Когато вглеждането в един проблем те поема дотолкова, че губиш ориентация в средата, замъгляват се представи, създават се предразсъдъци, става опасно. Мнозина забравиха, че протестите през 2013 г. не са протести срещу Делян Пеевски, а срещу системата. Това взиране в образа му (демонизиране, както го нарече и Иван Костов, самият той обект на този процес) създава измислено пространство, в което се чувстват удобно активни единици на протестното мнозинство.

И опитите да се възстанови енергията от лятото на миналата година чрез поредното надигане срещу г-н Пеевски са обречени на провал. Защото недоволството срещу системата се е свило до протестната си ядка. Протестното ядро проектира и политическите неуспехи на извънпарламентарната опозиция и безрезултатните й опити да привлече подкрепа.

Неудовлетвореността от недостигането на голямата цел - оставката на кабинета "Орешарски", изпари протестната енергия, вкара голяма част от протестиращите в състояние на безтегловност и идейна криза на перспективите.

Продължавам да вярвам в чистите намерения на мнозина от участниците в протестите в последните месеци, но според мен е време за изясняване на посоката и преформулиране на целите. Разбира се, все още важен фактор са европейските избори, които ще се тълкуват като тест за позициите на партиите. Включително и какво ще е мястото в политическото на извънпарламентарната опозиция. Предвид поредицата от грешки, персоналните войни, събирането и разделянето, десницата може да бъде наказана и да остане един мандат извън Народното събрание...

Протестното мнозинство се надигна с искане за промяна и създаване на нова формула на отношенията между държава, бизнес, граждани и медии. Мнозина вярваха, че началото на този процес ще дойде чрез директен натиск срещу властта и оставка на кабинета "Орешарски". Е, ако това за момента не е постигнато? Не трябва ли да се помисли за по-малки стъпки в същата посока?

Някога древните гърци са смятали, че всяка военна стратегия трябва да бъде очертана с конкретни, последователни и неотменими стъпки за достигане до крайната цел. Някои дори са вярвали, че трябва да бъде извършен героичен подвиг за развързването на неразрешими проблеми. Идеологическото ядро на протестната ядка върви точно по "древногръцкия модел", като се опитва дори да възпроизвежда спартански подвизи на магичното "300"... Интересно е, че продължават да се възпроизвеждат ефекти с нисък резултат.

Стратегическата концепция на Древен Китай е различна. Постигането на крайната цел не е задължително обвързано с предварително преодоляване на по-скромни задачи, а с постепенното създаване на условия за постигане на резултати. Т.е. да се извлече максимална полза от развитието на ситуацията и да се действа според събитията. Това е умение за адаптиране и отрича сляпото следване на поставената цел. Една сериозна грешка, която допусна протестното мнозинство.

И проблемът не е в това, че липсват лидери. За съжаление проблемът е и в липсата на политическа култура и познаване на съществуващите механизми на държавно управление. Мнозина изрекоха силни критики срещу новия Изборен кодекс. Но заради създадената идеологическа фикция да не легитимират парламентарното мнозинство и кабинета "Орешарски" отказаха да участват в работните групи за нови изборни правила. И това е само един от много примери.

Един често повтарян шаблон твърди, че за да промениш статуквото, трябва да го познаваш. За да има познание, е необходимо, първо, да има широко съгласие за ново гражданско образование – и в гимназията, и в университетите. То трябва да включва поглед към близкото минало и функционирането на социалистическа България. Младежите трябва да знаят в детайли как работят властите – изпълнителна, парламент, съд; каква е ролята на медиите и "кой кой е" в тях. Съгласието за това трябва да се постигне сред всички групи в обществото, защото в България ще растат не само децата на протестиращи граждани.

И за да съм в крак с протестния марш, ще попитам: КОЙ ще даде тон на диалога в българското общество?