Регистрация, кворум, процедурни хватки

Депутатите от ГЕРБ не се регистрират, за да провалят заседание, на което ще се обсъжда поисканото от тях недоверие на правителството. И така два пъти. Целта е да покажат онова, което всички знаят - кворумът в парламента зависи от "Атака". "Атака" предвидливо отсъства в дните, в които трябва да се дебатира да падне ли кабинетът. Иска да скрие онова, което всички знаят - крепи Министерския съвет и Народното събрание. Представителите на БСП и ДПС (чрез спорен прочит на правилника на институцията от председателя на парламента Михаил Миков) успяват да наложат нещо като дебати. Внушението, което търсят - управляващите не се боят от обсъждания, защото са големи експерти и много компетентни и винаги могат да натрият носа на опозицията. Всички знаят, че най-вече са майстори на процедурните трикове.

Ставащото в парламента тези дни само потвърди видното от първия му ден  - не може да работи нормално. Нормалният изход е разпускане и нови избори. Вместо това Сергей Станишев, Лютви Местан и Волен Сидеров го държат в пат (да използваме термина, защото политиците много обичат да сравняват политиката с игра и с партия шах).

Като шахматиста, който разбира, че е в губеща позиция, тримата се стремят към пат, защото това ще им осигури реми, равен мач. Характерното за този случай обаче е, че когато се търси реми, царят е под защита, но играчът няма позволени ходове (като преброяване на народни избраници от квестори). Ако съперникът в мача - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, не е склонен да приеме служебно равенство, какво може да направи?

Единственият начин да не позволява пат е чрез етюд (пак от шаха). Той трябва да създаде позиция, в която може с неограничен брой ходове да избяга от пата и да търси победа. Ако му стиска, може да изведе парламента от патовата ситуация чрез катализиране на институционалната криза, в която управляващата коалиция въвлече държавата.

Защото етюд и победа в шахматната партия в конкретния случай е равнозначно на парламентарна криза. Сега е очевидно, че има политическа криза, но не са кристализирали вариантите за изход. Чрез осветляването на проблема - катализирането на парламентарната криза, предвиденият по закон варианти за изход автоматично ще се задейства. Той е само един - избори.

Как обаче да се стигне до конституционно предвидения изход, желан от протестиращите, извънпарламентарната опозиция и ГЕРБ.

По конституция Народното събрание се състои от 240 представители, точно 240. Да си представим, че всички 97 депутати на Бойко Борисов поискат да бъдат прекратени пълномощията им (може и половината, за да останат колкото за сезиране на Конституционния съд). Да си представим, че следващите в листата на ГЕРБ направят същото до изчерпването й. Тогава ще имаме парламент с по-малко от 240 народни представители, но нали в конституцията пише, друго. Това не е ли парламентарна криза?

Да обаче, за да напуснат тези от ГЕРБ, тези от БСП, ДПС и "Атака" трябва да гласуват "за" . Дали ще искат? Ако пък настояват да ги задържат в парламента против волята им, за да е формално пълен, как ще го обяснят? Вярно, че аритметичното и плаващо мнозинство е находчиво в изказванията и обясненията си и нищо чудно БСП, ДПС и ''Атака'' да гласуват ''против'' оставката на опонентите си от ГЕРБ, в това число и на Борисов.

В този най-лош сценарий пак ще се стигне до реми. При реми правителството на Орешарски остава на власт четири години, което си е направо победа за БСП, ДПС, "Атака" и премиера. За това време ГЕРБ, недоволните в левицата и извънпарламентарната опозиция ще залинеят съвсем. Наред с тях обаче  ще се затрие и българският парламент, и цялата политическа система. Докато при успешен етюд (от шаха) на Борисов е възможно да се прекрати циркът и да има нови избори. Кой ще спечели изборите е друг въпрос, но страната ще има шанс да излезе от кризата на представителността, а новото правителство - да получи кредит на доверие и мандат за реформи, какъвто сега няма. 

      

Разбира се, подобен казус и правен прецедент би стигнал до Конституционния съд. Той е в правото си да се произнесе както иска и когато иска (ако съдим по казуса с Пеевски). Всяко негово решение обаче би имало обществен отзвук, който би дал нов шанс на парламентарната и извънпарламентарната опозиция.

А може би тя е в състояние да измисли и приложи друг етюд, който да изключи пат и реми и да доведе до победа?