговското отделение на ВКС? Но кой? И най-вече готвен от кого?
Следващият (четвърти) в класирането след Недкова е някогашният председател на СГС и сега съдия от Софийския алелативен съд Светлин Михайлов, известен сред съдебните журналисти като Светльо Джипа (заради историята с онзи краден в чужбина автомобил, който впоследствие се оказва служебен транспорт на Михайлов в качеството му на шеф на СГС). Известен още с оценката за работата му през 2010 г., дадена от бившия председател на Върховния административен съд и сегашен национален омбудсман Константин Пенчев, че "втори мандат на Михайлов като шеф на СГС би бил позор".
Докажете хипотезата си, би ми отвърнало мнозинството във ВСС, ако не замълчи с презрително снизхождение. Не, първо вие ще представите на обществото, което се бунтува срещу олигархията, вашите доказателства, че решавате по съвест, по закон и принципно. Да видя как ще го направите, след като медиите видяхме и чухме как в рамките само на 30 минути обърнахте на 180 градуса аршина, с който мерите!
В случая въпросът, заради който се спирам подробно на най-пресния пример за двойния стандарт, е
кой е заинтересуваният да не припарва независим съдия до постове за ключови решения за милиарди левове
Кой не желае да правораздава съдия, който може да срине нечий неправомерен интерес в името на закона! Тоест кой дърпа конците на някои хора във ВСС...
През 2010 г. Константин Пенчев разбуни духовете с думите, че кадровите решения в съдебната система се вземат "на маси с бели покривки". Крилатата му фраза явно не е загубила актуалност, напротив. Аз бих добавила само нюанс: "А на най-белите от белите покривки" се кадрува за търговските отделения!
По време на управлението на ГЕРБ (Фидосово-Цветановата ера) беше видим походът за овладяване на ВСС и на самата съдебна власт чрез прокарване за шефски постове на доверени на вътрешния министър магистрати - да напомняме ли за Владимира Янева (СГС), Георги Колев (ВАС)... Тогава големият проблем беше видим, тъй като Цветанов публично поведе войната за постигане на целите си, посочвайки откровено добрите съдии (които си говорели с него) и лошите (в лицето на Съюза на съдиите, който неотстъпно алармираше ВСС да реагира при всяко посегателство на политическата власт върху независимостта на правосъдието, както и при всеки сигнал за корупционна и всяка друга обвързаност на магистрати).
Сега политическата власт е твърде заета да неутрализира протести и да доказва ресурс за управление и буквално е зарязала всичко онова, което Брюксел продължава да нарича съдебна реформа и да настоява за нея. Дори министърът на правосъдието Зинаида Златанова, която уж председателства ВСС, се вясва там от дъжд на вятър. Фактът, че и новият ВСС продължава като стария да взема решения с неясни, съмнителни и подозрителни съображения, без сянка от скрупули, показва, че
не е задължително походът за овладяване на съдебната власт да се води непременно от политическата власт
Фактът, че становищата и сигналите на Съюза на съдиите продължават да бъдат посрещани с досада, обсъждани от кумова срама и накрая игнорирани от ВСС; и че на заседанията не се слуша какво се казва, а се гледа кой говори и обичайно следва бламиране, ако говорещият настоява за промяна, показва, че статуквото на зависимите решения продължава да бъде ревностно пазено и от новия ВСС. И че кадровиците на съдебната власт могат спокойно да си плетат кошницата, докато гражданите протестират по площадите срещу олигархията, поделяйки собствения си интерес с интереса на невидими за широката публика лобита, съзаклятнически кръгове и центрове, обитаващи по правило мрака на задкулисието.
Казусът "Ситнилски" - роден от вътрешните битки за влияние
"Усещането, което се създава в българското общество, е, че нещата в съдебната система се решават задкулисно и са предварително уговорени. Това уронва престижа на съдебната власт и е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Не можем да останем безучастни."
Ако не знаех, че това са думи на председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров от негово интервю пред вестник "Преса", можех да помисля, че са цитат от някое становище на Съюза на съдиите, който от години сигнализира ВСС при всеки знак и опит за задкулисно влияние над магистратите.
