- Ако е останала поне малко нормалност в българския политически живот и дори тънка нишка между политически елит и избиратели, парламентарни избори през 2014 трябва да има. Ако няма, излизаме от демокрацията и логиката и влизаме в сферата на абсурдите. Там е възможно всичко и нищо.

- Ще взема назаем една симпатична реплика от хитовия сериал "Момчетата от Медисън авеню" (цитирам по памет) - "не мога да се изказвам наслуки за нещо, от което си вадя хляба". Ще направя прогноза тогава, когато му дойде времето, т.е. когато има професионални основания за такава.

- Сегашните политически играчи са твърде много. Политическата сцена и избирателят не могат да ги понесат всичките. Ще има размествания в националистическата ниша, която ще продължи да се разтваря. Много вероятно е обаче НФСБ да заеме мястото на "Атака". Иначе едни инженерни проекти ще идват, други ще си отиват. Бареков може да пробие, Яне Янев да изчезне. Но от това нищо съществено няма да се промени за българите.

Добре би било, въпреки че не съм сигурна дали ще се случи, да има по-ясна консолидация на лявото и дясното. Два големи блока, способни на еволюция и промени, са за предпочитане пред партиите еднодневки.

- Лидер се става при силни състезания. Ако има реална политическа битка и конкуренция, ще се родят и силни лидери. В момента средата не е благоприятна за лидери, само за антигерои. Но натискът ражда съпротива и смятам, че новото поколение ще дойде и с новите си лидери.

- Ксенофобията ще се движи точно като вълна – на приливи и отливи. Има обаче едно общо правило – колкото по-слаба е държавата и институциите, толкова по-силни са ксенофобските настроения. Ниша за националистически вот в България има, но тъй като той ще остане разпилян между няколко субекта, а и всяка от "големите" партии ще си има свое националистическо крило, не вярвам да наблюдаваме негова сериозна консолидация.

- Има и тя не бива да се подценява. Готвените промени в редица закони се опитват да подготвят почвата тъкмо за засилване на репресивната роля на държавата. Радикализацията е неизбежна, въпросът е – в какви размери и с какъв изход. Песимистичният изход е радикализация със силни центробежни сили и фрагментиран парламент, доминиран от популисти и националисти. Оптимистичният изход е консолидиране на ценностните и идеологически алтернативи и ясен, наистина кардинален избор на българските избиратели.

- Заблуда е, че намаляването на хората по площадите означава стихване на недоволството и "обръщане в правата вяра на управляващите". Всички изследвания категорично опровергават това. С огромно мнозинство българите определят като дума на 2013-а "протест" и "оставка". Затова и прекият резултат е делегитимирането на начина, по който сегашното мнозинство упражнява властта. Косвеният резултат е разобличаването на демагогията на българските политици. Досега всички говореха колко хубаво нещо е "гражданският натиск" , но след като го изпитаха… се опитаха да го удавят в чудовищната си лексика.

Свободните граждани осъзнават силата си и макар и бавно, това ще променя българската политика към по-добро.

- Има намерения някои политически сили да я тласнат в такава посока. За гражданите обаче изборът е ясен. Европейският съюз може да търпи редица (сред тях – и заслужени) критики, но никой не иска да го замени с "евразийски" .

- Съдбоносна година – и за управляващи, и за опозиция, и за всички граждани на страните от региона. Не само заради вътрешната ситуация в Украйна, но и заради високия риск от "заразяване" на съседните страни с нейните властово-полицейски прийоми.

- Фатално е силна дума. Ако един човек и едно общество знаят какво искат, намират изход. Нека да кажа така, мрачно ще е, ако България изпадне в зимен сън или лятна дрямка, а заминат оттук ранобудните, които да я будят и тревожат.