Широката усмивка на иранския президент Хасан Рохани напомня на пухкава персийка котка. Грациозно, предизвикващо умиление животно, на което просто не може да откажеш. Разбира се, като всяка котка, нравът й е непредвидим, и търкането около крака бързо може да бъде сменено с драскане с лапа.

Така изглежда Иран в очите на света в момента.

Затоплянето между Техеран и Вашингтон, невиждано за последните 30 години, е повод за оптимизъм за мнозина. Подписването на предварителна договореност за иранската ядрена програма, която трябва да я ограничи до цивилни нужди и да я направи по-прозрачна, може да доведе до промяна в целия Близък изток. Ако Иран и Запада започнат да си говорят като приятели, ще се появи светлина в тунела за кризата в Сирия, а от там и някаква надежда за връщане на бежанците. Ливанската "Хизбула" може да бъде обуздана, с което да бъде намалена и заплахата за Израел. За Европа мечтите за ирански газ през Турция или Средиземно море започват да придобиват по-ясни очертания.

Израел ще загуби любимата си външнополитическа боксова круша, която обича да удря при всеки подходящ и не толкова подходящ случай. Петролните сунитски монархии от Персийския залив изненадващо също може да попаднат в лагера на еврейската държава, защото регионалното им влияние ще бъде застрашено. Саудитска Арабия вече прави намеци, че може сама да търси получаване на ядрени възможности, което би вкарало региона в нова опасна оръжейна надпревара. Тези страни са неспокойни, защото в миналото Иран е давал достатъчно поводи за съмнения.

Ако преди президентските избори през лятото на 2013 г. Иран имаше едно лице на агресивен, дори и фанатичен режим, то сега маските са повече. Рохани говори за промяна не само във външната политика, но и в иранското общество. Мекият му тон доведе до разговор с Барак Обама (само по телефона), връщане на персийски артефакт от САЩ, обещания за футболен мач. Социалните мрежи в страната са разблокирани.

Зад деликатния тюрбан на Рохани обаче

командир на бригадите Кудс в иранската Революционна гвардия. Това е външното крило на най-елитните ирански войски, което е смятано за замесено в глобална вълна от терор срещу израелски мишени. Най-пресен пример, приписван на Кудс, е атентатът в Бургас от 18 юли 2012 г., когато загинаха един българин (който е мюсюлманин) и петима израелски туристи.

Ядреното полусближаване между Запада и Иран, подписано на 24 ноември в Женева, ще е тест за това доколко линията на иранския режим се е променила с избирането на умерения Рохани. Техеран обещава да не обогатява уран повече от необходимото за производството на ток, да не строи нови мощности, и да допуска международни инспектори без предварително предизвестие. В замяна Западът трябва постепенно да започне да вдига икономическите и търговски санкции, което ще даде необходимата глътка въздух на задушената иранска икономика.

Някъде тук се крие и причината за промяната. Религиозните лидери в Иран са решили, че ако не оправят икономиката, то младите ще се дигнат срещу тях и може да повторят събитията от Зелената революция през 2009 г. Този път обаче застрашен може да бъде целият режим и начинът, по който се управлява държавата.

Западът от друга страна ще приеме добре един нов голям търговски партньор и намаляване на световните цени на петрола и газа след отварянето на иранските тръби. Не на последно място може да бъде лишен и конфликтът в Сирия, който встрани от човешката трагедия на милиони, вече започва да залива бреговете и границите на Европа с десетки хиляди бежанци, които няма къде да се върнат.

2014 г. ще покаже дали всичко това ще придобие конкретност. Алтернативата е решаването на общи сметки на чужди маси, многото недоверие и харченето на милиарди долари за отбрана да продължат.