Случаят "Бисеров", това позорно петно, лепнато върху България, още веднъж и със страшна сила ни подсказва:

  

Ние трябва излезем от омагьосания кръг на конфронтацията "кой крив - кой прав" и да се замислим, а най-вече е необходимо да се замислят онези, които принципно или по принцип бранят сегашното правителство, защото останалите по принцип или принципно не пропускат да се възползват от подобни адски удобно, ефектно и високо вдигнати топки, които да забият в полето на сегашната власт.

  

Случилото се е толкова фрапиращо и ужасно, че даже не питам повече защо всички до една жертви на "тоя списък", които проглушиха ушите на хората, че са попаднали в него заради нашия болшевизъм (а не заради своите последователни няколкомесечни писания срещу протестите), мълчат - мълчат за Бисеров, мълчат за Генов, мълчат за тревожните събития от последните 3-4 дни. Колко по-добре би било ако престанат да ни занимават с личната си обида (защото ние за нея нямаме никаква вина, както нямаме и нищо общо с "тоя списък") и хвърлят поглед към далеч по-тежките обиди, претърпени само за това свърх-кратко време от България.

  

  Ние наистина трябва да се замислим. Защото случаят "Бисеров" ни доказва, че ние:

  

- нямаме МВР (за да избяга Бисеров през границата и да не се знае накъде, в каква посока е избягал);

- нямаме ДАНС (където поне на книга са контраразузнаването и финансовото разузнаване);

- нямаме опозиция (която би трябвало да проглуши ушите на обществото);

- нямаме главен прокурор (който поне преди два месеца трябваше вече да е поискал имунитета и да е повдигнал обвинение срещу Бисеров);

- нямаме президент (който би трябвало да потърси незабавно обяснение и да направи кратко обръщение към нацията, както повелява конституцията, ако не и да свика КСНС - защото като криминален престъпник, мафиот, бандит, крадец и злостен закононарушител е избягал необезпокоявано от страната ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ на Народното събрание, властник, охраняван, обслужван, обгрижван и осигуряван от Националната служба за охрана).

  

Или имаме такива безкрайно тревожни нямания, или се случва нещо далеч по-страшно.

  

А именно - всички структури и институции прекрасно са знаели за престъпленията на Бисеров

(ако финансовото разузнаване на ДАНС не е знаело, а значи и ДАНС не е знаела, то значи е дошло време те да бъдат разпуснати и да се изгради отново контраразунавателната ни служба, разбита и разнебитена от Тройната коалиция и да се създаде отново Финансово разузнаване), но са мълчали на принципа на "Гарван гарван око не вади" или на това, което в Русия се зове "Круговая порука", докато чужди разузнавателни и финансови структури са ги притиснали окончателно и безвъзвратно, като са им заявили в прав текст и с много неопровержими доказателства,

  

Макар че подкрепям протестите, в случая ще кажа - с успех или без успех, те един ден ще приключат. Но днес има нещо много по-важно от разделението на подкрепящи протестите и неподкрепящи протестите. И това е необходимостта да си дадем сметка, че след случая "Бисеров" имаме стократно по-малко основание да смятаме, че България е държава, че имаме система за национална сигурност...

  

Някога напомнях на президента Първанов приказката за шопа и шапката:

когато жената на шопа на въпроса дали той е имал глава отговаряла - ами купуваше си капа, трЕбва и глава значи да е имАл.

  

Та, казвах на президента Първанов - да не би да дойде някой ден като ни питат има ли държава България, ние да отговаряме - ами държавен глава има, трябва значи и държава да има...

  

Е, сега вече дойде денят след случая "Бисеров", да отговорим на въпроса има ли държава България така:

- ами Правителство, Парламент и Главен Прокурор има, значи най-вероятно и държава има. Но това вече изобщо не е сигурно...

Щом Правителството, Парламентът и Главният Прокурор заедно допуснаха, а може би улесниха бягството на мегакорупционера Бисеров...