Авторът на бестселъра "Защо нациите се провалят" представи вижданията си, че най-важни за успеха или провала на една нация са нейните институции и как те са се развивали във времето. Според него институциите са два вида: включващи и източващи, като едните стимулират развитието, а другите пречат на обществото да постигне благосъстоянието, към което се стреми.

Проф. Робинсън направи исторически преглед на институционалното развитие на българската държава. Той изтъкна, че в исторически план България е била бедна и това се е дължало на "източващата" Османска империя, от която страната ни е била част до края на 19 век и която е силно патриархална държава. След Независимостта си България е много фокусирана върху това къде са границите й. 

През 1989 в държавата има много патриархални модели, като според харвардския професор пазарната икономика и демокрацията не могат да решат  този проблем. Друг основен проблем е, че в началото на прехода в страната ни гражданското общество е много слабо. "България няма корабостроителниците на Гданск, нито Пражката пролет. Това е причина демокрацията да не постига още това, на което се надяват хората", заяви проф.Робинсън. 

Той изтъкна, че участието на млади хора в политиката е важно, както е важно да има силно гражданско общество и широка коалиция - общо виждане как да се развива страната. "Дори политиците да имат добри намеренията, те не винаги успяват. А хората губят илюзиите. Икономиката не работи така добре, както всички биха искали. Има "източващи елементи" в икономиката, защото има такива и в политиката. 

Проблемът е, че в България трябва да се развие държавата. Държавата е наследила много от остарелите практики – да се базира на сделки, а не на правила. И това не е официално, затова е трудно да се промени. Грешка е да се мисли, че институциите са само това, което пише в законите и Конституцията. Различните обществени норми също са много важни ", заяви още проф. Джеймс Робинсън.

Той разви основната теза в книгата, че зад "включващите" икономически институции имаме "включващи" политически институции, т.е. широко разпределение на политическата власт и силна държава. А зад "изключващите" институции стои "източваща" политическа власт. Проф. Робинсън изтъкна, че ако една нация желае да бъде успешна, трябва да намери начин да впрегне всичкия талант и предприемачески дух на хората. През 19 век например САЩ , най-богатата държава в света, постига това чрез иновации. Хората, които кандидатстват за патенти са от всички социални слоеве. По този начин системата за патенти става пример за включваща, тоест отворена и стимулираща институция. 

Има и изключващи  институции, които ограничават хората. В държави с големи монополи например, човек с идея няма как да развие своя бизнес. Систематичният принудителен труд и  "изключващите" институции също се асоциират с бедността. Проф. Робинсън даде за пример Узбекистан , където около 3 милиона деца не ходят на училище, за да берат памук.