- Очаквам избори, тъй като с появата на зимните сметки за ток и парно протестите ще се възстановят с нова енергия. Единственият въпрос е дали ще съвпаднат с европейските, или ще се разминат.

- Натрапчиво е усещането, че всички партии се готвят не за европейски, а за парламентарни избори. Ако двата вота се разминат във времето, това ще доведе до очаквани резултати. А именно, единствено представители на сравнително големите политически сили, притежаващи т.нар. твърдо ядро, да влязат в Европейския парламент.

- Изчезването на политически играчи в България е рядко срещан, бавен и мъчителен процес. Най-добри позиции ще запазят онези, които преодолеят партийните си разпри. А такива по различни причини ще възникнат във всички партии в предизборния период.

Въпреки спада на доверието в четирите парламентарно представени политически партии те не изчезват. Не можем и да се надяваме на тяхното изчезване, докато не се появи ярка и популярна алтернатива. Защото, за да си отидат покварените, трябва да се появи представителство на прогресивните сили, което да спре развращаването на нравите.

- Алтернатива на лидерите на статуквото е крайно необходима и въпреки че в момента тя е трудно забележима, няма как да не се появи. Природата и политиката не търпят вакуум. Въпросът е дали тази закономерност ще се прояви през 2014 или по-късно.

- Ситуацията е драматична, защото не само в България здравият разум и демократичното мислене напускат политиката. Възходът на националистическите популистки партии и движения вече е факт в много европейски държави. Всички те декларират загриженост за националната култура и готовност да я защитават от имигранти, а това е плодородна почва за развитие на ксенофобия.

- Особено тревожно е, че вече не само крайните политически субекти залагат на страха – страхът от другия, тревогата от неизвестността на бъдещето, опасенията за сигурността. Съчетанието от насаждане на страх плюс опозиция на капитализма и либерализма, придружено с антисемитска, антиромска и антиевропейска реторика, може да доведе до търсенето и предлагането на радикални и авторитарни решения.

- От проявеното дотук упорство е явно, че протестите ще продължат до оставка. Това, разбира се, е и дългоочакваният им пряк резултат. В един идеален свят косвеният резултат ще е очовечаване на останалите политически субекти под въздействието на случилото се. Ако обаче те не си извадят необходимата поука, инициативата отново ще е в ръцете на гражданите.

- С появата на все по-крайни националистически формации и движения ще станем свидетели на засилващи се антиевропейски настроения в обществото. Към тях очаквано ще се присъедини и групата на носталгиците по тоталитарното минало на България. Вече сме свидетели на внушения, че съществува алтернатива на членството в ЕС и НАТО - присъединяване към евразийския съюз на Владимир Путин.

- Най-точният и кратък отговор на този въпрос даде евродепутатът Светослав Малинов: "Осъзната самоотбрана на ЕС срещу агресивната външна политика на Русия."

- Да се предадем. Отново да се отдадем на отчаяние и да се върнем към вътрешна емиграция. Битката е непрекъсната. Васко Кръпката обяснява защо: