Една врана и един гларус се разхождали по площада "Свети Петър" в Рим. Враната от време на време надавала глас на недоволство. Гларусът се обръщал към враната, питал я срещу какво толкова много се гневи, но след като не получавал еднозначен отговор, продължавал да върши своите си гларусови работи.

През това време папа Франциск говорил пред народа, който също се бил събрал на площада "Свети Петър" в Рим.

Папата говорил за мир и разбирание, свобода и равенство и всичко останало, което подхожда на един папа да говори. И за да илюстрира още по-добре казаното, папата пуснал два бели гълъба.

Не съм сигурен дали гълъбите съзнават какъв важен символ са за хората. Едва ли тия бели гълъби разбират, че

Може би ние сме виновни в очите на природата да го товарим толкова много тоя гълъб, който едвам носи себе си във въздуха.

Не можем да искаме от него да носи на гърба си и всички тия големи и отговорни символи. Той просто няма да може да излети от земята, ще се върти в кръг като замаян и ще се чуди какъв е тоя товар върху него. И, не дай си боже, да разбере кой е виновен за целия му товар, тогава тежко на цялото човечество!

Тогава белият гълъб може да се разлюти и да събере още много бели гълъби и да започне да прави пакости на цялото човечество, да плюе на неговия мир и на неговата надежда, и да освободи от небесата птичия гняв, който е несравним с всеки друг гняв.

Няма да има къде да се скрие човечеството тогава от тая небесна атака и ще се разкайва горчиво за безразсъдното разхвърляне на символи и тежки човешки значения по птичите гърбове.

И ако гълъбът не знае какво той значи за човечеството, враната може би добре е разбрала какво означава тя за хората.

Може би още в ранно детство враната е усетила оная неприязън, която човекът изпитва към нея. Дали тая неприязън е заради това, че човекът я смята за мръсна птица, дали заради това, че човек се страхува от нейния черен клюн и си пази главата от него, едва ли някой може да каже със сигурност.

Но

Самата тя се е свъсила и е започнала да кряска в лицето на човека. Не се знае дали се разправя с него и се опитва да го убеди, че въобще не е толкова мрачна или просто му се кара заради своя си птичи нрав. Може и да е много сърдита на човека, че често я бърка с нейния брат гарванът, който със сигурност знае, че е близък със Смъртта и е неин голям приятел.

Враната обаче не е близка със смъртта. Тя е даже по-близка на човека. И човекът все пак е успял да й даде някакво признание, като каже на големите научни конгреси, че враната е изключително интелигентна и даже се подозира, че може да запомня отделни хора, да вряка срещу нелицеприятни и лоши според нея хора и даже да брои.

Не съм сигурен доколко може да брои враната, но на площада "Свети Петър" в Рим явно враната е успяла да преброи до две. И това може да се превърне в следващото голямо доказателство, че враните могат да броят поне до две. Доказателството идва с полета на белите гълъби, които, както разбрахме от световните медии, изпитаха на свой гръб тежестта на човешките символи и гнева на неразбраната от хората врана.

Що се отнася до гларуса, ние всички знаем с какво го асоциираме по нашите географски ширини. Гларус тук наричаме всички добре сложени мъже, намерили своя дом край Черноморието. Гларусите в България често са изключително бодри и щастливи хора със своя много характерна самобитна романтика.

Тая романтика е много по-добре позната на нежната половина от човешкия род. Нежната половина, макар често да се е изказвала с лека неприязън към гларусите, всеки път отдалече се е виждало, че тая неприязън е малко напудрена и не докрай искрена.

Срещу тая неприязън обаче винаги се е изправял

сякаш казващ, че много добре я разбира тая неприязън и въобще не й се сърди, ами даже напротив – става му още по-мило и драго, че толкова много внимание му е обърнато и ще се отплати той за това внимание подобаващо. И всички тия неща българският гларус може да каже само с едно намигване.

Не бива да забравяме обаче, че онзи гларус на площада на Свети Петър по всяка вероятност е бил италиански гларус. Което още повече ме кара да мисля, че той е имал силен вроден интерес към нежните представители на човечеството.

Което може да ни обясни разчетения като атака от световните медии опит за близост на гларуса с един от белите гълъби на папата. Гларусът не е имал никакво намерение да изяде белия гълъб. Той просто е искал да му намигне.

Но белият гълъб, за да сме по-точни – гълъбица, се е уплашила и е излетяла от прозореца с големия мирен товар на гърба си, за да го разнесе из целия свят и да каже на Украйна, че човечеството се надява на една мирна развръзка и се моли повече човешки животи да не бъдат губени.

Втората атака на враната може би идва, след като враната решава веднъж завинаги да покаже пред човечеството, че може да брои. И затова налита на втория гълъб. Просто е като едно-две. Още повече – враната може и да е била враната на свободата, която е искала да освободи гълъба от тежкия товар на гърба му и да му дари неговата заслужена по рождение свобода.

Историята свършва така – белите гълъби, раздърпани и оскърбени, продължили по своя път към Украйна, докато на площада "Свети Петър" в Рим останали да се мотат неразбрани един гларус, който не спирал да намига, и една врана, която брояла наум от едно до две.