От блоговете: За всички приятели, които губят надежда
Препубликуваме текста на Бисер Дянков от блога "Свободни граждани".
(Дори няма да започвам темата колко са полезни протестите за обществото ни. Очевидно е. Вместо това, ето един текст за смисъла на протестите лично за мен.)
Нищо не се променя, казват песимистите. "Нищо не се променя", казва и песимистът в мен. Всичко си е същото, онези още са на власт и не им пука, казват циниците. "Всичко си е същото", казва и циникът в мен.
"Загубил съм си времето, нервите, комфортната изолация, част от приятелите и познатите", продължава циникът в мен.
А всъщност спечелих много. Много безценни моменти:
Моментите, когато чувам тътена на протеста преди да съм стигнал до него.
Моментите, когато отивам на пл. "Независимост" и виждам, че не съм сам.
Моментите, когато говоря с непознати хора на протеста.
Моментите, когато се обръщам на Цариградско шосе и виждам хора до Ректората.
Моментите, когато слушам декларацията на окупиралите Ректората след атаката срещу тях.
Моментите, когато хората ръкопляскат на "Ранобудните студенти".
Моментите, когато будните преподаватели заставят в тяхна подкрепа.
Моментите, когато пенсионери носят храна в Ректората.
Моментите, в които отвоювам пространство на свобода.
Моментите, в които извоювам личната си свобода.
Моментите, в които сме пълноценни граждани.
Моментите, в които се осмеляваме да мечтаем заедно за по-добра България.
Затова, благодаря на всеки от вас, който поне един ден е отишъл на протестите.
Благодаря на приятелите, които са там постоянно.
Единственото, което сме загубили, е комфортът да си губим времето!
Печелим бъдещето си.
ПС. Сега си представете реалността без протестите. Нея ли предпочитаме?