Гледам отново и отново кадрите от поредната разходка на срама на министър-председателя Пламен Орешарски. Припомняйки си видяното на живо, се напрягам. Защото случилото се във вторник вечерта приличаше на гърчава гоненица - гърчава, защото мистър О. (както го наричаме с приятели) просто не можеше да се измъкне, гоненица - буквално и преносно - ние го гоним, не просто от улицата, а от живота ни.

Толкова

кортежът си пробиваше път през хората, използвайки за щитове полицаите и служители на НСО (поне по физиономия и отношение те приличаха на нахъсани кучета, които не виждат кого бутат, смея ли да се чудя дали се питат защо).

Толкова сюрреалистично ми се струва в деня, в който Конституционният съд очаквано (защото наглостта и зависимостта им очевидно нямат граници) и неочаквано (защото наистина ли са си мислели, че нервът "Пеевски", който отприщи недоволството, не е все така оголен?) го върна като народен представител, премиерът Пламен Орешарски да отиде на откриването на изложба, а присъствието му да бъде обявено в агенция "Фокус" няколко часа по-рано.

Ще използвам жаргонен израз:

Прати го да открие изложба (?!) в сграда, която няма заден изход. Или поне не му беше предоставена тази възможност. Някои от полицаите пред сградата на Софийската градска художествена галерия бяха объркани, не знаеха, че премиерът е влязъл. А служителите на НСО изглеждаха по-скоро убедени, че няма как да не се измъкне - колата му беше на метри от входа.

Затова колкото повече гледам кадрите от блокирането на кортежа, толкова повече това ми напомня на 40-тия ден на протеста, когато срещу живи хора някой (и досега не е известно кой е издал заповедта) пусна бял автобус с депутати.

Същият този някой прати сега и Орешарски. Защо? Вероятно никога няма да разберем. Но опитът премиерът

Към нас, които не се отказваме 100 дни да викаме все по-силно "Оставка", но и към Орешарски. Провокация, зад която има сценарий, който дори не мога да си представя.

Този път за разлика от блокадата пред БН, не си задавам въпросите, които бих отправила към мистър О.

Обграден от НСО и полиция, докато вървеше към колата си под масовите скандирания, премиерът извади ръката си, вероятно подсъзнателно, за да прикрие лицето си, но всъщност я размаха и повтори:

Затова сега имам един единствен въпрос: И какво от това?

117 дни няма как да отидеш необезпокоявано на мероприятие, а заемаш най-висшия ръководен пост в държавата?

117 дни имаш наглостта да игнорираш и принизяваш случващото се?

117 дни с всяко действие потвърждаваш, че си пионка в ръцете на задкулисието

и единственото, което можеш да кажеш, и то с пренебрежителен тон, е разбрах.

Не мисля, че мистър О. разбира каквото и да е.

Гледам отново и отново кадрите от поредната разходка на срама и знам, че тази игра на провокации изморява. Прикритите сценарии зад всичко случващо се от изборите насам, това безкрайно чакане, опитване, анализиране е изтерзаващо.

Гърч, в който забравяш какви книги си обичал, кой филм си искал да видиш, какво си искал да постигнеш до края на годината.

Вече единственото, което ме интересува, е докога ще продължава така. Просто имам нужда от нормален живот. Наистина.