Големият въпрос след победата на Хасан Рохани  е дали новият президент е в състояние да промени вътрешната и външната политика на страната, подчинена на Върховния лидер Хаменей? На теория, а и според конституцията, държавният глава на Иранската република притежава власт, но не може да я упражнява в пълна степен.

Това е прерогатив на Върховния религиозен водач. Следователно, президентът е длъжен да се съобразява с последния. Допълнително усложнение е обстоятелството, че Хаменей е на върха на държавата почти четвърт век. През това време той успя да префасонира управленската структура в съответствие със собствената си воля, а превесът на фундаменталистката идеология в дискурса на Хаменей свидетелства за идейното му капсулиране.

Под неговото ръководство досега се изредиха трима президента: Хашеми Рафсанджани, Мохамед Хатеми и Махмуд Ахмадинежад. Първият постигна частичен успех, но в крайна сметка си спечели омразата на Хаменей. Президентството на втория бе повод за съживяване на мечтите за реформаторство, които така и си останаха имагинерни. Третият се подчини на лидера както "ученик на учителя си", но се разбунтува в края на мандата си. Само липсата на време го спаси от прогонване от храма, което сполетя предшественика му Бани Садр. На какво тогава ще разчита техният наследник в

Трябва да се отбележи, че Хасан Рохани не е творение на Върховния вожд, както погрешно считат мнозина. По-скоро може да се каже, че за победата на неговата умерена визия допринесе както цялостната ситуация, така и мощната подкрепа, която той получи от широка коалиция, включваща както привърженици на Рафсанджани и Хатеми, така и мнозинството от аятоласите в Ком, буржоазните кръгове, както и голяма част от Революционните гвардейци, които настояват за прекратяване на иранската намеса в Сирия (11 техни ръководни кадри неотдавна изпратиха писмо до Рафсанджани, в което настояваха страната им да не залага сляпо върху каузата на Асад). Разбира се, на страната на Рохани е и целият спектър от "реформатори", както и мнозинството от средната класа, която е пуснала дълбоки корени в иранския истаблишмънт. С други думи, широката коалиция, която липсваше на Хатеми и която, макар и да не се противопоставяше на Ахмадинеджад, предпочиташе да заеме позата на злорадстващ наблюдател, днес дава подкрепата си на Рохани.

Истината е, че, както твърдяха и участниците в президентската надпревара, Иран действително се нуждае от спасител. Опасенията на Хаменей, че именно Рафсанджани ще се превърне в такъв спасител, предизвика решението на "Съвета за защита на конституцията" за отстраняването му от участие в президентската кампания. Само 72 часа по-късно Рафсанджани взе своя реванш чрез категоричната победа на неговия кандидат Рохани, който обединява надеждите за спасение.

Самият Хаменей добре разбира, че без предприемането на сериозни мерки държавният кораб ще претърпи корабокрушение. Върховният вожд добре разбира, че противно на твърденията на ласкателите си, цялата отговорност за сегашното катастрофално състояние на страната лежи на неговите плещи. И че когато в крайна сметка корабът потъне, катастрофата ще има само един "баща", докато другите ще избягат от отговорност, като се прикриват с обстоятелството, че са били само изпълнителите на неговата воля.

Днес Хаменей не може да застане срещу реформите, тъй като поредният неуспех би имал твърде висока цена. Дори официалната статистика показва размера на сегашната икономическа криза в страната: инфлацията е достигнала 35%, безработицата – 20%, докато ръстът е едва 2%. Известно е, че по време на управлението си Ахмединаджад похарчи 800 млрд. долара, което съставя целия доход от петрола на страната. Показателни са думите на бившия земеделски министър Иса Калантери, който е напълно наясно със ситуацията: "Господ да е на помощ на Рохани, тъй като ще наследи страна, чиято хазна е празна, както са празни пристанищата и Централната й банка!".

Големият проблем за страната е в това, че икономическата криза е следствие на кризата в отношенията със САЩ, които са демонизирани като "Големия Шейтан". Следователно, решаването на проблемите между Техеран и Вашингтон, натрупани от началото на ислямската революция, са "необходимо зло". В противен случай, икономическите напрежения ще доведат до същински взрив. Затова диалогът със Щатите трябва да бъде на политическо ниво, публичен и официален, а не потаен и контролиран от специалните служби. Съответно решенията трябва да имат политически характер. Лидерът Хаменей е в състояние да удържи натиска на фундаменталистите, които считат, че евентуален успех на Рохани в тази насока ще представлява края на тяхната доминация, продължила над 16 години. От друга страна, ако Хаменей успее да парализира съпротивата срещу реформите, Рохани ще получи "зелена улица" за тяхното реализиране.

Тук трябва да отбележим, че президентът Рохани не е случаен човек. Издигането му на този пост стана възможно благодарение на стечението на извънредни ситуации в страната. Всъщност той се завърна на авансцената на иранската политика след почти осемгодишно отсъствие. Революционната дейност на сегашния президент започва още в далечната 1963 г. Кариерата му обхваща армията, парламента, сектора на сигурността и дипломацията. Той е човекът, който добре познава американците. Бил е дясна ръка на Рафсанджани в преговорите с Макфарлейн, довели до прочутата сделка "Ирангейт". През 2003г. вече е основен преговарящ за иранския ядрен портфейл. Лично той спаси Иран, след като с умелите си действия предотврати намеренията на президента Буш да атакува първо Техеран, а след това Ирак.

Особено е важен фактът, че Рохани добре познава Хаменей, тъй като в течение на 15 години е шеф на Съвета за национална сигурност. С други думи, новият президент добре познава мисленето и похватите на Върховния лидер в управлението на страната, което ще му помогне да избегне евентуални сблъсъци и съперничество.

Прокарването на нужните мостове на доверие между Техеран и Вашингтон се нуждае от усилия от двете страни. От една страна, Хаменей трябва да извърви половината път. От другата страна, обаче, и американският президент Обама трябва да направи повече от една крачка в тази посока. Шансовете на Рохани зависят не само от голямата умора на иранците от религиозните фанатици, които доведоха страната им до разруха. Те се увеличават и от обстоятелството, че Хаменей не е онзи лидер отпреди 10 години. Той получи серия сериозни удари: властта му е отслабена от сегашната дълбока криза на страната, както и от постоянния натиск на Революционните гвардейци, които също се стремят към контрол върху властта. Най-сериозно обаче реномето му пострада от неуспеха на неговия президентски кандидат Мохамед Калибаф в съчетание със завръщането на политическата сцена на противника му Рафсанджани, когото иранците назовават "лисицата на държавата".

След като 18 милиона иранци дадоха своя глас за реформите, сега те очакват реални промени и преди всичко възстановяването на по-либерални условия в страната. Президентът Рохани трябва да извърви дълъг път, "миниран" от противниците му. Възможностите за протакане обаче са твърде ограничени в страната на аятоласите: ако религиозните лидери подкрепят Рохани, ще спечели Иран. В противен случай ще загубят всички.