Мама Анджи и добре уплътнените прозорци
"Мама знае най-добре: Меркел дава на германците онова, което искат" - с това заглавие симпатизиращото на опозиционната левица сп. "Шпигел" предрече още преди гласуването в неделя третата поредна победа на канцлера на парламентарни избори. Същото написаха Би Би Си и "Уолстрийт джърнъл" по повод най-голямата победа в кариерата й, довела я на косъм от триумф, какъвто не е постигал никой във федералната република от 1957 г. насам - абсолютно мнозинство в Бундестага.
Мама ще се погрижи
Това наистина е лична победа за Ангела Меркел, включително защото цялата предизборна агитация бе фокусирана върху нея, а не върху партията й. Емблематичните билбордове с успокоителни думи и сключените й като сърце или диамант ръце не оставиха никакво съмнение в посланието - Германия е в сигурни ръце. Изписването от симпатизантите й на думата Mutti (мама) върху оранжевите знамена на ХДС беше обяснено от местен коментатор така: "Мама винаги ще се погрижи за теб. Тя не се притеснява как изглежда, но можеш да разчиташ на нея. Понякога може да те накара да си разчистиш стаята, но винаги ще те подкрепя", разказва Би Би Си.
На много германци допада образът й на обикновена жена без разкрасяване и глезотии, която след работа пазарува зехтин в супермаркета. Запитана през 2004 г. от вестник Bild какво означава Германия за нея, тя отговори: Dichte Fenster (добре уплътнени прозорци). Пет години по-късно в телевизионно токшоу тя каза "Всеки си има начин да заяви и постигне своето. Това става и с мълчание".
Запазване на тишината
Точно това разбиране е най-близко до настроенията на избирателите, които фамилиарно я нарекоха Анджи, коментира "Шпигел". "Ако в някое семейство започнат да си повишават тон за нещо, след малко някой ще позвъни на вратата с Ruhe da! (Тихо!). Ангела Меркел повече от всички в тази кампания разбра тази жажда за спокойствие, а политиката й се занимаваше основно със запазването на мира и тишината."
Това не е журналистическа метафора, то е включено дори в предизборния манифест на ХДС: "Всеки втори германец е притеснен от шума", което внушава, че партията и "мама" ще се погрижат да се реши този проблем. Лозунгите на плакатите й "Канцлер за Германия" и "Успешни заедно" кулминираха в цитат дори на самия Конрад Аденауер - "Без експерименти".
Зад този образ стои харизма, непозната на политически сцени, където напред се избутват мъжкарството, силата и надвикването. Меркел може да изглежда твърде прагматична, но това е част от посланието й на "обикновен човек", какъвто другите партии не успяха да намерят.
Печели се с икономика
Разбира се, само с имидж избори не се печелят. Основното е, че германците са в един от най-спокойните и проспериращи периоди в модерната си история. Икономиката им е най-мощната в Европа и Берлин диктува накъде да поеме евроинтеграцията. Друг е въпросът, че икономиката бере плодовете на глобализацията и болезнени реформи, извършени от социалдемократите преди десетилетие.
Проблемът с Меркел е, че тя винаги стиска картите си плътно до тялото, малцина знаят какво точно мисли и дори когато каже, че е за "повече Европа", не е съвсем сигурно какво има предвид.
Критиците й казват, че тя се заема с проблемите стъпка по стъпка и само когато почукат на вратата, а това е лошо в дългосрочен план. Всички обаче й признават интуицията да се адаптира във властта.
ХДС и Меркел ще трябва да преговарят за партньори, но те държат огромен коз - заплахата да отхвърлят условията на по-малките и да отидат на нови избори. На тях десницата едва ли ще се представи по-зле, а опонентите й едва ли ще постигнат повече от спечеленото в неделя.
Да разбереш избирателите
Как се стигна дотук? Умението на Меркел да разбира желанието на избирателите за спокойствие влияеше досега и на политиката на партията й. Когато те искаха социална сигурност, тя отиваше вляво почти на позициите на социалдемократите, увеличаваше разходите за семействата, прие да се обмисля въвеждане на някакъв вид минимална заплата и говореше, че иска да намали бързо растящите наеми в страна, където собствеността на жилищата е изключение.
Тя дори каза, че понякога е неправилно партията й да бъде наричана консервативна.
След катастрофата с цунамито във Фукушима през 2011г. тя бързо чу тревогите на германците за ядрената енергия и внезапно сложи край на продължаващият от десетилетия спор за и против атомните централи като прокара в парламента закриването им. Това, от своя страна, бе навлизане на ХДС в сектор, доскоро запазен изключително за Зелените. Когато на няколко пъти Германия трябваше да спасява страни от еврозоната, Меркел не бе бламирана от позицията нито веднъж за твърдата национална позиция по тази криза.
Този центризъм, основан на консенсуса, направи труден живота на политическите й съперници. Когато основният й опонент Пеер Щайнбрюк я обвини, че се опитва да приспи Германия, избирателите, наслаждаващи се комфортно на стандарта си, помислиха, че не са чули добре. "Тя краде вятъра от платната на всички", каза в интервю Джем Йоздемир, съпредседател на Зелените. "Когато й помага, тя става зелена, когато има полза - става социалдемократ."
Това може да дразни политиците, на не и избирателите. Днес 84% от германците смятат, че канцлерът им представя добре Германия в света, а 60% са на мнение, че прави политика не за партията си, а в името на страната.
