Скандали и абсурди във Фонда за лечение на деца
През 2001 година, когато напълно непознатото дотогава НДСВ постигна убедителна изборна победа, изглеждаше, сякаш политическият живот в страната е достигнал дъното. Това заключение обаче беше опровергано от последвалото го управление на т.нар. тройна коалиция. След нея, когато си мислехме, че по-зле от това няма как да стане, властта взе ГЕРБ. А сегашното правителство извърши действия, които доскоро смятахме за немислими.
От самото начало правителството на Пламен Орешарски показа, че реалната власт не е в ръцете на легитимните й носители като министър-председателя и министрите му. Преди около три месеца например премиерът помоли подчинената му държавна администрация да престане да го саботира. С просто око е видно, че в не едно министерство властта не е в ръцете на оглавяващия го министър. Последователно доказваме, че
винаги може да стане по-лошо
Представяли ли сте си например, че министър ще поиска оставката на свой подчинен, а той публично ще откаже да се оттегли, намеквайки, че "никой не е вечен"? Вероятно не сте. Но това се случи.
На 5 март министърът на здравеопазването Таня Андреева постави срок от една седмица на директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) д-р Ива Станкова, за да даде тя отговор на въпроса ще може ли да се справи с работата си като ръководител на фонда. В уречения срок публична информация за съществуването на такъв отговор не се появи въпреки многобройните медийни участия на директор и министър. Д-р Станкова явно не е намерила за необходимо да мотивира оставането си на поста пред прекия си ръководител, но даде пространно интервю в партийния официоз, вестник "Дума".
На 12 март в предаването "Преди всички" на БНР министър Андреева заяви: "Имам информация, че д-р Станкова смята да се оттегли от поста директор на Фонда за лечение на деца." Няколко часа по-късно обаче думите й бяха опровергани. Пред БТА д-р Станкова съобщи: "Няма причина да се оттегля от поста, освен ако министър Андреева има нещо друго предвид, защото смятам, че условията са такива, каквито предполагат отговорности. Всичко се променя и никой не е вечен на поста си." И допълни: "Тук по-скоро става дума за личната оценка на някои колеги от обществения съвет."
Няма обаче никаква "лична оценка" в констатацията, че под ръководството на д-р Станкова работата на фонда пострада катастрофално. Това е въпрос на обективни факти и суха статистика.
Родители на болни деца, контактували и с предишното ръководство, изразиха пред медиите категоричното си
недоволство от сегашното управление на фонда
Критики към д-р Станкова публично отправиха и членове на Обществения съвет към фонда. А проверката назначена от Министерството на здравеопазването (МЗ), показа административни пропуски, повявили се след назначението й.
Най-видимият за външно око недостатък на д-р Станкова е пълната липса на умение и нагласа за двупосочно общуване. Освен свидетелствата на пострадали родители и представители на граждански организации това показва дори и резултатът от проверката на министерството. Констатираните в нея проблеми са два – забавяне на становищата от външни експерти и липсата на обратна връзка от европейските болници, потърсени за оферта за лечение. И двете констатации ясно говорят за комуникативен проблем, а резултатът е забавянето на лечението на тежко болни деца.
В отговор, вместо да представи план за възстановяване на прекъснатата комуникация, застрашаваща живота на редица деца, д-р Станкова свика специална пресконференция. От нея разбрахме, че оттук насетне поверената й институция неотклонно ще ползва "електронен пренос на информация", под което д-р Станкова със страхопочитание визира чудото на имейла. На този фон амбицията на министъра и обществения съвет да се въведе информационна система изглежда твърде трудно осъществима.
Откритието на електронната поща, четвърт век след нейното навлизане в живота на обикновените хора, само по себе си е атестат за нивото на държавната администрация. След седемгодишно съществуване на Оперативна програма "Административен капацитет" под надслова "експерти в действие" и усвояването на милиони евро много ясно можем да видим качеството на експертите и резултата от действията им. Този абсурд е своеобразен венец на надеждите ни за електронно правителство, на желанието ни за онлайн гласуване и на всичко останало, свързано с работата на държавата в тази сфера.
