Орхан Памук: "Таксим" е предупреждение към всички управляващи в района
"Бих казал, че политически, както и културно, засилването на исляма в Турция не е промяна, която да е навлязла действително в дълбините. Вероятно класата, към която принадлежа, вече няма онази политическа сила, но усещам, че поколението ми има културна власт. И да, може би Турция има ислямско консервативно правителство, но от друга страна, те не са толкова силни в културно отношение. Културата е представлявана от... не бих казал левицата, но категорично от светски ориентирани хора. Поради това до неотдавна министър на културата в правителството на Ердоган беше светски човек с леви политически убеждения. Уволниха го преди половин година."
Това разказва световноизвестният турски писател Орхан Памук в интервю за списание New Republic по темата за политическите събития от тази година, която по принцип избягва да коментира.
Разговорът с Панкадж Мишра продължава с въпрос дали наистина е убеден, че партията на турския премиер е културно безсилна.
"В момента те се чувстват силни. Но доста дълго време тази партия и всички тези консерватори винаги са приемали светски настроените и - не бих искал да употребявам лошата дума "използвали" - ги окуражаваха: "Пишете, каквото искате, в нашия вестник можете дори да изразявате и светските си възгледи." Защото по това време те бяха несигурни. Не знаеха много за модерната култура. Всички се чувстваха провинциални и изостанали. Усещаха, че дори не знаят как се пишат културните страници във вестниците, винаги взимаха назаем. Но вече не заемат."
Памук обяснява още, че нападките на Реджеп Тайип Ердоган срещу стария светски елит не засягат сферата на културата. Той ги атакува за привилегиите им, за правилата на политическата игра, които никога не е харесвал, за намесата на военните, изрежда писателят.
"Той е доста смел в смисъл, че каза "не" на армията. От друга страна, хитро преговаряше с Европа, като казваше "Искате Турция в ЕС? Тогава ми помогнете армията да не ме изхвърли." Той разбра още, че твърдолинейна ислямска политика ще уплаши турските избиратели. Неджметин Ербакан, предишният ислямист премиер, беше по-голям фундаменталист, но ако Ердоган беше тръгнал по неговия път, щеше да изгуби избиратели. В началото той подходи много умерено с думи от типа на "Ще уважавам културата ви и вашата опера". Сега обаче е по-самоуверен, партията му е по-самоуверена и вече не се нуждае от Европа, защото армията е маргинализирана. Вероятно по тази причина е толкова арогантен."
Панкадж Мишра пита Орхан Памук какво мисли за призивите в западни медии Европа публично да осъди Ердоган за събитията около парка "Гези" в Истанбул. "Мисля, че в дългосрочен план би било груба грешка от страна на Европа да използва този спектакъл на площад "Таксим", който беше изключително лошо управляван от Ердоган, за да изрита Турция. Може не всички от хората на "Таксим" да са политически коректни, но те представляват индивидуалността на една нова и възникваща Турция. Трябва да ги погледнете и да си кажете: "Това са модерни личности, които ще споделят нашите ценности и ще допринесат за европейската идея. Да се наказва турският народ само за да бъде наказан Ердоган, е погрешно."
Писателят допълва, че освен това очевидно европейският проект изпитва сериозни проблеми и това е особено видимо в съседна Гърция. "Това даде на Турция известно чувство на превъзходство (...) но страната ни трябва един ден да се присъедини към ЕС. Подобна културна арогантност не е добра. Ние все още си имаме толкова проблеми със свободата на словото, демокрацията ни не е цялостна."
След "Таксим" пощата ми е пълна с писма, които ме умоляват да обясня на света случващото се, допълва Памук. "Правил съм го преди 15 години, но сега не искам да ставам журналист. Може би съм вече стар (Орхан Памук е на 61 години - бел. ред.). Ще опитам да напиша нещо поетично, по-лично, отколкото обяснения за тази или онази партия и социалдемокрацията... По-младото поколение трябва да свърши тази работа. Не искам за обяснявам на никого Турция с журналистически методи."
Орхан Памук добавя, че книгите му "Сняг" и "Името ми е Червен" са написани с прогноза, че политическият ислям един ден ще се върне на власт, но че "Сняг" например е далеч по-популярна в САЩ, но не и в Турция, вероятно защото е опитала да представи на читателите си една реалност от гледната точка на радикалния ислям.
Демократизацията няма как да не доведе до някаква степен на примиряване с ислямската култура, приемане на особеностите й, а не всичко в нея да се смята за отрицателно, обяснява писателят.
"Аз също така не забравям, че моето поколение е различно. Мислехме си: "Стига с тези военни преврати! С това светското начало да бъде защитавано от армията на всяка цена." Веднъж на 10 години имаше преврат. На всеки две години обявяваха извънредно положение. Кюрдите бяха репресирани, консервативните бяха преследвани. Ако се придържаш към много тясно определение за това що е светска държава, как можеш да имаш демокрация?"
Разговорът прескача от романите на Орхан Памук към реалността и писателят коментира, че както един от героите му от левичар става фундаменталист, така в днешна Турция един такъв човек би бил член на партията на Ердоган. "Този път е изминат от много хора в ислямските страни и особено от поети. Толкова много поети, които бяха много крайни марксисти в младостта си и почитаха западната цивилизация, преминаха към исляма. Дълг на писателя е да вижда света през очите на героя си, а не да се подчинява на някаква теоретична неизбежност. И, повярвайте ми, в историята такива неизбежности никога не се случват, винаги става нещо друго."
В Турция е имало много политически репресии, особено при предишни поколения, обяснява още Памук. "Писателите са страдали толкова много и аз самият съм имал проблеми - не заради романите си, а винаги заради интервютата ми, заради политическите позиции, декларирани извън книгите. Дори преди партията на Ердоган да дойде на власт, беше по-голям проблем да се пише за секс в романите, отколкото за политика."
"Ако се върнем към последните събития, смяташ ли, че консервативните варианти на политическия ислям само ще се увеличават заради стичането на милиони хора в големите градове във времето на демократизация, когато вече могат да изразяват политическите си предпочитания", пита Панкадж Мишра.
"Отчасти на "Таксим" се видя, че след като една страна започне да забогатява, с това се усилва и чувството за индивидуалност. Не можеш да я управляваш по стария начин", отговаря Памук. "Дори ако контролираш медиите, както прави Ердоган, хората излизат на бунт в парка. И това не е организирано. Политическите партии не са способни да го управляват. Умерените и модерни личности могат да съжителстват в едно общество, ако всеки си знае границите. Проблемът е, че Ердоган се държи като старомоден управник от 30-те години. Да управляваш всичко и да вършиш ти цялата работа, да казваш: "Спечелил съм на изборите 50%, затваряйте си устата!" ОК, взел си 50%, но ние имаме 27 милиона души, които не те харесват.
Събитията на "Таксим" бяха един добър начин да се каже на Ердоган, на всеки бъдещ управник на Турция или на който е да в тази част на света, че след като една страна стане достатъчно богата и сложна, лидерът й може да си помисли, че също е станал много силен, но отделните хора също усещат силата си, излизат по парковете и казват "Не!". Може да нямат политическа програма или партия, но излизат и казват "Не!" по един впечатляващ начин. Наистина съм щастлив от всичко това."