Бъдещето на олимпиадите: След Сочи накъде?
Разходите, размерът и мащабът на олимпиадата в Сочи надхвърли всичко правено в миналото. И въпросът за бъдещето на зимните (а може би и не само) игри е ясен: Може ли някой да го надхвърли? И трябва ли?
Сочи се превърна в грандиозния проект на Владимир Путин, който използва олимпиадата, за да префасонира целия регион около черноморския курорт с чисто нови съоръжения и инфраструктура. Огромната финансова инвестиция, охранителен апарат и логистични решения се превърнаха в сериозно предизвикателство за потенциалните бъдещи домакини на зимни олимпиади.
Могат ли да си го позволят? Ще имат ли обществената подкрепа? Трябва ли олимпиадите да продължат да се провеждат в развиващи се страни или да се върнат към по-традиционните зимни спортни нации? Ще бъде ли достатъчно студено въобще?
Под управлението на новия президент на МОК Томас Бах комитетът обмисля промени за процедурата по кандидатстване, които да намалят разходите за кандидатите и домакините. "Идеята, че вероятно по-традиционните страни биха произвели игри от по-малък размер с различно наследство, е напълно реална", заяви говорителят на МОК Марк Адамс.
Факт е, че потенциалните градове домакини са шокирани от 51-те милиарда долара, похарчени в Сочи. Повечето от тези пари не са за самите игри, а инвестирани в пътища, железници, хотели и други дългосрочни проекти.
Но настроенията в световен мащаб се промениха. Възможните кандидати за игрите през 2022 г. Мюнхен и Сен Мориц/Давос бяха отхвърлени на референдуми в Германия и Швейцария заради притеснения от икономическо и екологично естество. Стокхолм наскоро се отказа от надпреварата, след като шведските политици определиха разходите като твърде високи.
"Много страни започват да разглеждат домакинството като малко плашещо, защото се инвестират твърде много пари. Хората в Западна Европа казват, че това е твърде много за нас, твърде много инвестиции, твърде трудно да се проведе. На нас ни трябват повече заинтересувани градове, но разходите да са колкото се може по-малко", коментира авторитетният норвежки член на МОК Герхард Хейберг.
Следващите зимни олимпийски игри ще се проведат в корейския Пьонгчанг. Също като Сочи това е нова дестинация, първата зимна олимпиада в Корея в град, който е относително непознат за света. За разлика от Сочи Пьонгчанг вече има много готови съоръжения. Бюджетът за инфраструктура е приемлив - в рамките на 7 милиарда долара.
"Винаги трябва да даваме шанс на развиващите нации в зимните спортове, за да развият това, от което имат нужда. Не можем винаги да отиваме в страни, където всичко е готово. Това няма да помогне за разширяването на популярността на игрите и няма да е честно", заяви Адамс.
Предстои да бъде определен домакин на игрите през 2022 г. Зад кулисите в Сочи вървеше тиха кампания от петте кандидатстващи града - Алмати (Казахстан), Пекин (Китай), Краков (Полша), Лвов (Украйна) и Осло (Норвегия). Изпълнителното бюро на МОК ще определи през юли къса листа от най-добрите от тях. Изборът ще бъде направен на 31 юли 2015 г. в Куала Лумпур.
Пекин, който домакинства лятната олимпиада през 2008 г., изглежда като жертва на двете последователни азиатски домакинства - Пьонгчанг през 2018 г. и Токио през 2020 г. За Лвов изглежда невъзможно да преодолее политическата криза и нестабилността в Украйна, особено след скорошните размирици в центъра на Киев. Краков е интересна възможност в сърцето на Европа, но кандидатурата планира да проведе част от състезанията в Словакия, което ще представлява логистично предизвикателство.
Тази ситуация може да направи Осло и Алмати основни конкуренти. Норвежката столица домакинства на игрите през 1952 г., а Лилехамер беше домакин на смятаните за едни от най-добрите зимни олимпиади в историята през 1994 г. Осло може да пасне идеално на схемата. Това е сигурен избор в една страна с традиции в зимните спортове с налични съоръжения и стабилна икономика в резултат на приходите от нефт.
Норвегия освен това се осланя на чудесното наследство на Лилехамер и на страстната публика. Лилехамер, който ще домакинства на зимните младежки игри през 2016 г., би трябвало да приеме алпийските дисциплини през 2022 г. Градът се намира на 180 км северно от Осло.
"Ще се получи огромно парти. Улиците и всички райони ще врат и кипят. Една шарена олимпиада, мисля, че мога да го обещая", заяви Геир Сиверцен, един от норвежките фенове по време на игрите в Сочи.
Последните проучвания на общественото мнение в Норвегия обаче показват, че повече от 50 процента от хората са против кандидатурата. Правителството все още не е одобрило необходимите финансови гаранции. Тези фактори може да разклатят позициите на Осло.
В същото време Алмати е място, което трябва да бъде наблюдавано. Градът с население 1.5 милиона души в планинския район на Централна Азия е икономическата столица на богатата на петрол бивша съветска република Казахстан, управлявана от президента Нурсултан Назарбаев от 1989 г.
Градът, който домакинства на Азиатските зимни игри през 2011 г. ще приеме и зимната универсиада през 2017 г. Там твърдят, че 90 процента от съоръженията са готови, сред които и чисто нов комплекс за ски скокове в близост до центъра на града.
"Ще използваме наличната инфраструктура. Ще ни струва много, много по-малко от Сочи", заяви членът на борда на Казахстанския олимпийски комитет Андрей Крюков.
На този фон проектът на Сочи да се построи всичко от нулата изглежда като еднократен акт. "Вероятно никога повече няма да отидем на място, където всичко е ново. Всички следващи трябва да имат нещо налично", заяви канадският член на МОК Дик Паунд.
Един от ключовите моменти ще бъде влиянието на климатичните промени, които не повлияха значително върху игрите в Сочи. Въпреки че имаше притеснения за снежните условия заради достигащите понякога до 17 градуса температури, проблем с провеждането на игрите нямаше.
"Без никакво съмнение това е фактор. Ние в МОК също трябва да се съобразяване. Ще има ли сняг в тази област или не? Трябва да отидем там, където да сме сигурни в наличието на сняг", каза Хейберг.
Учените казват, че повишаващите се температури поставят зимната олимпиада в риск в недалечно бъдеще. "Някои страни ще имат все по-малко и по-малко сняг за домакинстване на зимни олимпийски игри", казва Андрю Уийвър, учен климатолог от Университета Виктория в Канада.
Колегата му от университета "Принстън" Майкъл Опенхаймер твърди, че в остатъка от века достатъчно сняг ще има само на определени места. "Съоръженията вероятно ще са радикално различни - на по-недостъпни места и по-непригодни да домакинстват такова огромно събитие, каквото виждаме днес", казва той.