Внезапната загриженост за престижа на съдебната власт в интервюто подготвя публиката и почвата за дисциплинарното производство срещу члена на ВСС от прокурорската квота и бивш зам. главен прокурор Камен Ситнилски, което е образувано само два дни по-късно, на 26 юли. Въз основа на изтекли в медиите СРС Ситнилски беше уличен в уговоряне на подкрепа от окръжни прокурори в навечерието на формирането на новия ВСС, за да бъде избран за член на съвета.
Дали е имало натиск над прокурорите при избора на тяхната квота за ВСС можеше да се установи чрез анонимна анкета сред тях, но ВСС отхвърли тази идея на Съюза на съдиите. И точно това отхвърляне е най-подозрителният и дискредитиращ факт в действията на ВСС по случая "Ситнилски", защото издава предпоставеност на целта (в случая разглеждаме акцията срещу Ситнилски и конкретните действия на съдебния съвет в нея, а не кариерата на самия магистрат, който е сред най-влиятелните в системата, но оценките за него също не са еднозначни).
Освен това - извън спорния въпрос дали от записаните телефонни разговори може да се направи изводът за натиск, уговаряне, въобще за непозволено действие от страна на Ситнилски, с което е манипулиран изборът за ВСС и е увреден престижът на съдебната власт, Ясен Тодоров не обясни задоволително пред медиите как се завежда дисциплинарно дело въз основа на СРС. При условие че данните от тях не могат да се използват за друго освен за целите на наказателния процес (този е смисълът на чл. 145 от НК).
Но не само Тодоров - ВСС взе решението, заобикаляйки този въпрос - той щял да се обсъжда, когато се стигне до обсъждането по същество дали Ситнилски е виновен.
(Поздравления за елитните юристи от мнозинството на ВСС, които смятат, че въпросът дали може да се образува едно производство бил "въпрос по същество" от предмета на делото!)
Но да оставим на тях тънката материя на правото.
.
Далеч по-тревожни размисли предизвиква групата хора, която всеки четвъртък викаше "Мафия" и "Ситнилски вън" пред сградата на ул. "Екзарх Йосиф". След като в три поредни седмици разговарях с десетина случайно избрани от агитката, установих, че нито един не знаеше какво се прави в сградата, какво е ВСС, кой е Ситнилски, какво е извършил и в какво е обвинен. Изводът ми - групата е изпратена, за да вика "мафия" (отново печален парадокс - викът не е грешка, но дали е уцелен адресатът!) и че походът срещу Ситнилски е организиран.
Защо това е толкова обезпокоително ли? Защото, ако има нещо вярно в хипотезата, че заинтересуван от отстраняването от ВСС на Ситнилски е главният прокурор Сотир Цацаров, то неавтентичната (а организирана и изпратена от някого) протестна агитка хвърля тежка, опасна сянка върху главния прокурор. Опасна, защото е очебийно, че подкрепата се организира от някого, който държи да остане скрит.
Главният прокурор няма право на такава подкрепа, да я наречем неясна
именно защото е облечен в най-голямата процесуална власт в съдебната система (до влизането на съда), той на практика е най-силният човек в държавата, който може "да разкаже играта" на всеки политически, икономически, юридически и физически субект, и точно поради това трябва да бъде кристално ясно за обществото откъде идва всяка подкрепа и помощ, която получава. Тоест дали и с кого е обвързан.
Въпросът е остър, належащ за изясняване и нетърпящ отлагане. Особено след като ВСС отложи избора на шеф на овластената да преследва високите етажи на властта Софийска градска прокуратура (СГП). Постът беше овакантен след дисциплинарното уволнение на Николай Кокинов заради участието му в скандалния разговор с Бойко Борисов и обвиняемия бивш министър Мирослав Найденов. Отказът на ВСС да проучи цялостно работата и делата на най-важната прокуратура в страната под ръководството на Кокинов - отказ, поощрен от Цацаров, хвърли допълнителна сянка и сгъсти загадките около лансирането за отговорни постове на провалени или със слугински манталитет прокурори и следователи. И дори на направо сгафили и следователно зависими. (Справка - Петьо Петров с изразителния прякор Петьо Еврото за шеф на столичното следствие, но не само той.)
