Студената война се завърна
Студената война се завърна.
Окупирането на Крим от руската армия и подготовката за анексирането на южния украински район върнаха страховете, сметките и начините на реагиране, които ръждясваха от падането на Берлинската стена през 1989 г. насам.
Още не е сигурно дали кризата, предизвикана от опита на президента Владимир Путин да попречи на Украйна да завие на запад, ще бъде повратна точка в международните отношения, каквито бяха атентатите от 11 септември 2001 г. или Кубинската ракетна криза от 1962 г. Все още има няколко хода, които може да се изиграят.
Но политици и анализатори на стратегическата ситуация мислят през последиците за потенциално продължителна конфронтация между Изтока и Запада. Държави по средата на това "дърпане на въже", каквито са Германия или Полша, започват да правят неприятни за тях промени в политиката си.
Противопоставянето вече повдига коварни въпроси за баланса между санкции и дипломация, подлага на изпитание лоялността на съюзници и повишава риска от плъзване на кризата към други конфликти и възможност за горещи войни в трети страни.
"Добре дошли във Втората студена война", написа в списание "Форин полиси" руският анализатор Дмитрий Тренин от фондация "Карнеги".
"Последните събития на практика сложиха край на междувластието, изразено в партньорство и сътрудничество между Запада и Русия, което, общо взето, доминираше в изминалия четвърт век от край на студената война", написа той.
Тренин не е единственият, който гледа на битката за Украйна като най-голямата промяна в правилата на играта, що се отнася до европейската сигурност от рухването на бившия СССР през 1991 г. насам.
Макар никой да не си представя завръщане на суперсилите към способната да ви изправи косите от ужас ядрена конфронтация или към оръжейната надпревара и противостоене на отбранителни блокове (поне за началото Русия няма такъв), разрушителните последици за други проблеми на сигурността и за световната икономика са значителни.
Замразените конфликти в Молдова, Грузия и Азербайджан - всичките в т.нар. близка чужбина на Русия, могат да бъдат размразени.
В Берлин политици се притесняват, че Русия може да вдигне залозите, като спре сътрудничеството по иранската ядрена програма, гражданската война в Сирия, сигурността в Афганистан и контрола над непредвидимия лидер на Северна Корея.
Всеки от тези проблеми може да затрудни живота на САЩ и техните европейски и азиатски съюзници чрез дестабилизиране на Близкия изток и Южна Азия и с покачване на напрежението на Корейския полуостров.
Този път е нещо голямо
Начинът на мислене се промени от осъзнаването, че Германия - централната сила на Европа - няма някакво специално влияние върху Русия, когато се свалят картите, а канцлерът Ангела Меркел не може да убеди Путин, независимо че и двамата говорят на немски или руски.
В тази перспектива военната интервенция на Русия в Грузия през 2008 г. беше репетиция. Тя имаше по-малък глобален ефект, понеже първият изстрел бе даден от грузинския президент, а и не промени особено вече установено статукво на две де факто отцепили се територии от страната.
"Украйна е нещо различно. Тя е разположена върху разлом и е много голяма", казва Констанце Щелценмюлер от "Джърмън Маршал фънд". Тя ръководи екип, направил обширно проучване на най-новата германска политика по въпросите на сигурността и външните работи. "Навлизаме в конкуренция на системите. Затова мисля, че аналогията със студената война е подходяща. Ако сте в Берлин, нещата се възприемат по този начин. Това наистина е нещо голямо."
Въпреки значителните икономически интереси в Русия, където имат бизнес 6200 германски компании, а страната задоволява с руски газ 40% от нуждите си, Щелценмюлер очаква Германия да изненада света с твърда линия.
Газ и водка
За Берлин Москва е 11-ят търговски партньор - дори зад Полша. Водещата търговска институция на Германия обяви миналата седмица, че конфликтът с Русия ще навреди на германския бизнес, но той по-скоро може да събори стагниралата руска икономика.
Както е казвал Крис Патън, бившият губернатор на Хонконг, докато повечето европейски домакинства имат стоки Made in China, малцина - а може би никой - притежават каквото и да е, произведено в Русия, освен газ и водка.
Ако Русия затвори кранчето, икономиките в Централна Европа ще пострадат сериозно, но в момента запасите им са значителни, зимата си отива, а Русия се нуждае от приходи.
Неутралитет?
В Първата студена война ястребите в САЩ и Западна Европа се тревожат от възможността Германия да реши да е неутрална в усилието да бъде удържан СССР и съюзниците му в Източна Европа, сред които и бившата ГДР.
Това не се случи. Бон остана твърдо в редиците на западния военен и политически лагер.
Но междувременно имаше няколко епични трансатлантически битки.
Сред тях е сблъсъкът от 1982 г. със САЩ за газопровода от СССР до Западна Германия, който според администрацията на Роналд Рейгън ще направи федералната република опасно зависима от Москва.
Германците не отстъпиха. Тръбата бе построена и днес е една от причините защо Германия е толкова обвързана с руската енергетика.
Този спор - само година след инспирираното от Москва смазване с военно положение на протестите в Полша - може да съдържа поуки за новата студена война.
Година по-късно Бон не отстъпи пред масираните протести и заплахи от Москва срещу разполагането на американски ядрени ракети със среден обсег в отговор на съветските SS-20, насочени срещу Запада. В крайна сметка това доведе до преговорите, сложили край на надпреварата във въоръжаването.
И тогава, и сега руската заплаха обедини европейци и американци, въпреки че социологическите проучвания ни казват, че нито германците, нито САЩ са готови да се държат твърдо с Русия.
И тогава, и сега Москва и Западът се обърнаха към Китай в опит да променят баланса в своя полза.
И тогава, и сега американските автори на стратегии си разменяха обвинения за мекушавост и войнственост, докато спорят за това коя е правилната смес между удържането на Русия и съобразяването с националните й интереси.
Ако Путин анексира Крим, европейците скоро ще трябва да направят сериозни жертви, за да демонстрират своята решителност.
За Франция това вероятно ще означава спиране на договора с Русия за доставка на кораби, пренасящи хеликоптери. За Великобритания - затваряне на луксозните имения и банкови сметки на магнатите около Путин. За Германия - започване на мерки за постепенно намаляване на газовата зависимост от Русия.
За да се случи всяко едно от тези неща, ще е нужна решителността от времената на студената война. Поддържането на единството в ЕС може да се окаже проблематично, ако нещата загрубеят, а имаме такива близки до Москва държави като Италия, Гърция, Кипър и България.