Ще се опитам да разсъждавам по темата за дистанционното гласуване чрез използване на интернет. За краткост ще го наричам интернет гласуване, за да го различаваме от електронното гласуване на машини или терминали в избирателните секции, което ще наричам машинно гласуване.

Основните въпроси, преди да решим искаме ли или не интернет гласуване, са няколко, но техните отговори винаги предполагат избор между различни възможности. Първият въпрос е кое е по-важното за нас в процедурата за избор. Възможните отговори за мен се свеждат до два.

Първият отговор - важна е процедурата и технологията, при която всички сме поставени в еднаква контролирана среда (изборното помещение), и чрез еднаквата технология на избора произвеждаме резултат. Приемаме този резултат, защото сме се разбрали за правилата, поставени сме при равни условия, разбираме технологията, наблюдаваме я, защото е прозрачна. Това го имаме сега.

Вторият отговор – важен е резултатът независимо каква технология е използвана и независимо при какви условия е поставен всеки от нас. Достатъчно е да сме се разбрали за правилата, да има някакви гаранции, че всеки глас е свободната воля на един гласоподавател.

Свободата на избора е основен стандарт на изборите, за да бъде една власт легитимна. За много анализатори, за партиите и за голям процент избиратели при интернет гласуването свободата на избора не е гарантирана в достатъчна степен. Фактът, че избирателят не е в контролираната среда на изборно помещение, се възприема като потенциална заплаха за свободния избор. Изтъква се, че при гласуването от дома или от друго място избирателят може да бъде под някаква форма на въздействие, което манипулира свободната му воля (заплаха, подкуп, традиционно подчинение, изнудване, групов натиск). Тази недостъпност на средата за публичен контрол поражда недоверие.

Вторият аспект на този проблем е свързан именно с доверието. В изборите доверието не е резултат само на техническите решения, а на възприемането на процеса като разбираем, прозрачен, контролируем и защитен от недобросъвестно въздействие на силно мотивирани участници. За съжаление спецификата на интернет гласуването не предполага висока степен на прозрачност и разбиране от голям брой избиратели. Наблюдението на такова гласуване е невъзможно за широк кръг неспециалисти. Разчита се на сравнително малка общност от експерти, които разбират процеса и гарантират за неговата надеждност. Тези гаранции може да са съпроводени с независим одит и сертификация. Въпреки това съмненията в надеждността не могат да се преодолеят и във всички случай се предполага наличието и на друга изборна технология.

Според достъпни данни

за различни избори, като само Естония го прави достъпно за всички гласоподаватели. Дори и в самата Естония, която е единствената страна, която прилага интернет гласуване на всички избори, по този начин гласуват между 17% и 25% от гласоподавателите. Останалите страни са в етап на експерименти или са се отказали. В това число и страни с добра инфраструктура за дистанционно гласуване, които позволяват и гласуване по пощата или дори гласуване с пълномощно.

В този ред на мисли е редно да имаме предвид характера на гласоподавателите. В същата тази Естония имаме малко на брой гласоподаватели (1.5 млн.) от два етноса. При това и двата етноса имат еднакво образователно равнище, сравнително еднакви етнокултурни ценности. Тези особености правят интернет гласуването прието с висока степен на обществено доверие. Въпреки това в системата е заложена възможност да се променя многократно вотът в определен период от време, да се отмени и да се гласува традиционно, за да се намали ефектът на потенциалното въздействие върху избирателя в момента на подаването на гласа.

Третият ключов проблем е тайната на вота, която също е основен международен стандарт. Това е двукомпонентен принцип. Първият компонент - тайната на гласа, трябва да се гарантира в момента на гласуване. Вторият - никога в който и да е бъдещ момент да не може тя да бъде разкрита. За съжаление този компонент не се възприема като достатъчно гарантиран при интернет гласуването.

При банкирането наистина се осигурява висока надеждност срещу проникване и манипулиране на процеса, но основният принцип, на който са изградени системите, е идентификацията и проследяемостта. Всяка транзакция, през колкото и банки да мине, е проследяема. В това число може да бъде проследена и идентифицирана личността на наредителя, най-общо казано. Не говорим за основанието на транзакцията, а за следите, които остават в системите. Това са другите 50%, които са некоректната част от сравнението. Именно тази възможна проследяемост и последваща идентификация пораждат недоверие.

Възможно е това да бъде използвано за сплашване на избирателите, независимо дали е технически допустимо, вероятно като мотивация или не. Фактът, че се възприема като такова, е достатъчен.

Особена интерпретация се прави в самата Естония. Защитниците на интернет гласуването изтъкват един сериозен аргумент в негова полза. Накратко казано, те считат, че свободата и тайната на вота следва да се гарантират от държавата и това става чрез процедурата на традиционното гласуване. Това следва да е неотменно на разположение на избирателите. Степента обаче на конкретната степен на защита следва да е право на избор на конкретния избирател.

В такъв ракурс може да се разглежда и гласуването по пощата. То е приемлива форма за дистанционно гласуване, практикува се в някои страни и е допустимо по критериите за достатъчна сигурност и тайна на гласа.

Особена група проблеми при интернет гласуването възниква в отношенията на всички страни в изборния процес. Като се започне от стратегиите на партиите за общуване с електората и се стигне до гаранциите за безпристрастност на изборната администрация и наблюдението на процеса. Не е за подценяване и неравният достъп до интернет. Проблеми може да има и с доверието във фирмата, която реализира интернет технологията за гласуване. В каква степен служителите са безпристрастни…

Би могло да се започне с тези, които имат трудности в традиционното гласуване поради разстоянията от изборните секции или поради високата цена да бъде организирано традиционно гласуване. Интернет гласуването е и форма, която може да се приложи в страните, които не позволяват на тяхна територия да се провеждат избори на друга държава. Особено важно е избирателите да са наясно с потенциалните рискове от гласуването по интернет и да ги приемат. При всички случаи трябва да се анализират в детайли плюсовете и минусите и да се вземе мотивирано решение за бъдещето на тази форма на дистанционно гласуване.

Каквото и да е решението при едно допитване по тази тема, трябва да е ясно, че нито един компонент от изборите не може да се прилага самостоятелно, без да се променят другите проблемни области – избирателни списъци, изборна география, уседналост и други.