Кой ще бъде следващият финансов министър на Германия

След канцлера Ангела Меркел и председателя на Европейската централна банка Марио Драги германският финансов министър Волфганг Шойбле вероятно е оказал най-голямо влияние върху решенията, свързани с европейската дългова криза.
Ако управляващият Християндемократически съюз беше спечелил абсолютно мнозинство или ако коалиционният им партньор – Свободните демократи – бяха успели да прескочат 5-процентната граница за влизане в парламента, Шойбле щеше да запази поста си при всички положения. В днешния контекст на предстоящи тежки преговори за съставяне на коалиция обаче това не е толкова сигурно. Агенция Reuters представя профилите на възможните кандидати за един от най-важните постове не само в управлението на Германия, но и в това на Европейския съюз:
Зигмар Габриел (ГСДП)

Социалдемократите вероятно ще влязат в коалиционните преговори с претенции както за финансовото, така и за външното министерство. Като се има предвид, че партията спечели малко под 26% от гласовете на германците обаче, по-скоро няма да получи и двата поста за разлика от предишното си съвместно управление с Меркел през 2005 г.
Като председател на ГСДП Зигмар Габриел е първият, който може да стане вицеканцлер и да си избира роля в следващото правителство. Според източници от партията 54-годишният бивш екологичен министър има интереси към поста на Шойбле, въпреки че не е финансов експерт. Все пак, той може да предпочете външното министерство – традиционен избор на по-малкия коалиционен партньор, или министерството на труда – предпочитано от социалдемократите. Също така може да избере и да остане извън кабинета например, ръководейки парламентарната група на своята партия.
За пазарите Габриел не е предпочитаният избор за финансов министър. Това би означавало да работи в тясно сътрудничество с канцлера, а техните отношения се развалиха през 2010 г., когато той се изпусна в медиите за конфиденциално съобщение, изпратено му от Меркел.
Франк-Валтер Щайнмайер (ГСДП)

Франк-Валтер Щайнмайер, който беше вицеканцлер и външен министър в предишната "голяма коалиция" през 2005-2009 г., би бил по-консенсусен избор за шеф на финансовото министерство. Способен, внимаващ в детайлите ръководител и умерен в средите на социалдемократите, той би бил приет като благонадежден партньор, въпреки че няма опит във финансите. Основният проблем обаче е, че Щайнмайер може да не поиска поста.
Той е изразявал недоволството си от начина на управление на Меркел и може да реши да се фокусира върху връщането на подкрепата за ГСДП и подготовката за нова атака към властта през 2017 г., когато са следващите федерални избори.
Неговата основна подкрепа е в парламента, където досега ръководеше социалдемократическата опозиция, и според източници от партията 57-годишният опитен адвокат тихомълком работи, за да остане именно там.
Пеер Щайнбрюк (ГСДП)

Кандидатът на Социалдемократическата партия, който работеше добре като финансов министър на Меркел при предишната широка коалиция, категорично отхвърли възможността да служи под нейно ръководство отново и е възможно и да удържи на думата си. Все пак той най-вероятно ще води преговорите за сформиране на коалиция, което би могло да го накара да си промени мнението.
Според бившите канцлери от ГСДП Хелмут Шмид и Герхард Шрьодер Щайнбрюк е постъпил недалновидно, като е заявил, че няма да участва в следващ коалиционен кабинет. 66-годишният умерен социалдемократ също би бил приет добре от дясноцентристите.
Йорг Асмусен (ГСДП)

Йорг Асмусен, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка и бивш заместник финансов министър, има шанс да заеме ръководната длъжност, ако социалдемократите получат финансовото министерство, но никой от изявените им политици не пожелае да го поеме. 46-годишният технократ е ефективен преговарящ и си е спечелил уважението на Меркел. Той е служил в пет финансови министерства, включително под ръководството на Щайнбрюк и на Шойбле, и игра ключова роля за справянето с кризата в еврозоната както от позицията си в германското ведомство, така и от ЕЦБ.
Това, което му липсва, е политически опит. Асмусен никога не е заемал политическа длъжност, не е бил депутат и няма влиятелни поддръжници в средите на ГСДП. Друг аргумент срещу него, който могат да изведат по-възрастните му съпартийци, е относителната му младост.
"Той притежава качествата и квалификацията", признава пред Reuters официален служител, който е работил с Асмусен. "Но усещането ми е, че депутатите не обичат хора, които не са били в парламента, да им взимат министерствата."
При все че Меркел и консервативното й обкръжение не биха приели с охота член на социалдемократите в сърцето на властта, опитът на Асмусен би му отворил вратите пред висша съветническа позиция в администрацията на канцлера.
Юрген Тритин (Зелените)

Като се има предвид спадът на Зелените в представянето им на изборите и по-скоро лявата им ориентация по време на предизборната кампания, спекулациите за евентуална тяхна коалиция с Меркел избледняват. В почти невероятния случай на подобно споразумение лидерът на партията Юрген Тритин най-вероятно ще поиска финансовото министерство.
И все пак...
Волфганг Шойбле (ХДС)

Шойбле е един от най-популярните политици в Германия и евентуалната му смяна би могла да се приеме като преврат, отбелязва Reuters. Прикован за инвалидна количка след опит за убийство през 1990 г., той игра огромна роля в решенията на европейските политици за справяне с дълговата криза. Острият му интелект, юридическото му мислене и влиянието му върху поддръжниците на Християндемократическия съюз винаги са помагали на Меркел.
Финансовите пазари също биха посрещнали с радост оставането му начело на германските финанси.