За 10 години след оттеглянето си от обществения живот Нелсън Мандела подели времето си между имение в един от най-богатите квартали на Йоханесбург и родния си дом в Куну, село в бедната източна провинция Кейп.

Този контраст не би могло да бъде по-ярък.

На едното място негови съседи бяха белите ранд-лордове, минни магнати и банкери, които изградиха големия град, както и най-голямата африканска икономика, от големите златни залежи.

На другото съседите му са черникожи селяни, живеещи в схлупени къщи и изкопаващи живота си от обрулените хълмове по начин, който почти не се е променил векове наред, да не говорим за двете десетилетия от края на апартейда.

Малцина оспорват заслугите на Мандела за това, че издърпа ЮАР от ръба на гражданската война в началото на 90-те години и договори мирен край на три века бяло господство. Но за страната, която той остави след себе си, се задават тежки въпроси.

Повече от десетилетние след като започна промяна на баланса под лозунга за "черна енергия за икономиката", ЮАР остава едно от най-неравните общества в света и белите продължават да контролират обширни части от икономиката.

Според думите на водещия профсъюзен лидер Звелинима Вави структурата прилича на чаша ирландско кафе - черно на дъното, върху което плува бяла сметана с лъскави парченца шоколад.

Днес едно бяло домакинство печели средно 6 пъти повече от едно чернокожо и почти една трета от чернокожите са безработни, докато при белите така е за един на 20 души.

Подобни съотношения дават храна на критиците на споразумението от 1994г., сложило край на почти половин век институционилизирано управление на бялото малцинство и превърнало Нелсън Мандела в първия чернокож президент на Южноафриканската република.

Тези данни подкрепят и това, което се вижда в богатите бели квартали - включително в Хютън, където живееше Мандела - там 19-години след раждането на "Нацията на дъгата" повечето чернокожи са домакини, охранители и градинари.

Защитниците на условията, при които бе постигнато помирението, посочват, че насилственото изземване през 2000г. от страна на Мугабе на фермите на белите в съседната държава Зимбабве е предизвикало продължаващ осма година икономически колапс и са затвърдили рухването му от уважаван герой в борбата за свобода в подложен на международна изолация парий.

Но критиките на Мугабе могат да се чуят и в някои среди в Африканския национален конгрес (АНК) - създаденото преди 101 години движение за сваляне на апартейда в съюз с профсъюзите и комунистическата партия.

През 2010г. в интервю Уини Мадикизела-Мандела, бившата му съпруга и страстен борец за свобода, наричана дори "Майката на нацията", критикува Мандела, че се е продал, след като е бил прекършен от 27 години затвор. "Мандела влезе в затвора като пламенен млад революционер. Но вижте сега какво се получи. Мандела ни провали. Той договори лоша сделка за чернокожите. Икономически, ние все още сме оставени отвън. Икономиката е много бяла. Има няколко чернокожи, но толкова много хора, които дадоха живота си за борбата, умряха напразно."

Дори сред изследователите има масово ширещо се убеждение, че с приемането на партньорството на тогавашния президент Фредерик де Клерк, икономическият "новобранец" Мандела се е фокусирал прекалено връху проблеми за политическата, а не за икономическата власт.

Казано по-грубо, позицията на АНК беше интерпретирана по коктейлите на заможните бели така: "Ще им дадем да гласуват, но ще запазим банките".

Уилям Гумеде, преподавател в Школата по бизнес "Витс" в Йоханесбург, смята, че е погрешно да се говори, че Мандела е продал чернокожите. "Но е също така вярно, че икономическите преговори не бяха толкова твърди като политическите. "Имаше едно разбиране в обширна част от АНК, че е достатъчно да завземат политическата власт и така ще трансформират икономиката. Този аргумент беше опростенчески и това бе аргументът на Мандела."

ЮАР и светът гледаха в изумление на 11 февруари 1990г. как Мандела напуска затвора "Виктор Верстер" в Кейптаун с вдигната в юмрук ръка след "Дългия път към свободата", както ще нарече по-късно той и биографичната си книга.

Началото на монументален политически преход бе също така и ключов момент за еволюцията на култа към Мандела, когото почитаха в родината му и по света.

През 1993г. той получава Нобеловата награда за мир заедно с Де Клерк, а през 1995г. вече е спечелил всички с изключение на най-заклетите консерватори като поздравява белия отбор, спечелил световната купа по ръгби в Йоханесбург.

Из страната той е обезсмъртен с витраж в голямата църква "Реджина мунди" в Совето, има негови статуи как танцува, боксира се или е вдигнал ръка със стиснат победно юмрук. През 2011г. централната банка пусна банкноти с неговия образ. Това стана на 11 февруари - точно 22 години след излизането му от затвора.

В такава атмосфера вероятно е неизбежно някои от неговия 5-годишен мандат като президент да бъдат поразкрасени или прикрити.

Близкото му лично приятелство с Муамар Кадафи предизвика критики, които той ожесточено отхвърляше с думите "Който се чувства ядосан от приятелството ни с президента Кандафи, да отиде да се метне някъде".

През 2010г. историята за "кървавите диаманти", която разказа супермоделът Наоми Кембъл през трибунала за военни престъпления в Хага, също освети по неприятен начин случилото се на вечерята, която Мандела дава през 1997г. на либерийския диктатор Чарлз Тейлър, чието присъствие на масата постави под въпрос претенциите на ЮАР, че води морална външна политика.

Последва прочутата оръжейна сделка за 5 милиарда долара, избухнала в огромен скандал за наследника му на президентския пост Табо Мбеки, и която остава епизодът в историята на АНК след апартейда, определил рухването на репутацията на организацията.

Сред яростните критики срещу Мбеки и сегашният президент Джейкъб Зума - също замесени в цялата шумна история - мнозина южноафриканци предпочетоха да забравят, че тази сделка бе обявена през 1998г., когато Мандела все още бе президент.

По улиците на Совето, където полицията и обезсърчени безработни младежи все още стигат до сблъсъци заради лошите жилища и социални услуги, има много хора, които не приемат мита за Мандела.