- Страната "спечели" гражданското си общество - дано този път, за разлика от 90-те години, това гражданско общество да не се насочи към "Терминал 2". С последните избори страната загуби възможността да бъде управлявана от мнозинство, което да има обществено доверие.

- Не ме изненада това, че гражданското общество се пробуди. Крайно време беше.

- Случаят "Бисеров" е всъщност най-значимият за годината. И казвам това с ясното съзнание, че мнозинството, което трябваше да управлява "поне три поредни мандата", това на ГЕРБ, подаде оставка в първите месеци на 2013-та. Разликата е, че тогава ГЕРБ вече се беше качил по бързата писта надолу и слизане нямаше. След оставката на Бисеров ще се получат отговори на някои изключително важни въпроси - прокуратурата наистина ли изведнъж започна да си върши работата; могат ли западните партньори да разчитат на България; ще бъде ли това първият висш политик с осъдителна присъда? Ако отговорите на всички въпроси са положителни, тази поредица от събития ще остане в историята като значително по-важна от няколкото недовършени месеца от предния мандат.

- По чиста скандалност назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е недостижимо. Разбира се никога не е късно "Братя Галеви" да бъдат предложени за шефове на Дирекция "Съдебна охрана", Волен Сидеров да оглави Еврокомисията или тефтерените герои ЦЦ и ИФ да се завърнат съответно като вътрешен министър и шеф на правната комисия.

- То беше остров на спокойствие между две бури.

- Поглеждайки максимално безпристрастно към правителството, положително раздвижване се вижда предимно във финансовото и в социалното министерство. Съответно по-бързата комуникация с бизнеса и добрите идеи за условия за социално подпомагане. Големите провали са в работата с европейските институции, руските проекти и най-вече недадената оставка.

- Два пъти Плевнелиев направи неща, които никой български политик не беше правил преди него. Първо, в началото на годината, по време на зимните протести, президентът излезе насред протестиращите, значителна част от които скандираха откровено и против него и разговаря с тях, успокои ги. След това буквално минути след назначаването на Пеевски, Плевнелиев недвусмислено каза, че оттегля доверието си към парламентарното мнозинство. В този смисъл президентът поставя съвършено нов стандарт за институцията, която оглавява. Интересното в случая е, че ситуацията в момента предполага възможност и този стандарт да бъда надминат.

Дали Росен Плевнелиев има аналитична сила за да разбере ситуацията и креативност за да се възползва, зависи изцяло от него.

- Няма такава. Голямата промяна е в гражданското общество. А политиката епохално изостава.

- Нямам мнение.

- Към момента прокуратурата показва невиждани нива на самостоятелност, независимост и желание за работа. Хората видимо разбират и оценяват това, което, между другото, показва, че обществото е достатъчно зряло за да може да има сравнително обективна представа за всички важни институции в страната. Остава само Цацаров да продължи да работи така в оставащите години от наистина дългия си мандат.

- Заради силно политизираната и напрегната обстановка в страната много събития от света останаха на втори план за медиите. От една страна това е лошо, защото българите винаги са били отворен към света народ, а от друга е положително, защото средностатистическият гражданин е много по-запознат със случващото се в собственото му общество.