Според една първоаприлска публикация, Филип Морис се готви да пусне на пазара известна марка цигари с марихуана, зелена опаковка, двайсет цигари с филтър. Макар и новината да се оказа шега, подобни продукти съществуват в Калифорния, Колорадо, Вашингтон и редица европейски страни. По проста сметка, една такава кутия в България означава 120 години затвор (до шест за цигара по новия НК). Знам, знам, че не ни е марихуаната най-големият кахър, но ми се струва някак знаково, карикатурно. Все едно да опандизваш мъже с бради, да криминализираш шоколада (до пет години за блокче, десет за натурален), да забраниш шофирането за жени или късите поли през лятото, защото причиняват социални катастрофи, разбиват семейства и развращават морално и сексуално младите, скланяйки ги към онанизъм. Логично би било да арестуват и за уроки и черна магия (а и по-основателно). И тъй нататък.

Точно такъв е впрочем езикът, който говори властта, само думите са други. В този смисъл по-близко сме до Саудитска Арабия, нежели до Европейския съюз. И нека е ясно: това отдавна

В мюсюлманския свят още има теолози, които обясняват, че жените по природа желаят да бъдат бити и наказвани (да не се бърка със садо-мазо), има хора, които считат, че мастурбацията води до ослепяване и бесовство, че жените са "нечисти", че Сатаната ни говори от телевизора, че любовта между мъж и жена понякога се наказва със смърт, а между мъже – с побиване на кол. През средновековието са вдигали клади за онези, които не виждали, че Земята е в центъра на света. Културната история изобилства откъм абсурди. Днес вярваме (поне в Европа), че подобни убеждения не са дори мислими като научен спор. Присмехът на българина, наливащ се с домашна ракия, към забраняващия алкохола ислям, е съвършено неуместен, когато държавата му сама рецитира някакъв неписан, светски Коран.

Модерно е да се говори, че родината ни е туристическа дестинация. Не е модерно да се казва защо. Привлекателни сме, защото сме евтини. Евтин алкохол, евтини жени, евтини работници. Нещо като Индонезия, само че с лесен алкохол и секс, а и в Европа. Но спокойно, и това ще отмине. Кой би отишъл в страна, където прибират в затвора за бутилка бира? Или за един коз, който в Берлин можеш да изпушиш на Бранденбургската врата. Или в университетския кампус с колеги професори.  

В Европа, казват, нямало такива неща – расизъм, сексизъм, хомофобия… Не е вярно, има. Само че не се толерират законово от държавата. И не вкарват в затвора за една ганджа. Не дори и в папския двор. Разбирам, че политиците ни предпочитат кокаина и амфетамините, разбирам, че повечето ходят в Европа само на екскурзии и шопинг или пък когато се укриват (от закона или мафията), но държавната политика означава и публична отговорност. Отговорност за културата и съзнанието, произтичащи от избора, който правиш. Не бих се учудил ако чрез референдум върнем и Крумовите закони. Странно е, че никой още не го е предложил.

После туряме паметник на Аспарух пред Народно събрание и разпъваме юртите.

В САЩ, където живеят огромни маси консервативно население, християнски фундаменталисти и т.н., чийто консерватизъм е невъобразим в европейски мащаб, марихуаната е легализирана за рекреативни цели (не само медицински) вече в два щата, а в двайсет е легализирана или декриминализирана медицинската й употреба. Президентът на Съединените щати призна открито, че зелената билка вреди по-малко от тютюна и алкохола, че онези, които я ползват, не бива да бъдат преследвани от закона и третирани като престъпници. В повечето европейски страни притежанието на канабис е декриминализирано и в най-тежкия случай (при по-големи количества) следва парична глоба. Къде сме ние, както се казваше по телевизията?

Пушенето на марихуана може и да не изглежда на пръв поглед политически проблем, но е симптоматично за цялостната ни културна агония. За "принадлежността" ни към Европа и Западния свят. За неграмотността на българския държавник, за азиатския ни консерватизъм. А това го прави сериозен и тъкмо политически проблем. Проблем за легитимността на политическия елит. Някой би казал, че да си свиркаш по улицата не е голяма работа и не си струва да се обсъжда, но ако забранят свиркането по улицата?

Причината за тази крайна мярка, за съжаление, не е само в консерватизма и невежеството на държавниците. Причините са две. Първо, популизмът, дори в най-дебилната си форма, е единственото успешно политическо поведение засега. Трябва да се харесаш на младо и старо (а на младото не се разчита много за избори). Чудно е наистина защо още не обикалят с врачки и магьосници. Това, особено в България, си е твърд електорат. Например Бареков и Русенската врачка гадаят бъдещето на Мало Бучино. Безплатни консултации, лечение, трансови състояния. Такива неща са пробвани в Северна Корея, работят.

И второ, причината е икономическа.

И това не е защото управляващите в България си пият ракията с подобни "лица", а защото зависят от тях. Властово, финансово и понякога физически. Защото са едни от тях, според манталитета и светогледа си. Разликата е, че са влизали във ВУЗ, носят костюми и говорят членоразделно. Симбиозата на тези два свята, политическия и криминалния, е общественият договор на България. Счупването му изисква спирането на наказателен кодекс, който би превърнал млади и интелигентни хора в престъпници, докато в лъскави, охранявани ресторанти преспокойно се сключват сделки за оръжие, синтетични наркотици, трафик на хора.

Това ли е борбата срещу организираната престъпност, това ли е европейският образ на България? Гангстери си пръскат мозъците в центъра на София посред бял ден, деградирали лица със сенчести пари си купуват ключови държавни постове (или ги получават по дълг), нацистки отряди пребиват чужденци (пак в центъра на София), фашисти маршируват с факли (покрай "св. Александър Невски"), а в същото време студенти, артисти и обичайните градски младежи ще излежават присъди за цигара с трева. Това ли е, което ни предлагат?

Съществува впрочем един популярен аргумент от уж здравословно естество. И може би

Според него канабисът е, както се казва, "gateway drug", тоест портал към други, по-тежки наркотици и рисково поведение. А алкохолът, видите ли, не е. Но този аргумент е валиден точно толкова, колкото настояването, че деца, които играят с прашки, някой ден ще кръстосват улиците с базуки. В същото време в България има едно невидимо множество тежко болни хора, за които канабисът е ефективна медицина и които законът осъжда като престъпници, лишени от човешкото право на надежда и облекчение.     

е скъсване на черния обществен договор, придвижване към настоящето, приближаване към Европа. Защото, уви, засега сме там само на географската карта. Това е културен избор и дефиниция. От другата страна е Беларус, Саудитска Арабия, евразийският национализъм и аятоласите. И хайде да не ни обясняват, че Европа е педофилия, инцест, гейове (о, ужас!) и т.н., та да не подражаваме на лошото. Българинът не е чак толкоз оглупял, въпреки усилията в тази посока. Предстои да стане ясно дали същото важи и за парламента.

И не спирам да се питам защо няма дебат за подобни неща, защо се спускат като на скотове? Питам се аз, а вече чувам щракването на белезниците, я за някоя стара книга или за шкафа на баба ми, я за джойнта в задния ми джоб. Мисля си и за Цветанов, дето казваха, копаел труповете с багер.

Добре дошли в затвора!