"Балканска пролет" ли е протестът в Босна? Не съвсем
"Години наред най-доброто описание на политическата ситуация в Босна и Херцеговина беше "стагнирала, но стабилна". Сега със зашеметяваща скорост анализаторите вече говорят за "Босненска пролет", разказва за Би Би Си анализаторът на Балканите Тим Джуда.
Той припомня, че само за три дни недоволството срещу властите е изригнало в протести в Тузла, Мостар, Зеница и Сараево, опожаряване на административни сгради, сълзотоврен газ, водни струи, гумени куршуми, стотици ранени, включително полицаи.
В интернет се разпространяват записи как младежи в Зеница изхвърлят една по една в местната река автомобили, за които се твърди, че са на местни политици.
Политиците осъждат "хулигани" за насилието, но и са видимо уплашени, допълва Джуда.
Към протеста, започнал в сряда в Тузла заради незиплатени заплати и пенсии и изгубени работни места в четири фалирали предприятия, се присъединиха студенти, ученици и политически активисти. Насилието избухна пред местния съд, засипан с камъни.
Откакто през 1995г. свърши гражданската война в Босна рядко е имало протести по социални проблеми. До 2006г. имаше известен напредък в превръщането й в малко или много функционираща държава. Но след това политиката изпадна в незавидно състояние и тази бъркотия само се добави към удара от икономическата криза, понесен от целия район на Западните Балкани.
Безработицата е 27.5% и никой от икономическите индикатори не сочи някакво сериозно възстановяване.
Стари производства от комунистическо време, господствали в градове като Тузла, бяха съсипани от войната. Приватизирането им често е корумпиран процес, в който хора с връзки купуват предприятията, само за да разпродадат активите им с цел бърза печалба и да обявят фалит.
Години наред босненците недоволстват от политиците си и почти единодушно ги смятат за корумпирани. Но войната остави хората апатични, уплашени и цинични, обяснява Тим Джуда. Травмите са толкова дълбоки, че макар стандартът на живот да пада, недоволството не избухваше, потиснато от опасенията от завръщането към стария конфликт.
"Основният политически проблем на Босна е, че войната остави на хората една държава, която не функционира. Страната е разделена на две - доминираната от сърби Република Сръбска, където лидерът й Милорад Додик иска да обяви независимост, и Федерацията, която се състои от 10 кантона, доминирани или от босненци мюсюлмани, или от хървати. Всеки от тези кантони си има свое управление и този модел е наложен на всеки районен, градски и общински съвет. И накрая има един автономен район - Бръчко. С едва 3.8 милиона души население за Босна понякога казват, че се нуждае единствено от кмет, но етническото разделение прави невъзможна промяната на ситуацията."
От 2009г. насам, например, босненските лидери се занимават изключително много с т.нар. Въпрос Шейдич-Финци. Той е важен сам по себе си, но не засяга чак толкова повечето хора, тревожещи се за образованието, работата си и здравеопазването. Става дума за проблем, произтичащ от Дейтънското мирно споразумение от 1995г., съгласно което ключови постове като местата в тристранното федерално президентство са запазени единствено за сърби, хървати и босненци.
Това правило успешно бе атакувано в Европейския съд за човешките права от Яков Финци и Дерво Шейдич, които са евреин и ром. Европейски и американски представители опитаха всичко, за да убедят босненските лидери за приемат конституция, но без успех. Подобни казуси продължават да обезсмислят политическия дебат, което означава, че се пренебрегва икономиката.
Всички балкански страни, включително приетата през миналата година в ЕС Хърватия, страдат от икономическа криза и изпитват много сходни проблеми. Но военното наследство на Босна почти не остави надежда у хората, че нещо ще се промени. Поради този причина трупаното с годините недоволство изригна днес с такава сила.
Но ще променят ли нещо протестите?
Има две важни неща. Първото е, че протестите през миналото лято в Сараево се изпариха много бързо, въпреки многото емоции около тях. Второ, досега протестът е преди всичко проблем на босненците.
Досега демонстрациите избягват националистическия тон, но и не се разпространяват в Република Сръбска или в населените предимно с хървати района, въпреки че всеки в Босна е изправен пред същите проблеми.
Тази година в босненския календар има важни събития. Ще има избори, националният отбор по футбол ще участва на световното, а Сараево ще отбележи 100 години от убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, използвано като повод за избухването на Първата световна война.
Рано е още да се каже дали 2014г. ще се запомни като годината, променила Босна, но днес има много надежди в това отношение.
"Струва ми се, че вече няма път назад", казва Душица Икич-Кук от Тузла. "Смятам, че ще постигнем резултат - макар и само във Федерацията - за ликвидирането на проблема с тази огромна администрация, която изсмуква всичките ни пари."