-  България загуби финансовата си стабилност. Международните финансови агенции понижиха переспективите за развитие на икономиката, което ще има много негативен ефект върху инвестициите и платежния баланс на държавата. Причината е неустойчивата линия на българските правителства в отношението към бизнеса. В тази линия, не беше изненада, че ще се загуби финансов рейтинг, след като правителството си позволява да налага неоправдани данъци на важни сектори от икономиката, какъвто е напр. ВЕИ сектора. Въвеждането на 20 % данък е на практика държавен рекет. Това е гавра с инвеститорите и на английски той се определя с думата extortion (изнудване, грабителство - бел.ред.), или както му казваме в България на жаргон - караминьол.

Това което спечели страната е, че в гражданското общество се развиха процеси, които в дългосрочен план имат шанс да върнат морала в политиката.

Протестите от 2013 г., обявиха морална битка на държавната власт и политическата класа. Гражданското общество печели тази битка ежедневно и макар хората да не го усещат осезаемо, отношенията между властта и гражданите никога няма да бъдат същите. Обикновените хора и някои анализатори все още не виждат нещата по този начин, но това е защото не осъзнават, че моралната битка може да се спечели само по ненасилствен начин. А протестът от лятото, есента и зимата доказа, че може да спечели, по ненасилствен начин, дори най-голямата битка, тази на идеите.

- Наглостта на управляващите, които усещайки, че губят позициите си, за сметка на гражданското общество, се озлобиха в речника и действията си. Драстично се оголеми пропагандата и неистините, с които те и симпатизиращите им медии облъчват обществото.

В днешни дни, пропагандата е скъпо начинание до което прибягват само отчаяни хора. Нормална реакция за губещи и не ме изненадва. Както древнокитайският философ Лао Дзъ казва: когато по-силният от враждуващите противници губи позиции, в паниката си започва да разхищава ресурси, за да си ги върне, което е доказателство за пагубните му действия. Това на свой ред го омаломощава и е причина да загуби и последващите битки. Изолацията, в която се вкара управляващата коалиция и опитите й, да заменят липсата на гражданския диалог с медийната мимикрия за него, само показва, че коалицията няма да се спре, докато партиите в нея не загубят всичко - финансови ресурси, чест, достойнство.

- Това е НЕ-оставката на Орешарски. След не-оставката е трудно да се каже коя е оставката на годината, но ми се струва, че липсата на информации и подробности около оставката на главния следовател Бойко Найденов и отеглянето му от съдебната система, е най-показателна за преломните времена в които се намира държавата.

- Много са. Безспорно, скандалът "Пеевски" се съревновава с въведения данък върху производителите на енергия от ВЕИ.

След тях в топ 5 са: Уличаването в пране на пари на заместник-председателя на народното събрание Христо Бисеров, малко след като главният следовател Бойхко Найденов е подал оставка по неясни мотиви и причини. И пето място си делят опитите за назначенията на знакови лица със спорна репутация за министри и зам. министри. В това число Калин Тихолов, участвал в презастрояването на Черноморието, за министър на инвестиционното проектиране и бившият СИК-аджия за заместник на вътрешния министър Йовчев.

Подписката в подкрепа на Орешарски, която се събира без методология и се използва за реклама на правителството, без подписите вътре да подлежат на какъвто и да е контрол и преброяване. Подвеждането на хората, че дават подписите си ''за нов обществен договор'' и след това представянето на тези подписи като подкрепа за кабинета е меко казано скандално. 

- С въвеждането на правилата за парите на държавните предприятия, което се оказа несполучлив опит за въвеждане на прозрачност в държавния сектор. Макар да не бяха съвършени, тези правила можеха да заработят, като внедрят прозрачност и прекратят порочни практики останали от времето на т.нар входно-изходна икономика, която източваше държавните дружества. За съжаление правилата бяха облекчени от правителството на Орешарски, което и не държи сметка за тяхното съблюдаване и изпълнение.

- Новото правителство е тотален провал. Само с неясния процес за номинациите за висши държавни постове и липсата на отчетност за свършената работа, може да се твърди, че новото правителство успя да се делегитимира по най-безпардонния начин в най-новата история. Това правителство не успя да създаде, дори да имитира прозрачност, което е причина за ниското доверие в него и критичния рейтинг на всички държавни институции.

- В условията на тежката политическа криза, в която е страната и загубата на легитимност за органите на държавната власт, президентът успешно запази баланс и ориентация в една от най-турболентните политически години. Президентът показа устойчива линия и постоянство в поведението и позициите си, което ще му донесе политически дивиденти в дългосрочен план. Макар социологическите проучвания да отчитат загуба на рейтинг за президентската институция, мисля, че това е по-скоро фон от общата тенденция на спад в доверието към държавните институции, отколкото тенденция в персоналното доверие към Росен Плевнелиев, като президент.

- Катализирането на политическите процеси в гражданското общество. Със своята решителност и усърдност, гражданското общество успя да се превърне в политически фактор от първа инстанция. В момента наблюдаваме лек застой на тези процеси, но очаквам съвсем скоро непримиримостта на гражданското общество да се превърне в устойчива тенденция, издигаща гражданите във фактор за политическите процеси.

- Политизирането на гражданите. Повишаване на политическата култура на гражданите, които се превърнаха от пасивни наблюдатели в активни участници в политическия и обществен живот на страната.  

- Малко безлична. На фона на новия папа в Рим които се бори за реформи и спечели наградата на списание Time за човек на годината, на нашия патриарх му липсват публични изяви и позици по наболелите проблеми в страната които са преди всичко от ценостен и морален характер. Без да навлиза на терена на политиката, патриархът можеше да поведе моралната битка, която в момента се води от гражданското общество.

- Макар тезите на главния прокурор да бяха спорни, през тази първа година, той успя да създаде публичност в позициите на институцията. За да има доверие в една институция, тя трябва да създава прозрачност, като влиза в диалог с обществото посредством медиите. В това Сотир Цацаров безпорно успя. Друг е въпросът доколко ще има ефект от неговите изявления и завки за професионализъм.

През следващата година, предстои да видим ефективна ли е прокуратурата под негов надзор, но ако не съумее да успее по знакови дела, със сигурност острите завки ще се върнат към главния прокурор като бумеранг, под формата на загуба на доверие.

- Темите и събитията тази година бяха прекалено много за да могат всички да спечелят заслужено внимание. Скандалите след избора на правителството на Пламен Орешарски бяха безброй и публичният дебат се разводни. Процесът на политически номинации и непрозрачните назначения бяха толкова много, че отделни случай не можаха да се превърнат в публични скандали, каквито са. Спирането на стенограмите на заседанията на Министерски съвет е друга тема която имаше малък отзвук. Това на практика е буквален и откровен отказ от прозрачност. Хвърлянето на завеса над политическия процес и ограждането на властта с фасади е повече от скандално.