- Изборите са необходими и неизбежни от гледна точка на оздравяването на партийната система в страната. Те не могат да бъдат отлагани безкрайно, защото това води до продължаващо влошаване на управленската ситуация. Грешка ще е да се стигне до избори едва когато страната вече е загубила управляемост: цената от такова изчакване ще е твърде висока. Разумното решение е избори най-късно до май.

- БСП - ДПС няма да вземат повече от половината евродепутати – очаквам сравнително нисък резултат за тях в резултат на протестен вот. Трудно е да се прогнозира представителството на останалите партии, някои от които все още се организират.

- Степента на непредвидимост за съжаление остава висока. Основните въпроси ще са дали ГЕРБ ще продължи да губи влияние, дали Реформаторският блок ще започне да функционира като нормална партия и дали инженерният проект на Бареков има ресурс, за да се наложи. Кратките ми отговори са три "да". Борисов не прави усилия да реформира ГЕРБ и да спре загубата на доверие – само вътрешнопартийна консолидация няма да е достатъчна да обърне тенденцията. Реформаторският блок вече направи сериозни стъпки по посока единен субект. Зад Бареков стои достатъчно мощна групировка, за да му осигури нужните гласове над избирателния праг.

- Да, около Реформаторския блок има нови лица: Радан Кънев има сериозен потенциал за политически лидер. Интересен въпрос е доколко лицата от протестите могат да се наложат. Потенциал имат и Антоанета Цонева, и някои от протестиращите студенти. Дали ще опитат да сформират свой политически субект е рано да се каже.

- Раздробяването на националистическите партии може да им изиграе лоша шега. При общ потенциал от около 10% те може и да останат извън парламента при висока избирателна активност. При по-ниска мобилизация може да осъмнем в парламент с повече от една националистическа формация. Притеснението ми е, че основните партии проявяват голяма търпимост към тях като потенциални партньори, което води до ескалация на националистически настроения. Бежанската вълна е удобен повод за раздухване на тези настроения.

- За демокрацията опасност няма. Тя е достатъчно устойчива, а сме и членове на НАТО и ЕС. Може да има сериозна политическа поляризация и загуба на управляемост, ако кабинетът "Орешарски" реши да остане на всяка цена. Това ще е тежка парламентарна и правителствена криза, но не и пряка заплаха за демокрацията. Така или иначе изборите са решението.

- Протестният потенциал продължава да е много висок. Дори проучвания на "Галъп" показват, че около 20% от хората са готови да участват в протести. Това означава, че всеки правителствен гаф, както и решения на важни групи като студенти, синдикати и т.н. могат бързо да доведат до масови протести. С наближаването на май протестите ще се увеличават, особено ако няма ясен ангажимент за парламентарни избори.

- Не, макар че усилено се опитва да я постави под въпрос. Изборът на българите е ясен и ние не сме в ситуацията на Украйна. При нас проблемът е по-битов: интересите на голямата руска клиентела, която е пряко заинтересувана от реализацията на определени проекти. Да представяме това като "цивилизационна дилема" е пресилено.

- Черноморският регион ще продължи да бъде географско, а не политическо понятие. Европейският съюз трябва да се поучи от това и да продължи да изгражда единна политическа идентичност.

- Надявам се нищо.