Напрежението между Вашингтон и съюзниците му в арабския свят дава възможности на Русия да възвърне част от изгубеното си влияние в Близкия изток, да увеличи продажбите на оръжие за сметка на американските си конкуренти и да се наслаждава на необичайната гледка как някогашният й съперник в лицето на САЩ сега изглежда слаб, пише агенция Reuters.

Никой не очаква Москва да оспори доминиращата роля на САЩ като гарант на сигурността в Персийския залив. Нито пък Вашингтон ще се откаже от ролята си на ключовия страничен играч в израелско-палестинския мирен процес, иранските ядрени преговори и други регионални проблеми.

САЩ са все по-неохотен регионален пазител на мира, вероятно защото са по-малко загрижени са арабския петрол благодарение на своя собствен нарастващ добив на суровината. Тази идея кара някои арабски лидери да се опасяват, че Вашингтон вече не е надежден партньор. Арабските държави виждат, че балансът на световни сили се променя заради усещането за слабостта на САЩ, особено в контекста на изтеглянето от Ирак и Афганистан.

Подкрепата на руския президент Владимир Путин за режима в Сирия му спечели неохотното уважение, дори и сред държавите от Персийския залив, които категорично се противопоставят на политиката на Кремъл. Това означава, че Русия има възможност да възстанови част от влиянието си, изгубено след периода на съветско доминиране през 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава новите независими арабски държави се обърнаха към Москва за чуждестранна подкрепа. Спадът на това влияние се ускори след края на Студената война – развитие, за което Путин ще направи всичко възможно да обърне.

Успехът на Путин до известна степен зависи от способността му да убеди сирийския президент Башар ал Асад да започне мирни преговори с бунтовниците и удържи на обещанието си да се откаже от химическия си арсенал. Освен това зависи и от това, дали Барак Обама ще си върне доверието на страните от Залива към политиките му за Сирия, Иран и Египет – държави, където Саудитска Арабия смята, че САЩ демонстрират слабост. "Страните обсъждат оръжейни сделки с руснаците, за да изпратят сигнал към Вашингтон да изясни политиката си", казва пред Reuters Сабер Суейдан, бивш главнокомандващ на кувейтските военновъздушни сили. "Путин мисли, че може да върне старата съветска империя и ако Обама продължава с тези политики, Путин може и да успее", допълва Суейдан.

Не всеки е толкова категоричен за американската стратегия, но опитите на арабските държави да поддържат удобни отношения с Москва сигнализират за съществуващо разочарование от Вашингтон. Шади Хамид от института Brookings в Доха казва, че Русия вероятно ще стане по-влиятелна в региона. "Но има граници за това, докъде може да се простира това влияние, както и доколко е способен Кремъл да го поддържа. Никой не може да запълни ролята на САЩ за сигурността в региона", казва Хамид.

Западът внимателно следи развитията в Египет, където военните власти започнаха нова ера на сътрудничество с Москва в сферата на отбраната – миналата седмица представители на руските министерства на отбраната и на външните работи посетиха Египет и визитата им беше определена като историческа и от двете страни.

Египет и СССР бяха близки съюзници до 70-те години, когато Кайро се сближи със САЩ, които пък посредничеха за мирното споразумение с Израел от 1979 г. Източник, близък до руското министерство на отбраната, потвърди, че министърът Сергей Шойгу и екипът му са говорили с египетските си колеги за продажба на изтребители и системи за противовъздушна отбрана, въпреки че засега няма финализирана сделка.

Въпреки по-добрия дипломатически климат Русия трябва да извърви дълъг път, преди да настигне доставките на оръжия на Запада в Близкия изток. В периода 2008 - 2011 г. Русия е доставила в Близкия изток оръжия на стойност 8.4 милиарда долара. През 2004 – 2007 г. тази сума е била 3.4 милиарда долара според Международния институт за стратегически изследвания. Това е много по-малко от доставките на САЩ за 21.8 милиарда долара през 2008 – 2011 г. и съответно 19.6 милиарда долара през 2004 – 2007 г. Въпреки това регионът вече проучва възможности за диверсификация на доставчиците на оръжие.

Гай Андерсън, старши анализатор в консултантска компания в областта на отбраната и сигурността IHS Jane, не очаква голяма промяна в оръжейните пазари в Персийския залив. Въпреки това обаче държавите там използват разходите за отбрана, за да диверсифицират икономиките си чрез партньорства с доставчиците.

Сами ал Фараж, съветник в Съвета за сътрудничество на Персийския залив, казва, че арабските държави в региона искат САЩ да разберат, че това са двупосочни отношения. "Промените, които президентът Обама направи, ни направиха подозрителни към намеренията му", казва Фараж и допълва, че държавите в Персийския залив трябва да разширят списъка от съюзници - "не е задължително да изключват САЩ, а да допълнят списъка". Индия и Китай имат интерес да гарантират сигурността в Персийския залив, както и Турция и Израел, обяснява той.

Най-скорошните знаци за тревогата на арабските държави идват от Египет. Отношенията между Кайро и Вашингтон се влошиха, след като армията свали от власт ислямисткия президент Мохамед Мурси на 3 юли. САЩ заявиха по-късно, че ще оттеглят някои от оръжейните си доставки и икономическа помощ в очакване на демократичен прогрес.

Египетски дипломат казва, че Кайро опитва да разнообрази доставчиците си на оръжия и да бъде най-голямата военна сила в региона, без да изоставя САЩ. "Египет иска опции", казва дипломатът.

Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив, които са противници на Мурси, бяха разочаровани от намалената помощ за Египет. Тези развития увеличиха гнева на арабите срещу отказа на Вашингтон да поеме инициативата в Сирия, където Саудитска Арабия и Иран на практика са изправени един срещу друг. Страните от Персийския залив са също толкова разтревожени и за Иран, тъй като подозират, че Обама търси презареждане на отношенията с ислямската република, която според тях се меси във вътрешни работи за сметка на тяхната собствена сигурност. Техеран отрича да се меси във вътрешната политика на когото и да е.

Сделката за унищожаване на химическия арсенал на Сирия, подкрепена и от Русия, и от САЩ, беше разчетена от критиците на Обама като начин Вашингтон да избегне военна намеса в Сирия след химическата атака от 21 август.

Според политици и анализатори в Персийския залив проблемът на арабите с Вашингтон се корени в Обама и доверениците му в Белия дом, които изглежда считат партньорството им за гарантирано и ценят по-високо перспективата за сделка с Иран. Схващането, че отделни лица по върховете в САЩ не са съпричастни към властите в Персийския залив, намалява доверието във Вашингтон. Малките заможни държави, заобиколени понякога от враждебни, по-големи страни искат да са сигурни, че съюзникът им ще ги защити в извънредна ситуация.