Ако съвпадението на отлагането на избора на софийски градски прокурор в края на юли с образуването на дисциплинарното производство срещу Ситнилски не е случайно, то би могло да цели формиране във ВСС на мнозинство, което да избере за градски прокурор определен човек. Избор, на който Ситнилски евентуално би пречил? Или поне не би приветствал? Само разсъждавам, подтикната от неубедителността на изложените аргументи за дисциплинарката на Ситнилски. Или - както е модно да се казва - спекулирам, принудена от мълчанието именно на главния прокурор. Той би могъл да каже кой е фаворитът му - защо не го казва? Нали говорим за прозрачност - на действителни намерения, цели, стремежи...
Срамно ли е да има фаворит главният прокурор или председателят на един съд, да го обяви и публично да го защити? Не е ли по-срамно шефът на Етичната комисия, че и цял ВСС да се хвърлят като Матросов на амбразурата с наивните си, направо жалки обяснения за причините за дисциплинарката срещу Ситнилски, на които никой не вярва? Ако ВСС, чиито 25 членове са видими и могат да бъдат срещнати на улицата, не мисли за собствения си престиж в очите на хората, които виждат и разбират действията му, може ли да претендира, че е загрижен за престижа на съдебната власт?
(Точно Ясен Тодоров да ни убеждава как бил договарян изборът на прокурорите във ВСС, след като ние, медиите, сме проследили как партиите чрез парламентарните групи договаряха взаимната си подкрепа за по-голямата част от парламентарната квота, от която е и самият Тодоров, никак не е убедително. А след като сме били живи свидетели и на съмнителната - а всъщност изключена за правния мир процедура, по която беше избран и самият главен прокурор - при трима кандидати да се гласува за един, Тодоров звучи още по-неубедително! А пък и след като сме слушали Борисов и Цветанов от позицията на най-високата власт да го посочват (Цацаров) като подходящия за главния прокурорски пост, обясненията на Ясен Тодоров съвсем олекват. И накрая - черешката на тортата - след като вече сме чули паметната цинично откровена реплика на Кокинов към Борисов за главния прокурор в онзи разговор ("Не се подсмихвай, ти си го избра"), то шефът на Етичната комисия май е по-разумно да замълчи за това как бил избран Ситнилски.)
Прокурорът впрочем даде да се разбере, че няма безмълвно да сложи глава под ножа. Предстои ни наесен да гледаме любопитен спектакъл, който сигурно ще урони престижа на съдебната власт, за който тъй силно и изведнъж се загрижи Етичната комисия, много по-видимо и истински, отколкото посочваните от комисията нарушения на прокурора Ситнилски.
Изборът на съдебни шефове - градеж на съдебна номенклатура
В цитираното интервю шефът на Етичната комисия потвърждава, че Съюзът на съдиите поставя проблема за усещането за задкулисно търгуване и предизвестени резултати при изборите за административни ръководители. Но възразява, че "с действията си ВСС убедително доказва, че тази критика е несъстоятелна". Не били "един или два случаите, в които предварително сочени от медиите за фаворити не печелят доверието на членовете на съвета и това е най-вече резултат от преценка на концепциите на кандидатите и тяхното представяне".
Да беше посочил г-н Тодоров тези "не един или два" случая. Практиката сочи "не един и два" наистина, но в обратния смисъл. При избора на председател на Пловдивския окръжен съд пред кандидат с безупречно професионално и нравствено име, и то от същия съд, беше очаквано издигнат предварително споменаваният за поста шеф на Районния съд (аналогично както Владимира Янева беше предпочетена от предишния ВСС без логични мотиви в състезание с Величка Цанова за шеф на СГС - съветът се сменя, нравът - не!).
