В политическия хаос, обхванал Турция, самоубийството на Хатидже Чан можеше да мине незабелязано, пише в свой коментар за британския вестник "Гардиън" известната турска писателка Елиф Шафак. Ето как изглеждат събитията от последните месеци през нейния поглед: 

Синът на Хатидже - Онур - е талантлив млад архитект, когато през 2010 г. е арестуван за търговия с наркотици. Твърди се, че е бил измъчван, сексуално малтретиран, а след като е освободен, е принуден от полицията да стане информатор. В крайна сметка архитектът слага край на живота си, като скача от балкона на дома си. По-рано тази седмица майка му последва неговата съдба. Опитите на семейството да потърси отговорност за смъртта на Онур от полицията засега са неуспешни.

Тази седмица в Турция беше погребан и Беркин Елван. 14-годишното момче тръгнало да купи хляб, когато беше ударено по главата от газова граната, изстреляна от органите на реда при потушаването на протестите за парка "Гези" миналото лято. След месеци в кома той стана осмата жертва на полицията.

На погребението на Беркин дойдоха десетки хиляди хора, а полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу опечалените. Смъртта на тийнейджъра породи нова вълна на протести в цялата страна. Двама станаха жертва на сблъсъци в рамките на една нощ. В Twitter режисьорът Умит Унал коментира събитията, като казва, че "животът в тази страна се е превърнал в безсмислена агония".

Медиите в Турция не отразяват тези трагедии, но за сметка на това интернет е пълен с гневни изказвания. Младото градско население все по-често изразява своето недоволство в YouTube, Facebook и Twitter. Докато по високите етажи се вихрят корупционни скандали, които достигат даже до премиера Реджеп Ердоган и семейството му

Всеки ден, обикновено вечер, когато повечето хора са онлайн, излизат нови секретни записи. Вместо да ходят на кино или да излизат с приятели, милиони хора седят пред компютрите си, за да научат последния скандал. И поддръжниците, и противниците на Ердоган смятат, че Партията на справедливостта и развитието е изправена пред най-голямото си предизвикателство.

Сред публикуваните напоследък документи е и запис, в който се счита, че премиерът разговаря със сина си за манипулиране на изборите за председател на футболен клуб "Фенербахче". В друг от записите Ердоган обсъжда с министъра на правосъдието делото на медийния магнат Доган. Ердоган не само потвърди истинността на записа, но и се защити, заявявайки, че е напълно нормално да следи случая. Смята се, че той се е опитал да повлияе на съдебния процес.

Записите сами по себе си са шокиращи. Въпроси поражда обаче и начинът, по който са излезли наяве. Твърди се, че служители на администрацията от движението "Хизмет", водено от проповедника Фетхуллах Гюлен, тайно и незаконно са подслушвали хиляди телефони и са записали хиляди разговори. Вестниците, които подкрепят правителството, публикуват много подробности около шпионажа.

Разривът започна през 2010 г., когато Гюлен критикува реакцията на Ердоган по кризата с плаващата към Газа флотилия. Днес премиерът обвинява духовника в организиране на преврат срещу правителството. Вече разделената на консервативни мюсюлмани и либерални секуларисти Турция се поляризира по още един въпрос. Самите турци обаче все повече и повече се уморяват от скандалите. Всички независимо от своята идеология или култура се обединяват в недоверието си към управляващите.

От деца турците биват учени на уважение към държавата. Някои хора даже кръщават децата си "Девлет" – държава. Днес уважението към държавата е достигнало най-ниската си точка. Турският народ се чувства предаден и забравен. Която и от двете страни да спечели битката за Турция, жертвата е демокрацията.