Според последните моди в България политик е този човек, който се явява на избори, печели (или не печели), влиза в парламента или общинския съвет, явява се по телевизията или радиото, дава интервюта и участва в дебати по скандални теми. След изборите политик е този, когото журналистите, а покрай тях и всички граждани подозират, че се забърква в нечисти далавери, краде, харчи парите на данъкоплатеца за заплати, командировки и луксозни автомобили, купува гласове за следващите избори. Разбира се, политикът непрекъснато е замесен във вътрешнопартийни караници, изключват го или той изключва някого от съответната партия, води преговори и се опитва да прави някакви коалиции с цел участие във властта.

На политика в медиите се противопоставя образът на експерта. Той също е постоянен гост на сутрешните блокове и обзорните предавания на всички телевизии и радиа. Важното при експерта е, че той твърди, че знае отговорите на всички въпроси, които политиците избягват да дават или не могат да открият. Второто важно качество на експерта е, че той се обижда, когато някой се опита да го закачи за конкретна политическа сила. Дори когато кой знае как експертът е попаднал в нечия листа за депутати или общински съветници, във всичките си изяви той дебело подчертава, че е приел да участва само в експертно качество и дори не членува в съответната политическа сила. Затова никой не пита експерта за политиката в неговата сфера.

Да се замислим сега за какво всъщност съществуват политическите партии, народните представители, общинските съветници, министрите, кметовете... Като оставим настрани остроумния и донякъде верен отговор, че съществуват, за да се борят за кокала, остава истинският, исторически верният и непрекъснато пренебрегваният отговор, че политиците съществуват, за да правят политика. А в една демократична държава политиката е набор от виждания, идеи, планове, действия и резултати, чиято цел е хората в тази държава да живеят по-добре. А различните политики, които различните политически партии предлагат, дават основание на хората да предпочетат един или друг политически проект на изборите, защото са видели по-привлекателен, по-реалистичен и по-възможен вариант за собственото си добруване.

Да направим на този фон принципната

Експертът в здравеопазването например, знае освен какви хапчета се дават против настинка, колко струва издръжката на един болен, как се връзва бюджетът на една болница и много други такива неща, които е научил от теорията и практиката. Политикът пък, когато разработва здравна политика, ползва всички тези експертни мнения и съвети, но негова работа е да промени или да изгради дори съвсем наново здравната система, да предложи на хората взаимоотношения между пациент, лекар, болница, здравна каса, държава, частен сектор, лекарствено снабдяване, профилактична система и прочие, да облече тези взаимоотношения в програми, планове за действие, нормативни документи и изпълнителни органи, така че с всеки следващ ден животът на хората и грижата им за здравето да стават все по лесни, удобни, достъпни и сигурни.

Като сме се хванали за здравеопазването, нека да продължим с него. В коалицията, която ни управлява, има три партии. Едната е спечелила над 80 депутатски места, втората - повече от 50, а третата - малко над 30. При това в конкуренция една с друга през 2005 г. Теоретично погледнато, политиците от тези три партии трябва да са поискали доверието на избирателите, защото знаят примерно как да решат тежкия проблем със здравеопазването. А след създаването на коалиционното правителство вероятно би трябвало да са съчетали трите си виждания за здравната политика и да са поверили на министъра Гайдарски, представител на едната от трите партии, да провежда тази съчетана и съответно три пъти по-умна политика.

Само че мина половината мандат на тройното правителство, а здравна политика от него не видяхме. Назначава министърът, уволнява, спори със здравната каса и лекарския съюз, ремонтира някакви болници и отделения, дава или не дава пари за нова апаратура, преговаря със стачкуващи здравни работници. Изобщо

А какво ще се променя в здравеопазването към по-добро? И как? Това и той не знае, и трите партии в коалицията не могат да измислят. Къде е тук политиката на политиците от управляващото мнозинство?

За да не се ограничаваме само с управляващите и да не обидим политиците от опозицията, да ги попитаме риторично и тях. В парламента има четири опозиционни парламентарни групи. Видели ли сме от тях четири други предложения за здравна политика? Чули ли сме да разкажат смислено и свързано какво смятат да направят в тази област, ако дойдат на власт, заедно или поотделно? Къде е тук политиката на политиците от опозицията?

Проиграйте, уважаеми читатели, същите въпроси и отговори за всички други политики, за които би трябвало да се погрижат политиците. Да видим какви са техните политики за полицията например или за туризма, за тежката и леката промишленост, за икономиката на знанието, за водите или пък за горите, за данъците или за административно-териториалното деление... Няма да получите отговор. Може всъщност да се опитат да ви заблудят, че сега, като сме в ЕС, ще следваме европейските политики по тези въпроси и по всички останали.

Това е лъжа! Затова някои държави в същия този ЕС са много богати, уредени и спокойни, защото техните политици са разработили, предложили, изпълнили и продължават да изпълняват успешни политики в повечето области. А пък други имат проблеми, изостават, провеждат предсрочни избори, сменят си правителствата,

Ние пък сме се закотвили на последното място по всичко в ЕС, защото правим избори, коалиции, водим битки, издигаме и сваляме министри, кметове, депутати и общински съветници, които не са политици в онзи истински, исторически верен и непрекъснато пренебрегван контекст. Защото нашите са политици без политики.