На площад "Журналист", където живя и твори до емиграцията писателят–дисидент Георги Марков, ще бъде издигнат двуметров паметник от бронз. Мистериозната съдба на Марков обаче диктува увековечаване на паметта на дисидента, а не на писателя.

Изборът на Марков да напусне България обаче не е резултат от преследване. Напротив. Книгите му се радваха на големи тиражи, пиесите се играеха по сцените на столичните театри, той бе любимец на партийната върхушка и редовен участник в ловната дружина на Тодор Живков. В онези бедни времена, когато мечтите се свеждаха до скромния "Москвич", Марков обикаляше с луксозно БМВ скъпите ресторанти в компанията на най–хубавите жени.

Марков беше гениален творец. Като младеж бях очарован от искрящата жизненост и елегантния хумор на книгите "Портретът на моя двойник", "Жените на Варшава", "Санаториумът на доктор Господов". Без съмнение, ако творческият му път беше продължил в България, името на Марков щеше да е редом с имената на Талев, Димов, Станев, Радичков в пантеона на модерната ни литература.

Отговорът според мен е кодиран в мотото на "Портрета на моя двойник" – "Играта е по–съвършена от живота". България беше тясна за амбициите на твореца. Вече в Лондон, той ще напише в един от "Задочните репортажи": "Ако древната елинска култура плюс Никос Казандзакис са осигурили голяма популярност на Гърция, ако Иво Андрич е сторил същото за Югославия, Йонеско за Румъния, Чапек и Хашек за Чехословакия, то няма значително име, което да се отъждествява с България – име мост между духовния живот на един народ и света".

Марков е вярвал,че може да бъде това име.Той обаче не е предвидил един прост факт. Умберто Еко пише в своя студия,"че човек не може да бъде световно известен писател, ако е българин". Само двама от великите творци на нашето време Владимир Набоков и Джозеф Конрад успяха да се измъкнат от капана на езика. За разлика от тях Марков не владееше добре английски и това предопредели съдбата му. Във Великобритания успя да напише само две неща – пиесата "Арахангел Михаил" и романът "Достопочтеното шимпанзе", които имаха скромен успех.Това беше и една от причините да започне в Би Би Си със "Задочните репортажи", които разобличаваха ранния социализъм, но не бяха голямата литература, за която е мечтаел.

В разочарованието си Марков пише в писмо до Димитър Бочев: "Всяко мнение, което тук се изразява, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта и красотата. Я се опитай да изкажеш мнението си в "независимия" вестник "Таймс" или "независимия" Би Би Си. Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията."

Убийството му с отровна съчма, изстреляна от чадър, на моста Ватерло в Лондон, неразкрито и до днес, се превърна в най–голямата мистерия на "студената война". Според най–тиражираната версия то е поръчано от Тодор Живков, разярен от "Задочните репортажи", и изпълнено от Държавна сигурност и КГБ. Тя не отговаря поне на три въпроса. Живков беше необразован, но имаше изключителен политически инстинкт. Той не може да не си е давал сметка, че подобно убийство би превърнало Марков в мъченик и знаме на антикомунизма. Той е прострелян на 7 септември 1978 година, а започва да чете "Задочните репортажи" по Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче веле" три години по–рано? И после, защо е трябвало да се избира този маниер ала "Джеймс Бонд", криещ неизброими фактически и пропагандни проблеми, когато една, например, елементарна катастрофа, би имала същия резултат.

Според други теории Марков, верен на девиза за "съвършената игра" се е забъркал в игрите на големите разузнавания, /"Клуба на плаща и кинжала"/ и те съвсем съзнателно крият и ще крият истината за случилото се на моста Ватерло.

Когато с журналиста Владимир Береану представяхме в Лондон книгата си "Убийството с чадъра" бяхме извикани на разпит в Скотланд ярд. След шест часа мъчителни разговори следователите по делото съвсем ясно ни дадоха да разберем,че никога нищо няма да бъде разкрито и по–нататъшното ровене в случая съвсем не се препоръчва.

Според най–екзотичната версия Марков е починал от естествена смърт, от младежка възраст той е жертва на тежка туберколоза, а съчмата и чадъра са пришити по–късно, с пропагандна цел. В подкрепа на тази версия са фактите, че при първата аутопсия изобщо не става дума за тежко отравяне с рицин, а в музея на Скотланд ярд, в който ни разведоха следователите, съчмата изобщо я няма.

След всичко казано до тук не звучи чак толкова сензационно тезата на публициста Иван Ценов, че "Убийството на Георги Марков и цялата жлъч излята след него срещу България, е първото проявление на Новия световен ред".

На голямата шахматна дъска обаче бе пожертвано и още нещо – паметта на един елегантен и нежен творец.