На 4 септември бях от страната на протеста, но проявих любопитство да видя контра-протестиращите. Всъщност оказа се невъзможно. Бяхме разделени с кордони полиция, а между нас Народното събрание.

Надписът "Съединението прави силата" стои. Обърнах се към един приятел и му казах, че това е

а неговият кратък коментар гласеше "Миииииии държава бе, Леа!".

Друг пък, който беше бит от полицията в нощта на 23 срещу 24 юли, с възторг се плесна по челото и сподели, че чак сега загрял, че контра-протестът прави жив щит на "народните" представители, за да посещават без проблем работното си място.

По-късно включих телевизора и веднага заваляха въпроси.

Кой ви организира?

Плати ли ви някой превоза?

Защо протестирате?

Объркани и смутени отговори, други пък твърде натъртено смели. Кадър на човек със заболяване на лицето, който заяви себе си като беден и нещастен, за което напълно му вярвам, и произнесе онази фраза за "социалните политики". Фраза, превърнала се в повтаряща се реплика без съдържание, тъй като дори и на стотния ден никой все още не е видял и чул "плана Орешарски". А във фейсбук истинско вълнение – някои се подиграват и забавляват над клипчето с хорото от контра-протеста, други пък се възмущават от случката с жената, която набила (може би с чанта по главата?) мъж, осмелил се да попита къде е контра-протестът.

Несъмнено посланията и кадрите имат за цел най-вече да мобилизират привържениците на БСП като тъкмо техни привърженици, а

И тъй като сме в режим на цитати от Прехода, не бих се учудила да дочуя отдалеч някъде ей там зад кордоните скандирания като "Готови сме на глад и студ, само Сергей да е тук!". Може би въпрос на време е студът да настъпи. Междувременно взаимните ни упреци са ясни – ония там са малоумни, смешни и употребени. Същото се отнася и за тия тук. Употребени, тъй като имали политически пристрастия към дадени партии... Когато пък няма такива пристрастия, възниква паника – ясно е, че им е платено; ми то няма за кого да се гласува, те всички са еднакви; протестът не излъчва партии и алтернатива...

Факт е, че когато протест и контрапротест се състоят едновременно,

Тъкмо с цел преодоляването й питам какво ли е решението, което контра-протестиращите виждат като изход от настоящата политическа криза? Става ясно, че протестиращите няма да се изморят и тяхната рецепта е една – нови избори. Избори с нормална предизборна кампания, в която да се говори за политики, избори, предшествани от дебат за и против евентуални промени в изборния кодекс, без костинбродски бюлетини, без Волен Сидеров, който да хвърля павета по джамии и т.н. Все неща, които биват разяснявани вече три месеца и благодарение на които крайните изборни резултати, независимо какви ще бъдат те, ще изглеждат легитимни. Точка.

Отново да повторя въпроса:

Въпрос, който никой не им е задал вече три месеца, вероятно, защото всички сме убедени, че те са глупави, употребени или пък просто проводници на управляващите. А за зла участ изглежда, че самите управляващи са пред дилема – гражданска война или избори? И тъй като съединението прави силата, питам се кое от двете избират контра-протестиращите?

*Леа Вайсова е докторант по социология в Новия български университет. Автор на Портрети на изчезваща София (в съавт., 2012) и публикации по съвременна политическа философия, социална теория и социология на околната среда.