Във Фонда за лечение на деца виждаме проявление на една основна закономерност на българската държавност – когато някой държавен орган функционира нормално, методично и разумно, това като правило е резултат от граждански натиск. Веднъж влязла в работен режим обаче, държавата не го поддържа с цел постигането на резултати, а внезапно обръща всичко надолу с главата, произвеждайки абсурди като разглеждания тук случай. Помним, че това далеч не е първият път, в който възниква обществено напрежение около работата на ЦФЛД.
Във всички тези случаи оправданията на управляващите изглеждат несъстоятелни, но сегашното управление надмина всички очаквания. Ресорният министър не успява да наложи волята си в собственото си ведомство, а
уличеният в некомпетентност служител
категорично отказва да се оттегли
и отговаря на конкретни въпроси с намеци за "лични нападки" и "политически привкус".
Така д-р Станкова успя да надмине дори колегата си д-р Николай Добрев, от когото започна поредицата от скандали, засягащи ЦФЛД. Първият от тях се разрази през 2009 година по повод отчет на Сметната палата, който показа, че тогавашният директор Николай Добрев е спестил от лечението на деца близо 25 милиона лева и ги е върнал в държавната хазна. Отзвукът от това безобразие, съчетан с усилията на граждански организации, доведе до промяна. Правилникът за дейността на фонда беше променен, а директорът и Общественият съвет – сменени.
Фондът заработи. Гладката му работа обаче не продължи дълго. На 6 юли 2011 г. Министерският съвет издаде постановление, с което въведе лимит от 180 хил. лв. за лечението на дете в чужбина. Девет месеца по-късно, през април 2012 г., след като постави под заплаха лечението на няколко деца, едно от които почина, лимитът беше отменен. Така фондът отново заработи, докато в началото на октомври 2013 г. без основателни аргументи и без предизвествие беше уволнен тогавашният директор Павел Александров. На поста беше поставена д-р Ива Станкова, която за изминалите едва 6 месеца от назначението й успя до такава степен да се идентифицира със заеманата длъжност, че да публикува следното лично съобщение на официалната страницата на фонда:
"Обръщам се към всички медии с увереността, че ще застанете зад Център "Фонд за лечение на деца" като държавна институция, ще застанете зад работещите, лекарите експерти – едни от водещите специалисти на България, и Обществения съвет към фонда, ще застанете зад институция, която е необходима за здравето и живота на българските деца, защото вярвам, че зад всяка човешка постъпка трябва да има отговорност, мярка и хигиена на духа."
В едно интервю пред проф. Аксиния Джурова, преди да замине за САЩ през 1978 г., Любомир Далчев казва:
"Свободата е въпрос на вътрешно усещане, на изстрадване и в никакъв случай не е избор на зависимости сред многото, които ти се предлагат. Чувствам се свободен човек!"
За нас, гражданите, освен да си дадем отговор на въпроса в какво е свободна д-р Станкова – да си тръгне или не – остава и въпросът
кой точно управлява
министерство на здравеопазването.
След няколко дни, когато ще изтече новата отсрочка, дадена от д-р Таня Андреева за окончателно решение на казуса, ще разберем отговора на горните въпроси. И ако тогава директорът на Фонда за лечение на деца не бъде сменен, с основание можем да заключим, че дните на министъра са преброени. Защото, дори когато реалната власт не е там, където очакваме, само онзи, който я притежава, може да взема глави.
Най-същественият въпрос обаче е кога подобни неща ще спрат да се случват. Кога ще заживеем в държава, която постоянно се намира в работен режим – а не влиза в него епизодично, под натиска на възмутеното гражданство, докато през останалото време произвежда фрапантни абсурди?
Кога най-сетне победите на разума над абсурдите на държавата ще бъдат окончателни?