- Казват, че 20 век е започнал с Първата световна война. Значи – през 1914, точно преди сто години. Не вярвам, че и 21 век ще започне с война, защото тя би била последната. Но войната не е единственият начин, по който човечеството може да се саморазруши. Духовната смърт може да се окаже по-страшна – апатията, резигнацията, разпадането на обществото.

- От липсата на воля за промяна и от песимизма, който се оказва характерна българска черта. Световен шампион сме главно по нещастие. Според своята самооценка ние се оказахме най-нещастната нация в света. Макар че далеч не сме най-бедната или страдаща от войни и катаклизми. Страх ме е от този песимизъм, често пъти балансиран с цинична ирония към всичко. Ако не вярваме в себе си, не е възможно да постигнем нещо.

- Вече има нови лидери – и в Реформаторския блок, вероятно и сред "Ранобудните студенти". За Реформаторския блок най-важно е да запази единството и ясната обща посока и цел. Но ние не можем всеки четири години да се хвърляме в нова посока, да обявяваме нов лидер за месия. Месия, когото след 4 години тотално ще оплюем. По-важно е да има някаква последователност, ясна програма и цел в съществуващите вече партии и коалиции. Да виждаме личности, които внушават доверие, на които вярваме, че не участват и няма да участват в задкулисни игри, че служат на избирателите, а не на прикрити олигархически интереси.

- Мисля, че засилването на ксенофобията може лесно да се манипулира – както от правителство, което в един момент иска да отклони вниманието от реалните проблеми, да отклони погледите от себе си, от своята слабост, така и от крайно националистически партии, които искат да спечелят популярност.

Национализмът е най-лесно и бързо печелившата идеология. Тя действа първосигнално. Но никога крайните националисти, тези, за които национализмът е омраза към различните, не са били добри водачи за народа си. Напротив, по-често крайните националисти са водели нацията си към гибел. Има много примери – от Хитлер до Милошевич. След като "Атака" се дискредитира като националистическа партия, след реалното си коалиране с ДПС, а за по-прозорливите избиратели – и понеже се разкри като партия на руските интереси, "Атака" освободи една ниша. Тази ниша вероятно ще бъде запълнена от друга националистическа партия. Стига тя да е една и да има достатъчно умел лидер.

- Най-голямата опасност за демокрацията е липсата на правов ред. За да има истинска демокрация, трябва най-вече съдебната власт, но и медиите да бъдат независими от изпълнителната власт.

Ситуацията се радикализира именно от това, че хората нямат никакво доверие във властта. Това правителство не отразява волята на мнозинството от българския народ. То е слабо. Хората виждат, че и трите власти, а дори и четвъртата – медиите, са силно зависими от олигархията. Електронните медии са по-свободни, но в печатните има монопол. Добре е, че президентът, доколкото е по възможностите според конституцията, се опитва да бъде някакъв коректив. Но това не е достатъчно за стабилизацията на държавата. Нужни са нови избори.

- Протестите не могат да продължават до безкрайност с една и съща интензивност. Сблъскваме се с изключително дебелоочие от страна на властта, която не се трогва от мирни протести, прави се, че не забелязва какво е реалното отношение на хората към нея. Надявам се, че януарските сметки за тока ще са достатъчно красноречиви (макар че миналогодишните бяха изкуствено и нарочно завишени), за да събудят нова вълна от масови протести. Би трябвало и профсъюзите да се намесят, но историята показва, че не можем да им имаме много доверие. Дано този път бъдат на ниво. Нуждаем се от избори през пролетта.

- Има сили у нас, свързани с чужди интереси, които искат точно това да стане, но се надявам да не стане. Твърде дълго сме били под властта на източни империи. Мечтата на нашите възрожденци беше да бъдем част от Европа. Нека не се давим, както казват, на края на Дунава. Поговорката е за власите, но с пълна сила се отнася за българите. Ние сме източната граница на Европа. И е важно да устоим, да останем в Европа.

- Предстои или вече е факт една по-голяма и ясна конфронтация между идеята на Путин за Евразийски съюз, между руските енергийни и стратегически интереси в нашия регион и интересите на Европейския съюз.