Всяка година преди Рождество Христово по медиите ни започва едно характерно вайкане. "Българинът" (и по-широко – "съвременният либерален човек") е изгубил културата на празнуването, превърнал е големия християнски празник в тържество на консумативизма, забравил е храма, забравил е дома, всичко е "завъртял" около хипермаркета и мола… Сам аз неведнъж съм се включвал в този хор на оплакването.

Днес, в предрождественския ден, бих искал да си призная, че в това "дежурно" вайкане, въпреки изкушението да се "прибавя" към него, аз все пак всякога съм усещал и определена доза лицемерност.

Че "нашият съвременник" е преимуществено не-църковен, е неотрицаемо. Неотрицаемо е обаче, че и критикуващите го медии са такива, при това в още по-голяма степен. И все пак "нашият съвременник" в Европа твърде отчетливо се отличава от българина в предрождественския период. Случвало ми се е да бъда в големи западноевропейски градове в края на ноември и мога да засвидетелствам разликата.

Първо – още далеч, далеч преди празника централните улици и площади в тези градове грейват от светлина. Големите магазини също се пременяват в бляскави одежди. Улиците се препълват с хора, отварят лавки, предлагащи греяно вино и сладкиши, и хората се стълпяват пред тях. Разбира се, че всичко това е мотивирано от "кайроса" на пазара, но трябва да си особено зложелателен, за да не почувстваш и още нещо.

и дори – възвръща нещо от традиционната си (домодерна и ранномодерна) занаятчийска "душа". Защото е безспорно, че душата на традиционния европейски град е не административна и служебна, а по-скоро занаятчийска и пазарно-съборна. Да, вярно е, че родилното ядро, сърцето на града е пазарът, но пазарът в един (все още) не-анонимен, спектакуларен, телесен смисъл на тази дума: пазарът като площад, на който различните занаятчии и "майстори" се надпреварват да покажат своите "чудеса", "шедьоври" (chef-d’œuvre е занаятчийски по произхода си термин). А това означава – да поразят, да удивят своите съграждани, да ги "спрат" при себе си. За да го направят обаче, освен умели и предприемчиви, те трябва да бъдат и ведри, и изобретателни, и най-важното – великодушни и общителни. Ето защо пазарният площад на един традиционен град е и мястото, където "домовете" (семействата) излизат от себе си, за да се срещнат помежду си, за да се видят едни други, за да се покажат едни на други – за да влязат във връзка. И значи

Неслучайно в далечните векове преди модерността там са се разигравали, върху специални платформи, представянията на празничните мистерии по сюжети от Св. Писание. Площадът е имал ритуалния "код" на своето периодично актуализиране, пробуждане. Големите църковни празници са били "кайросите" и на градските площади, а това означава – и на събирането на града като общност. В храма той, градът, се е събирал като евхаристийна църковна общност, като "еклесия" (което буквално също означава празнично събрание), за да засвидетелства принадлежността си към Христос на това място, на площада около храма пък се е събирал, за да засвидетелства принадлежността си към това място изобщо.

Разбира се, че много от това отдавна се е трансформирало, изменило, наистина – изветрило се е, меркантилизирало се е. Но не напълно, не докрай. В предрождественския период "либералният градски европеец" – и това е усещал всеки, който е бил по това време в старите му градове – е съхранил нещо от специалния благослов на този празник, който както е известно гласи: "Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение". Защото, трябва да се забележи, че самото струпване на хората по площадите и улиците, самото "отпускане на душите" (и да, да – на кесиите) под огромните светила на електричеството и неона, е разпростиране на някакъв "мир". Самите делници, далеч преди Рождество, се пронизват от нещо специфично долавящо се: безмирието на делника (защото делникът е задъхан, обременен, затичан и – без-мирен) е "отложено настрана". "Бягането" по пистите на "конкуренцията" и "предприятията" е спряно. Светлините привличат хората да излязат вечер, да се стълпят, да са всички заедно, да са "на-едно", да са – "градът". И ето "градът" е влязъл в период на мир със себе си.

