Какво чухме по вечерните новини на националната обществена телевизия на "големия християнски празник" Благовещение?

В самия край на новинарската емисия чухме ето какво:

Днес, на Благовещение, е отворен домът на Ванга за посетители. Ремонтът е извършен от еди коя си фондация. Следват репортажи с различни хора, които изразяват радостта и благодарността си. Текат кадри от стаята на Ванга, домът й, прозорците, пердетата, радиото й, което е слушала, часовникът й, който спрял да работи в мига на нейната смърт. След изчерпателното разглеждане на дома на пророчицата говорителите уточняват кога ще се излъчва руския сериал "Вангелия", посветен на Ванга.

След това ни се казва, че според Библията на този ден архангел Гавриил е съобщил на Дева Мария благата вест,че тя ще роди Божия Син.

И веднага, буквално веднага след това, едно единствено изречение за същността на празника – изчерпателна информация какво е Благовещение в народните вярвания.

То се свърза с идването на пролетта и на прелетните птици, затова се нарича и Благовец.

На този ден иманярите излизат, за да намерят скрито имане.

На този ден пчеларите пускат пчелите, за да се нароят медените пити.

На този ден и най-силната отрова губи силата си.

На този ден човек да не излиза с празен джоб и без пари, защото означавало, че цяла година щяло така да му върви.

Дано някой да не е пробвал силна отрова на този ден!

Свикнали сме общо взето с тоталната подмяна на същността на християнските празници с тяхното значение в "народните вярвания". Свикнали сме "народните вярвания" да бъдат много по-важни и по-изчерпателно поднасяни в медиите, отколкото самия празник и неговото евангелско значение. Свикнали сме козунаците и яйцата, и агнешкото по Великден да бъдат къде-къде по.важни от Възкресението. С тази тотална подмяна на вярата с "народните вярвания" сме обръгнали и мълчаливо ги понасяме винаги, когато наближи някой празник.

Но да се налага Ванга на мястото на Благата вест – това вече идва в повече на много от нас.

Благата вест по Националната обществена телевизия да бъде, че са открили музея на Ванга именно на Благовещение – това преминава някаква граница, това вече не е блага вест.

На мнение съм, че Ванга не бива да бъде нито обожествявана, нито демонизирана. Че тя е една нещастна, сляпа жена, която носи през целия си живот това нещастие. Че на едни хора е помагала, на други не е. Че ефектността около нейните предсказания надвишава десеторно самите тях. Аз лично не съм узнала (признавам, че не съм се интересувала докрай) за никакво нейно пророчество, което да има стойност за човечеството или за обществото, или за Църквата.

Но проблемът не е във Ванга, тя е такава, каквото е. По-сериозният, по-болният проблем е в това как националната телевизия ни представя вярата, християнството, духовността. Когато така ни говорят от екрана на маргинални кабеларки е едно, и съвсем друго е, когато виждаме и чуваме същото от екрана на националната държавна телевизия, нашата телевизия, издържана от нашите данъци. Тогава имаме право да се чувстваме обидени, подведени, дезинформирани, подиграни. Тогава сме длъжни като граждани и данъкоплатци да реагираме.

Ако в кабеларките проблемът е в ниското ниво на екипа, в липсата на подготвени журналисти и специалисти, това не може да бъде казано за националната телевизия. В такъв случай става дума за нехайство, но не само за нехайство. Става дума за неуважение към вековната ни християнска вяра, но не е само неуважение. Ако кажа, че това отношение е умишлено с цел да бъде опошлена вярата ни, сигурно ще бъда заподозряна, че навлизам в конспиративните теории. Но за да не навлизаме в териториите на тези теории, кажете ми тогава каква е причината от националния екран да се предлагат на милионната зрителска аудитория пошли суеверия на толкова духовен, чист и радостен християнски празник като Благовещение, да ни обливат именно на този празник, именно от обществената ни телевизия с примитивен кич?

Не се присмивам на редакторите и журналистите, както не се присмивам и на авторите на кандидатстудентските "бисери", колкото и искрен смях да събуждат те. Искам само да обърна внимание да бъдем по-отговорни. Да си даваме сметка, че подобни дребни на пръв поглед детайли всъщност са причината за нихилизма, който все повече завладява обществото ни.

Събитието в Назарет, което наричаме Благовещение, е прекрасен пример колко по-радостен би бил животът ни, ако полагаме малко повече старание да създаваме и да носим благи вести. Благата вест, донесена от ангел Гавриил на Мариам в Назарет, поставя началото на благата вест на цялото Евангелие и всъщност на спасението на човешкия род. И дори не е нужно да си вярващ християнин, за да си дадеш сметка колко важно значение в живота има благата вест, как тя ни озарява, изпълва ни с радост и надежда, как ражда порив за доброта и за добро.

Трудно ми е да намеря отговор защо днес благата вест е толкова дефицитна. Търсенето на причината за това ни води до много отчайващи изводи и те са така отчайващи, защото се отнасят до самите нас, до нашата същност. Не е нужно обясненията да бъдат търсени извън нас, както е най-лесно и както най-често постъпваме. Иисус Христос казва, че вътре в нас е царството Божие. Но вътре в нас е също така и царството на мрака, на пошлостта, на унинието.

Благовещението се случи преди две хилядолетия в едно малко градче, в един скромен дом, далеч във времето и пространството, далеч от медийните прожектори. Въпреки това то не престава да ни вълнува и днес, да предизвиква трепет, вяра и надежда. Предизвиква порив за доброта и добро, дори у тези, които са скептични към вярата. Защото добродетелта е да ходиш на църква, но не е само това, да участваш в Литургията, но не е само това, да четеш Евангелието, но не е само това. Добродетелта е преди всичко доброта, а тя не може да се случи без добрата дума, без добрата вест. Добродетелта не може да живее без добротата, а добротата не може да живее без добрата дума.

Затова се обръщам с добри думи към уважаваните редактори, журналисти, особено от националната телевизия – не ни лишавайте от добри думи, от добри вести. Чистата православна вяра ни е опазвала в продължение на столетия в най-трудните времена. Затова нека да чувстваме отговорност да я пазим и днес и така да изразяваме признателността и отговорността си. Нека, както казваше сръбският патриарх дядо Павле – да бъдем хора.