Цял ден чакам този момент. Моментът, в който изкачвам стълбите към Аула Магна. Няма как иначе - за да бъдеш Ранобуден студент, първо трябва да бъдеш и само студент, т.е.  да ходиш на лекции в собствения си университет (въпреки, че моят не е много "мой", "и дай Боже, никога да не бъде", според  г-н Ректора)…

Чувам ги, там са.

Звук на пиано, пеещ глас, шум от чаши, разпалени разговори, щракащ фотоапарат… Най-накрая! Свалям дрехите, с които съм била през деня и обличам топъл пуловер… у дома съм. Усмивка. Някой ме прегръща. Пита ме къде съм била и дали имам нужда от чай, храна, филия с лютеница. От какво имам нужда ли? Благодаря, имам всичко. Още една прегръдка. Топло е.

Събранието започва в 21:00ч. Всеки ден започва в толкова, или би трябвало. Шумът нараства. Има още 15 минути. Хората се събират. Столовете се подреждат в кръг – може и да не сме рицари, но вярваме, че те са съществували. Имало е справедливост, кръг на равенство, в който срещу един доблестен човек е седял друг такъв. Същата тази триетажна аула, тези стени, тази мозайка и балкони с грандиозен облик, галещи  естетиката на всеки стъпвал тук, са рожба на рицарска щедрост - 800 хиляди златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева  дарение за построяването на университет. Ако не бяха рицарите Евлоги Георгиев и брат му - Христо Георгиев, нямаше да съществува храмът, който днес наричам "бункер на бунта".

Рицари е имало. Защото е възможно. Защото нямаше да ни има, ако не беше така.

Тук сме. Часът е 21:00ч. Сигналът прекъсва… тая част не е за разказване.

Само във вестник "168 часа" може да се прочете. Поздрави на къртицата.

Шест часа по-късно… Часът е около 3:30. "Равенство на кръгла маса" – copmleted.

Оглеждам се – недоумявам кога за последно тези хора са спали повече от 4 часа за денонощие и от къде, мамка му, имат тази енергия? Защо не им се спи? Как издържат на тази лютеница? Сякаш се пазят от съня и всеячески се борят срещу него с нощни акции – облепят спирки и улици из цяла София в такива часове, в които можеш да срещнеш група весели хора само в Студентски град.

 

Думите, които най-рядко чувам в окупация са "Лека нощ". Просто не звучат намясто.

Протестът е топъл чай с много мед, когато е студено през нощта.

Протестът е четене на любима книга под нощна лампа.

Протестът е филм спечелил Оскар, който гледаш вечер.

Протестът е светеща крушка в хладилник.

Протестът е топъл душ през нощта.

Протестът разказва приказки.

Протестът брои овце.