Имаш нещо на панталона
Нямам нищо общо с тези хора, аз съм с чисто минало, аз съм Николай Бареков. Това нарежда от половин година един човек с искрящо бяла риза. Кои са хората, с които той не иска да има нищо общо? Ако някой се заслуша или зачете по-внимателно в медийните изявления на Бареков, може би ще се изненада с колко много хора той не е свързан, колко много неща не е, към колко много неща и хора в България изпитва разочарование, гняв и дори презрение. Списъкът е дълъг. Бойко Борисов, Сергей Станишев, ДПС, политиците от близкото минало, политиците от наскоро основаните партии, президентът, протестиращите на площад "Независимост", контрапротестиращите, лумпените, соросоидите, жителите на провинцията, циганите, мутрите, Петното, медийните олигарси... С никой от тези той няма нищо общо. Особено с последните в списъка. И да не би някой да му напомни, че все пак е свързан с Делян Пеевски и зависим от него, той ще обяви плановете си за политическа кариера не другаде, а от страниците на вестник Show (бр. от 21.08.2013), собственост на групата "Интермедиа", привидно най-голямата конкуренция на притежаваните от Пеевски жълти вестници. Наистина само привидно, след като и интервюиращият журналист предпочита да го пита за новата му любов, а не за това кой стои зад гърба му.
One man show, това е образът на обществената кариера, която преследва Бареков. Той постоянно казва, че е успял сам. И че се гордее много с това. Скромността не е сред качествата му. Но той, изглежда, непоправимо бърка задоволството от себе си с общественото одобрение. "Сега ви предлагам", казва Бареков в интервюто за Show, "да повярвате на човек като мен, за когото знаете всичко". Но какво всъщност ни предлага? Да работим заедно или да му се любуваме? По-скоро е второто. Ние изобщо не знаем всичко за бъдещия политик. И той не ни помага да го узнаем. Защото той не иска да видим и разпознаем в негово лице сложното преплитане между провинциално и столично, между ориенталско и европейско, между лична амбиция и компромиси, между независимост и зависимост. (Преплитане, което в крайна сметка е дало облика на днешното българско общество и което трябва да се научим да разбираме и изразяваме без комплекс.) Не иска да видим в негово лице многото Българии, които днес живеят в столицата. Той иска да видим в негово лице точно толкова, колкото да му се възхитим, че е от хубавата страна на живота. Иска да видим в негово лице само и единствено младия мъж, който, навил ръкави на ослепително бялата си риза и свъсил чело от възмущение пред народните беди, бори лошите и се катери с шеметна скорост нагоре по обществената стълба.
Навил ръкави. Но дали е само от решителност? Свъсил чело. Но дали е само от възмущение? Когато слушаме как Бареков защитава онеправданите българи в ефира на ТВ7, имаме чувството, че в същото време им се кара. Има нещо феодално в неговата загриженост, нещо от назидателното отношение на патрона към клиента. Той наистина никак не може да прикрива презрението си към двата милиона несретници, чиито проблеми тръби, че ще решава. Не може да прикрива гордостта си, че не е като тях. И често проявява истинска злоба към някои, които му напомнят за общественото стъпало, от което той не толкова отдавна е тръгнал нагоре. "Ами като нямат работа, да отидат да си режат сланината на вестника... нали това е забавлението по селски в България", казва той през 2011 в предаване на ТВ7 за протестиращите в столицата зърнопроизводители.
Невъзможността да раздели грижата за общественото доверие от тягата на нарцисизма поражда у Бареков и объркване между ролите на общественика и политика. В началото на вече споменатото интервю той подчертава, че ролята на политик не го блазни и иска да бъде разпознаван като общественик. Само че по-нататък в изявлението си навсякъде говори за себе си като за политик, при това като за политик, който ще управлява. Дали Бареков има предвид, че ролята му в политическия живот на страната ще бъде временна служба? Дали има предвид, че общественикът продължава да действа за общото благо дори и тогава, когато не е на политическата сцена? Дали разбира, че на много езици политик означава самозабравил се властник, докато общественикът изглежда симпатичен с умереността си? На теория изглежда така.