Защото не е, не е само търговска примамка огромната, двадесетметрова елха, изправена от партера до купола на четириетажния хипермаркет и накичена с огромни блестящи топки. Тя еи "благоволение", демонстрация на блага воля: "заповядайте, удивете се, развеселете се". Не е само "промоционален трик" великолепната коледна опаковка на изненадващата бонбониера, сякаш наистина изработена в работилницата на дядо Коледа. Тя е и "благоволение": "това е специално за вас, това е специално за празника, благо-волете и вие, позволете си благо-волението да си вземете от тази блестяща радост".

За забелязване е, че на така обмърморваните от някои "коледни базари" в западноевропейския град, както търсенето, така и предлагането е най-вече именно израз на "благоволение". Защото на тях търговците не изнасят неща, които през останалите дни в годината "ги няма", или "за през останалите дни са твърде скъпи", или са "особено нужни". Не, изнасят се най-вече радостотворни неща, "чудесии", чудноватости – изнася се, най-вече, свръхизобилно. В което има и добре преценена "пазарна логика", но и – "благоволение". А и предрождественският купувач купува най-вече от "благоволение". За да "изненада" някого, за да "зарадва" някого – не за да "обогати" дома или близкия си. Спира се на лавката с греяно вино на площада не защото са го привлекли с нещо нечувано, а за да прояви "благоволението" да поприказва с непознат съгражданин, за да послуша "благоволението" на непрестанно и особено старателно през тези дни пускащия шеги, карнавално дегизиран продавач – за да се потопи следователно в "благоволението" на у-миро-творилата се и заусмихвала се общност на своя град.

Всичко това безспорно го има в "консумативното" празнуване на "либералния" и секуларизиран европеец. Колкото и да заслужава критика за глухотата си към първата част от рождественското славословие: "Слава във висините Богу", ние не можем да си изкривим душата и да кажем, че той напълно е загубил чувствителността си към втората и третата му част. Защото той все още помни, че дни и дни преди Рождество на земята слиза особен "мир" и "между човеците" трябва да се прояви "благоволение". Дори знае това "благоволение" –  като подобаващия за гражданина дълг преди Рождество.

Тъй че, вместо всеки път да се впускаме в дежурното (и пак повтарям – доста лицемерно у повечето от нас) критикуване на "безудържния консумативизъм на съвременната Коледа", нека по-добре този път, наистина, както казват, да се вгледаме в себе си. Да се вгледаме и да се попитаме – къде са тази година и малкото светещи украси по улиците ни?

Някакви каканижещи фалшиво "Jingle bells" белобради кукли по определени ъгли, клечащи като просякини продавачки на полуплешиви елхови клончета – ето всичко, което се забелязва. И най-вече, никакъв дух на общност. "Средната" – както я определят – класа търчи по магазините, за да "реализира" от месеци обмисляните и пресмятани "по-големи" покупки, или пък – в по-малко състоятелната си част – калкулира как да се вмести в предварително определената сума за подаръци. Каква ти общност на града – в него тази година живеят грижливо противопоставените едни на други от същите тези вайкащи се медии "умни и красиви" протестиращи, сърдити на всичко по-младо "контрапротестиращи", изтерзани от месеци зъзнене по обсадения площад и катедралния храм полицаи, изцеждащи поравно злост и сиромахомилство "интелектуални" публицисти, маниакализирани и параноични "патрули", оглеждащи се за "сирийски бежанци" и т. н. и т. н. При това всички до един базисно раздразнени от идиотските заклинания, с които медиите се опитват да катализират казионно "коледно настроение". На земята ни няма нито мир, нито "между човеците благоволение". И дори във висините да се възнася "слава", никой не може да я чуе.

Накрая ще кажа следното. Сигурно в онази страноприемница в покрайнините на провинциалния Витлеем, в която за Иосиф и Мария "не се намери място", тъй че Младенецът се роди в обора й, сред животните, нея вечер спрелите се там пътници са се веселили. Най-вероятно са и пили и викали. Ние обаче не чуваме и дума на упрек за тяхната слепота. Родилият се Младенец е благословил заедно с целия свят и тяхната малка общност и поне помежду им през тази нощ със сигурност е царял мир и се е проявявало благоволение. Светото Семейство не се е разсърдило на егоистичната им веселба.

То въобще не се е сърдило. Като нас.