През последните няколко дни София разцъфна. Слънцето се усмихва на всички ни като на някои се усмихва по-чаровно, а други заслепява право в очите и прави така, че те да не виждат пред себе си. Трети сами се заслепяват като не отлепят устни от бутилката и красят градинките със славата на столицата и благоденствието на държавата, показвайки колко всичко ни е наред и как имаме време да си почиваме, без да се притесняваме, че шефът ще ни хване пак пияни в парка.

Освен всичко друго, днес или вчера (вчера - бел.ред.), зависи кога публикуват тоя текст и дали въобще някой ще го прочете и ще го публикува, се навършват 141 години от смъртта на Васил Левски. Но това няма никакво значение, защото времето е прекрасно.

Днес също така сигурно ще започнат строежите върху дюните при Несебър и ще трябва да кажем чао-чао на още едно парче земя в името на хотелиерския бизнес и прането на пари. Но времето е прекрасно и не бива да се притесняваме за подобни неща.

Кефи ме как, щом времето се оправи, и всичко ти излита от главата и спираш да обръщаш внимание на каквото и да е около теб. Нямам никакво намерение да се товаря с разсъждения за бъдещето, ами ще си взема една бира, ще седна на пейката в парка, защото времето е прекрасно и нищо вече няма никакво значение.

Освен самото време. Докато седя и зяпам потока от народ, който се изсипва в парковете, не мога да не си спомня за голямата народна мъдрост, която твърди, че много хубаво въобщe не е на хубаво. Но бързо забравям и тази мисъл и продължавам да блея в пространството.

Въпреки това тя се връща още по-силна от първия път и се бутна под носа ми. Започва да ми мирише на нещо гнило и питам кой е отговорен за това хубаво време.

Сигурно е природата. Решила е, че сме страшно печени и заслужаваме още един слънчев ден, в който да си клатим краката и да отсвирваме паметта на Апостола, защото времето е просто чудесно и аз нямам време да се занимавам с глупости. И без това сме си го заслужили. И му се видя краят. След толкова много бъхтене и мрънкане природата отпусна няколко хубави дни. За да забравим и за всичко останало, естествено.

Това обаче е грешно. Природата въобще не ни се радва, а вдига пръст с настояване за повишено внимание и се опитва да ни каже нещо. Опитва се да ни каже, че това въобще не е нормално да се случва в средата на февруари месец, когато още трябва да мръзнем и да тънем в киша и да си говорим под носа колко е студено и как искаме вече да идва лятото.

Или поне аз така си мисля. И веднага спирам да мисля, защото денят е прекрасен, аз си клатя краката, имам още поне няколко часа слънце и въобще не ме интересува какво се случва на другия край на земното кълбо.

А от другия край на земното кълбо една полярна мечка развява средния си пръст към мене и реве супер неодобрително. Реве срещу заводите, които продължават да бълват вредни емисии, реве срещу навика ми да си хвърлям фаса на улицата, реве срещу найлоновите торбички, които продължавам да взимам в огромни количества всеки ден от магазина и реве за помощ, защото ледът под краката й се топи и скоро няма да има къде да стъпи и да си върши своите мечешки работи.

Въобще нямам намерение да се занимавам с теориите за глобално затопляне и добрия стар Ал Гор или Гор Видал или Тор, който го дават на кино. Защото няма да ходя на кино днес. Времето е просто прекрасно и мен въобще не ме интересуват премиерите на големия екран.

Но истината е, че природата си знае работата. Или поне това, което съм видял от нея, ме кара да мисля така. След като види, че нещо не е наред, тя се опитва да даде сигнал на хората. Хората обаче си клатят краката и пият бира в парка. И след няколко дни някъде си, където нас не ни интересува в момента, защото слънцето е страхотно и ще избягаме и от този час по география, селата са толкова пресъхнали, че бабите не могат да си кажат старите бабешки заклинания.

Мили мечки и мили баби, мила българска природа и мили Апостоле, ще извинявате, но днес съм доста зает, за да ви обърна внимание. Имам нужда да допия тая бира на слънце и да си изпразня главата от всички глупости, които Ал Гор и Гол Видал и Тор са ми наговорили и да се насладя на хубавото време.

Прощавай и ти, Украйна, защото, докато по улиците се лее кръвта на твоя собствен народ, мен въобще не ми мига окото, ами си седя под слънцето и забравям какво означава гражданска война и какво означава насилие.