Според повечето ръководства как трябва да изглежда успешният политик - особено тези в англо-саксонския свят - Ангела Меркел е отрицателен пример. Тя не обича медиите, няма харизма (поне такава, каквато очакват повечето наблюдатели), не е физически атрактивна и почти винаги носи една и съща кройка костюм в различни цветове, не е известно да е взела важно решение преди да е станало 12 без 5, предизборната й кампания изглежда скучна, личният й живот - още повече.
Точно това е, което германците искат в момента - лидер без драма. Някой който управлява, а не ги води. Някой, който не им казва какво да правят, не дава заповеди, не се държи като началник, не демонстрира в чужбина мощта на Германия и не изисква (поне публично). Тя просто задава параметри и оставя всеки да направи "своя избор" сам за себе си.
Изборът очевидно ги удовлетворява. Две трети от избирателите смятат, че страната им е добре подготвена за бъдещето. Четири пети вярват, че са по-добре от съседите си в Западна Европа.
Но трябва да не се забравя, че средната възраст на избирателите наближава 50 години, т.е. основната маса от гласувалите (активността в неделя бе 73%) са добри осигурени хора с посребряващи или бели коси, отвъд възрастта за поемане на рискове и наближаващи възрастта, когато си живееш спокойно с прилична пенсия. Това са избиратели, които се опасяват някой да не похарчи спестяванията им за безотговорни управници в Гърция или Италия. Те искат някой, който ще гарантира, че отпуснатите помощи наистина ще бъдат върнати.
"Разрушител на коалиции"
Проблемът е, че Меркел направи труден живота и на коалиционния си партньор и те преживяха катастрофална загуба - за пръв път от основаването си след войната и след участие в множество правителства (46 години на власт от последните 64) те останаха извън парламента. Структура, която десетилетия наред градеше имиджа си на това, че представлява дребния и среден бизнес - гръбнакът на германската икономика, изгуби милиони привърженици.
Само към ХДС в неделя се преляха почти 2.5 милиона симпатизанти на Свободните демократи (близо 39% от гласувалите за други партии либерали), което е сигнал не само за вътрешните проблеми на тази либерална партия, но и за това как обезличаващо действа дебелата сянка на голямата партия на Меркел. За 90% от досегашните привърженици на Сводобните демократи партията им е обещала много и почти нищо не е изпълнила.
Канцлерът също не им помогна да оцелеят, защото на финала на кампанията пресметна, че при сега действащата избирателна система не е изгодно да им прелее гласове като призове симпатизантите си да гласуват за мажоритарен кандидат на ХДС и партиен на либералите. За да спаси сегашната коалиция и да не е принудена да се коалира със социалдемократите, Меркел трябваше заедно с либералите да спечели повече от всички останали партии, взети заедно. А това е почти невероятно и затова ХДС се хвърли за задържи и привлече към себе си всеки възможен глас.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг" нарече оформилата се ситуация "Гълива и лилипутите". Един от коментаторите на "Уолстрийт джърнъл" бе далеч по-категоричен като нарече Меркел "разрушител на коалиции" и заяви, че тя е спечелила, а са изгубили всички. Неделният резултат циментира доминирането на Меркел, но останалата част от германската политика е объркана - социалдемократите са по-добре (отколкото през 2009г. в края на широката коалиция с Меркел), но все пак с малко над 25%, което е вторият най-слаб резултат в историята им, Зелените слязоха на 8.4%., а Левите (бившите комунисти от ГДР) с 8.6% си остават просто политически парий със симпатизанти изключително в Източна Германия, пише изданието.
Какво предстои
Всичко това не означава, че на Меркел й предстои лесен мандат.
У дома я чакат трупащи се проблеми с бързо поскъпващи цени на енергията, призиви за повече разходи за инфраструктура, изследвания и образование и нови очаквания на бизнеса. Успехът на икономиката много зависи от търсенето на германския износ в развиващите се икономики и основно в Китай и ако нещо там се обърка, пазарите в Европа все още не са в състояние да предложат компенсация.
Според някои икономисти търговският излишък на толкова голяма икономика като германската (6% от БВП) може да се окаже в един момент също толкова голям проблем, колкото гръцкия дефицит.
Погрешно би било да се очаква и рязко активизиране на стратегията на Берлин за решаване на проблемите в еврозоната. Това не е в стила й да се действа без да се бърза, предпазливо и с търсене на консенсус - по-скоро на двустранна основа, отколкото на европейска федералистка платформа.
На пръв поглед за евроскептиците това може да изглежда като изоставяне на крайната цел за една по-обединена Европа и ограничаване властта на Брюксел. В понеделник тя каза, че резултатът от неделя е "много силен вот" за обединена Европа, но това не е точно онази обединена Европа, която си представят партньорите й в Атина, Мадрид или Лисабон. Те си мислят Германия да поеме общи дългови задължения в еврозоната, докато Берлин мисли, че Южна Европа трябва да засили фискалната си и финансова дисциплина и да догонва по конкурентоспособност като не защитава толкова много трудовите си пазари и не раздала щедри бонуси и социални помощи, които не може да си позволи.
Германия ще преследва своята цел като се опита да накара изоставащите държави да подпишат обвързващи договори с властите в ЕС, за чието прилагане ще отговарят в крайна сметка пред Съда на Европейския съюз. Но подходът й може да предложи твърде малко моркови и прекалено много тояги, за да бъде приемлив, коментира "Ройтерс".