На практика обаче Бареков вече е попил двата основни урока на българската политическа перверзия. Първият, че да си в политиката, означава да си на власт. И вторият, че ояждането с власт може винаги да се оправдае и замаже с обществената необходимост. Затова и Бареков не спира да повтаря, че именно позицията му на любим народен журналист го е подтикнала към политиката, и че ако не спечели предстоящите избори и не е във властта, няма никакъв смисъл да става политик. Затова и в изявленията му съвсем спокойно няма нищо, което малко от малко да прилича на политическа програма.
Но не поради липсата на политическа програма или огромната му, почти тиранична лична амбиция Бареков не бива да бъде причисляван към участниците в обществения живот. Причината да го игнорираме е друга. По подобие на Яне Янев, чиято кариера на народен страж започна с димка в кулоарите на парламента, Бареков дължи израстването си най-вече на умението да хвърля в най-напечените за страната моменти лютиви обществени коьорфишеци – като разкритието, направено в деня за размисъл на последните парламентарни избори, че ГЕРБ ще манипулират вота чрез предварително напечатани в Костинброд бюлетини. Този вид обществени прояви имат обаче твърде висока цена. Първо, те увреждат обществената енергия. Защото, наместо да я концентрират и насочват към належащите за решаване проблеми, те я разсейват и изразходват за лични облаги. Второ, те изкривяват обществената истина, като я заместват с мнението, което повечето хора искат бързо да чуят. И трето, те разкъсват полето на обществените взаимоотношения, насъскват едни срещу други участниците в него и отварят място за всякакви шарлатани, фокусници и месии.
В крайна сметка какво разбрахме след разкритията на Бареков за механизмите на изборни манипулации в страната? Нищо. Кой спечели от скандала в Костинброд? Никой, ако не броим човека с бялата риза, който днес неумерено се хвали, че е попречил на Бойко Борисов да управлява втори мандат. Но дали този скандал, в който всички се втренчихме, не прикри други, много по-скандални купувания на гласове в страната, и не измести вниманието ни от проблема с монополите, поради който хората излязоха на улиците през февруари? Изобщо, в обществените си дела Бареков твърде много прилича на човек, който се приближава към теб и услужливо ти казва, че имаш нещо на панталона. А после, в зависимост от това колко е добронамерен, или те чуква по носа и се залива от смях на твоето объркване, или, в по-лошия случай, докато се въртиш и оглеждаш, прави знаци на своите авери да се изнизват по-бързо с чантата ти. И колкото по-чист и спретнат изглежда онзи, който ти казва, че имаш нещо на панталона, толкова по-голяма е вероятността да му повярваш. А още повече би му повярвал, ако той е склонен и сам да се оплеска в името на твоята чистота.
Месец май 2013 г., Монтана. Вали и сивият площад, типичен пример за социалистическата грандомания, изглежда още по-сив. Поради което дошлият цирк изглежда още по-цветен. Цветният медиен цирк на ТВ7. Предаването "България без цензура" с водещ Николай Бареков е подготвило две атракции. Развенчаване на избягалата в столицата местна слоница Искра и обливане с... лайна. Не едно и две, а цяла кофа. Най-странното е, че след последната атракция никой не е особено изненадан. Нито опръсканият до ушите охранител на събитието, нито дребните клоуни по сцената, нито публиката. Никак не е изненадан и водещият. Още докато хвърлилите кофата циганета се отдалечават в тръс през площада, той вече знае кой е поръчал оливането. Че кой друг освен Искра Фидосова, Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Опръскали са, тия проклетници, чак националния флаг. Националният флаг! Дайте го тук! Бяло, зелено, червено и кафяво. Ако някой от зрителите на ТВ7 още не е видял добре кафявото, ще му го покажем и отблизо. Ако пък някой съжалява, дето не е присъствал, ооо, обещава водещият, ще има и много други кофи – получил бил сигнал, че същият номер му се готви и другаде. Но той, Николай Бареков, бил готов да понесе всичко, дори кофите с лайна, в името на общественото благополучие. Ето, завършва патетичната си реч, преди да поиска салфетка, имам даже малко на крачола.