Или най-пресният избор на председател на Дряновския районен съд, който сайтът "Съдебни репортажи" детайлно анализира, определяйки го просто като "неприличен". Вместо изпълняващия длъжността и доказал с работата си качества кандидат за поста ВСС избра външен кандидат от друг съд - Свищовския. ВСС трудно ще убеди някого, че е бил воден от принципни мотиви. А не от съзнанието за близостта - публично известна впрочем, на избрания нов председател с лица в съдебната власт, на свой ред приближени до най-влиятелните в системата.
Ето затова, а не заради качеството на концепциите им (по Ясен Тодоров) редовите съдии и прокурори, които имат необходимите качества, но нямат връзки, въобще не се кандидатират за съдебни ръководители. А ако все пак се решат – просто губят. Въртят се взамно заменяеми шефове - от един съд отиват в друг, пак ръководители. Градят съсловието на съдебните началници, което постепенно започва да работи за себе си, обграждайки се с готови да му служат магистрати. Служене далечно от целите на правосъдието - да въздава справедливост.
Случайното разпределение на делата - пак последна грижа на ВСС
Съмнителното, подчинено на задкулисни съображения разпределение на делата от съдебните шефове, е хронически порок на съдебната система. Неслучайно то еше приоритетно изведено в мерките, които кабинетът "Борисов" на последното си заседание набеляза за "поправяне". Разбира се, отношението на властта към проблема беше активирано от задължението да отговори с конкретен план на критиките в юлския доклад на ЕК от 2012 г., в който този проблем беше изрично посочен.
На предпоследното заседание на ВСС се очакваше да бъде взето що-годе конкретно решение, след като съветът от месеци насам има на разположение няколко доклада от детайлно проучване, проведено в няколко съдилища от организации, ангажирани с проблемите на съдебната власт. Нищо такова във ВСС не се случи - вяла дискусия, преливане от пусто в празно... А Върховният касационен съд има работеща система за случаен подбор на съдиите (каквато във ВАС няма и не се очертава перспектива скоро да има). ВСС би могъл да реши да бъде адаптирана системата на ВКС в останалите съдилища. Не го прави. Защо?
При това се знае, че през септември предстои поредната евроекспертна мисия в рамките на мониторинга на правосъдието и вътрешния ред от Еврокомисията. И няма съмнение, че разпределението на делата на случаен принцип ще бъде отново поставено на масата като проблем, за чието решаване ще бъде питано и това правителство.
Няма да мога да приключа този разказ, ако реша да изброявам всички примери за нелогично, немотивирано, непрозрачно, съмнително, подозрително поведение на мнозинството във ВСС. Но и само посочените дотук отварят
голямата тема за тайните зависимости в съдебната власт
които трябва да бъдат изговорени публично. Добре би било да ги чуе президентът, който тези дни каза, че би организирал дискусии по три теми, едната е правосъдието. Добре би било да ги чуе и председателят на парламента, който тези дни пък каза, че нямало нищо нередно главният инспектор към ВСС да продължи да заема поста си въпреки изтеклия му мандат, тъй като инспекторатът много добре работел и затова бил похвален от Брюксел.
Вярно е, че тайните зависимости в съдебната власт не са почнали от днес, нито от вчера. Независимо кои са видимите центрове на политическата власт - коя партия управлява, зависимостите винаги са се ползвали ако не от пълна защита, то поне от доброжелателно отношение на властта или липса на всякакъв интерес, каквато ни демонстрира днес без притеснение кабинетът Орешарски.
Но нали конституцията е осигурила на съдебната власт нейно независимо управление от ВСС, той защо се поддава на разни политически, мафиотски и други зависимости, ще попита читателят.
Да, вярно е, уви, най-лошото - независимостта на съдебната власт е предадена отвътре. Но обществото и хилядите протестиращи по площадите трябва най-сетне да разберат, че отговорността за този резултат е на политическата власт. Която вижда всичко, знае го и... се възползва при нужда. И затова не иска да го промени.
Този е изначалният проблем и от него произтичат всички останали.