- Нека видим януари и февруари – това са тестовите месеци за правителството – ако има масови социално мотивирани протести, има вероятност да се иде на избори през май. Но наистина социално мотивирани – от "февруарски тип".

Ако правителството се задържи (което е по-вероятният вариант) и БСП има добър резултат на евроизборите през май – предвид твърдия електорат и т.н., възможни стават и двата пътя – или БСП да се замисли за по-дълго оставане - например за есента на 2015 г. заедно с местните избори, или сама да иде на избори още през есента на 2014 г. с идеята да се възползва от инерцията. И тук, обаче, има неизвестна: ако БСП тръгне на избори през есента на 2014 г., какво си представя след това – да си осигури по-удобно мнозинство или да пробва да сподели отговорността в някакви нови формати.

Има и още поне две неизвестни – ще успее ли ГЕРБ да се удържа в добро политическо здраве (като се имат предвид напусканията на депутати) и – разбира се – поведението на "Атака" (като се има предвид темата бежанци например).

- От днешна гледна точка прилича на минимално предимство за БСП пред ГЕРБ, но много е рано за прогнози, защото тези евроизбори не са като другите евроизбори. Пък и подозирам, че ще стане като на референдума за АЕЦ – всеки ще обясни, че е победил.

- Не виждам някой от наличните значими политически играчи да е тръгнал да изчезва. За пробив годни изглеждат Реформаторският блок и новото движение на Николай Бареков. Не е изключена и появата на нови радикални опции, например националистически формирования. Патовите ситуации раждат радикални алтернативи, но успехът им зависи от наличието на пари и медии.

- Ще видим много опити и търсене и в това отношение. Защото, доказано, постоянно търсим новото. Постоянно се питаме "кой ще дойде". Така че опити "някой нов (или позабравен стар) да дойде" няма да липсват.

А нови политически лидери ще се налага да се появяват, защото 2013 г. показа трудност за цяло поколение политици – наложи се да си ходят Доган, Костов, не му е леко и на Георги Първанов и вероятно ще продължава да поддържа видимо участие в политическия живот, Станишев пък беше принуден да отстъпи възможността да е премиер, няма го Янев. Няма я Фидосова. Има непоносимост към Борисов и Цветанов. И въобще разговорът за политика е силно оличностен: става да работим с теб, ама да го няма тоя и тоя и т.н. Така че в идните години вероятно ще сме свидетели на развития в това отношение.

- Има устойчива ниша и национализмът в последното почти десетилетие показа, че има жизнеспособни представители. Достатъчно е и сега да се погледне политическата карта, за да се види, че освен "Атака" видимо присъствие имат и НФСБ и ВМРО.

Не бих казал, че вече има вълна от ксенофобия. Но има хранителна среда за такава. Ако има вълна, то е вълната на проблемите на тема бежанци и нелегална имиграция, която ще трябва да си я преживеем. В други държави от континента това вече се е случило, няма да ни се размине и на нас.

От друга страна, нека си спомним за случая "Катуница" - "Атака" не спечели нищо тогава, а пак ставаше дума и за етнонационални отношения. И – обратно – спечели доста във февруарския кипеж, който изглеждаше по-скоро социален. Може да се окаже, че действително социалният аспект при "Атака" е в по-голяма степен мотивиращ, отколкото националистическият. Така че "Атака" може да расте, но по-скоро ако обвързва бежанския проблем със социални измерения.

- Радикализация е възможна, но опасност за демократичния ред ми се вижда прекалено.

- Ще ни се наложи да свикнем с протести – 2012 и 2013 г. ни го доказаха. Ще трябва да се научим да съжителстваме с тях. Прекият резултат е, че властта и партийните централи имат едно наум повече, отколкото преди една-две години. Косвеният е, че нашето самомнение като общество се променя. Само преди година още си казвахме "Ех, защо не можем и ние като гърците да скочим?" Е, можахме.