Юлия Иванчева: 2013 г. постави диагнозата "Така повече не може"
"Дневник" направи отново анкета сред политолози, социолози, икономисти и наблюдатели за тенденциите, скандалите, изненадите, уроците на 2013 г. Всички мнения може да намирате и в специалната тема "Годината". Прогнозите им за 2014 четете след Нова година. Днес публикуваме оценката на политолога Юлия Иванчева.
Какво спечели и какво загуби страната през годината?
- Загубихме илюзията, че можем да живеем прилично, независимо от това как и от кого се управлява държавата. Спечелихме прояснен поглед не само върху това, което се случва сега, но и върху близкото минало: за какво са били споровете, какви са били алтернативите, кой за какво се е борил.
Това знание прогони безразличието и донесе нови отговорности. Вече всеки е принуден да избере позиция, най-малкото защото не би могъл да обоснове липсата й дори пред себе си.
Какво не ви изненада през 2013 г.?
- През 2013, неизнедаващи, сами по себи си, събития, довеждаха след себе си изненади. Кагото под етикета "експертно" БСП и ДПС сформираха партийно правителство, изненаданите бяха малко. Очакваха се и реваншистки назначения, но случаят с Делян Пеевски беше втрещяващ – противоречащ не само на здравия разум, но и на елементарния инстинкт за самосъхранение.
Разрастването и многообразието на протестите през годината беше очаквано, но превръщането на софийските антиправителствени протести в най-продължителните в исторята ни, определено е изненада.
Упорството на правителството в решението му да не подава оставка също не беше повод за учудване. Всички знаем, че БСП не дава лесно властта, но толкова дълго загърбване на действителността едва ли някой е очаквал.
Едни от малкото автентично неизнанадващи събития са опитите за връщане към проекта "Белене", ниската усвояемост и спирането на еврофондове, безличното поведение на профсъюзите.
Коя е оставката/оттеглянето на годината?
- Тази година премина под мотото: "Оставка". Започна с оттеглянето на Ахмед Доган от лидерския пост в ДПС, поднесе ни не особено очакваната оставка на правителството на Бойко Борисов и следизборното напускане на председателския пост в ДСБ от Иван Костов. А това беше само началото. Последва ги дълга поредица от бързи назначения и панически отстранявания.
Но, Оставката на годината е неподадената оставка. Тази на знайни и незнайни "герои", като например: Петко Арнаудов, назначен за директор на държавното горско стопанство в Царево и отказал да напусне дори след ясна покана от страна на министъра на земеделието и горите; министър Данов, останал на поста дори след като цялата френска преса публикува разкрития, че е източвал социалноосигурителната система на Франция; премиерът Пламен Орешарски.
Кой според вас е скандалът на 2013г.?
- Трудно е да се посочи само един от засипващите ни през бурната 2013 сканадали. За мен, първото място си поделят назначението на Делян Пеевски и продължаването на мораториума за продажбата на земя на чужденици. Това бяха събития, за които горещо се надявах да са под авторството на Не!Новините.
С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?
- Незаслужено, заради положителните промени, който служебното правителство започна, (като изготвянето на правила за разпределение на средствата на държавни предприятия в частни банки, например) но то остана в спомените ми с това как външният министър Марин Райков поиска и получи одобрение от премиера Марин Райков, посланикът в Париж Марин Райков да бъде назначен от Росен Плевнелиев за посланик в друга европейска столица.
Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?
- Правителството на Пламен Орешарски постави своеобразен рекорд – провали се още в 16-я ден от официалното си встъпване в длъжност. На 14 юни, внасяйки всеизвестното предложение за шеф на ДАНС, кабинетът ясно ни показа, че можем да очакваме от него само безобразия.

Успя в ликвидирането на крехката прозрачност и публичност при взимането на управленски решения. Благодарение на това, през септември получи антинаградата "Катинар" (за влошаване на достъпа до информация) от "Програма достъп до информация". Но това не му попречи да твърди, че Министерският съвет не е водил стенограма на проведената на 31 октомври четиричасова среща между Пламен Орешарски и представители на "Газпром". За срещата нямаше предварителна информация, но след края й бе обявено началото на строежа на газопровода "Южен поток" на българска територия и заемът от 620 млн. евро, който БЕХ ще вземе за целта. Така, правителството взе на тъмно поредното решение, болезнено засягащо цялото българско общество.
Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?
- В тази година на изпитания Президенството остана единствената институция, която ни даваше повод за оптимизъм. Президентът беше изправен пред такава поредица от предизвикателства, че едва ли е реалистично да очакваме да се справи отлично с всяко от тях. Въпреки това, Росен Плевнелиев не отстъпи от ролята си на държавен глава в една демократична държава и постигна успехи:
- сформира работещо служебно правителство;
- гарантира, според възможностите си, справедливи избори;
- реагира с достойнство на безскрупулната политическа манипулация, на която стана жертва при приемането на промените в закона за ДАНС;
- инициира крайно необходими дискусии с граждани;
- и неуморно, при необходимост налагаше вето, като с последното (относно промените в Закона за чужденците), което парламентът не успя да преодолее, доказа на скептиците, че властта му не е единствено представителна.
Коя е голямата промяна в политиката?
- Срина се най-важната власт в едно демократично общество – законодателната. Настоящият парламент недвусмислено демонстрира същината на политическия живот в страната. Народното събрание е арената на най-безпринципните коалиции, най-безочливия популизъм и най-настървения реваншизъм.
Именно 42-то Народно Събрание е изразител на голямата промяна в политиката. То е първото в демократичната ни история, в което липсва легитимна опозиция. Отсъства и автентичен носител на интересите на обществото. То олицетворява причините, поради които между гражданите и държавата има пропаст.
Коя е голямата промяна в обществото?
- След месеци на упорити протести, спорове и дебати най-сетне се стигна до ясна диагноза: "Така повече не може".
Как оценявате първата година на новия патриарх?
- Пороците на политиката не подминаха и Църквата. Разгоряха се упреци в корупция, купуване на избори и връзки с олигархията. Стигна се дори до обвинения в отровителство, както и в нарушаване на принципа на безбрачие от висшия духовен клир, последвани от секс-скандал сред монаси. Под краката на патриарх Неофит гори, но не виждаме той да взема мерки, с които да потуши пожара.
А първата година на новия главен прокурор?
- Прокуратурата, също като парламентът и църквата, отразява плачевната ситуация в държавата, а главният прокурор явно няма намерение да вложи усилията си в подобряването й. Първоначалната активност и публичност на Сотир Цацаров събудиха надежди, но с напредване на годината редицата от скандали (тефтерчето на Филип Златанов, намерените в печатницата в Костинброд бюлетини, незаконното подслушване, отстраняването на Пламен Ситнилски от ВСС, случаят "Бисеров" и т.н.) показа, че тези надежди едва ли са оправдани, а битката за власт в системата продължава.
Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
- Двете големи теми на годината – протестите и бежанците от Сирия – изместиха от вниманието на медиите и обществото по-малки, но далеч не по-маловажни въпроси.
Един от тях е отменената т. 5 от ал.4 на чл.8 от Закона за ДАНС. Въпреки катарзиса на г-н Пеевски и до днес извършването на тежки нарушения или системно неизпълнение на служебните задължения, както и осъществяването на действия, с които се накърнява престижа на ДАНС, не са изрични основания за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на агенцията и неговите заместници.