Събота вечер. Току-що открито заведение. Приятна музика, бутилка вино и скъпи приятели. В първия час-два усещам как всеки наоколо, може би дори аз в това число, се е постарал за да бъде забелязан. Лъскави прически, някоя нова дрешка и куп лицемерни усмивки. Това, което обаче привлича вниманието ми, е, че всеки носи маска, добре премислена, с изчислени шансове за успешен резултат.

Това не се случва само петък или събота вечер. Заразата с маските и фалша е плъзнала навсякъде. Струва ми се обаче, че

– там, където се сблъскват амбиции и скрупули. Във всеки офис има три типа хора – тези, които винаги се скатават (мухички), тези, които винаги са готови да свършат работата, дори това да значи, че трябва да останат след работно време (пчелички), и, разбира се, любимите ми – изглежда като пчеличка, движи се като пчеличка, говори като пчеличка, но съвсем не е, що е то? Тези, последните, избирам да разгледам. Възхищавам се на "таланта", хитростта и способността им да манипулират и заблуждават така умело интелигентни хора.

Неотдавна един от професорите ни зададе следния въпрос, на който се опитвам да намеря отговор: "Има ли място за морал в бизнеса?" Аз самата работя в частния сектор и смея да твърдя, че след като съм в сферата на образованието, съм заобиколена от предимно интелигентни и ерудирани хора. Въпреки това обаче дори в такава интелектуална среда се замислям има ли място за морал? Често срещаната тенденция за просперитет се ръководи от принципа: "С нахалство към прогреса!"

Изискваме от управляващите ни да уважават моралните ценности и ги обвиняваме в липса на скрупули и норми от какъвто и да било вид, но мнозина от нас прекарват дните си, залъгвайки себе си и

Такъв човек тихомълком прави стъпка и изкачва поредното стъпало, готов да избута всеки по пътя си, само и само да се издигне, да стане един от "Тях". Ще си позволя да цитирам скъп приятел, който успя доста добре да опише в няколко реда за какво точно говоря: Напористата амбиция не спи, тя е вечно будна, презира съня, тя е напориста, хитра и прикрита, действа бавно и търпеливо, твърди, че не очаква много, но всъщност трамбова сигурно. Тя омайва и скромничи. Тя печели винаги.

Има ли място за морал изобщо в наши дни, когато се очаква на 25 вече да си се вкопчил във фирма с перспективи за "меринджейско" място след година – пет. Къде е моралът, когато ако човек върши нещо, което обича, бива смачкван и изхвърлян от онези горепосочените "любими" колеги. Дали не живеем в общество на търговци, различавайки се само по цената, за която сме готови да продадем себе си.

Все по-често и по-често се чувствам като забравила за дрескода на маскен бал, сиреч не на място. Все още вярвам, че истински и най-вече трайни резултати се постигат с честна, прозрачна политика, в която всеки участник е наясно какво му се предлага и може да вземе адекватното решение да приеме или откаже "стоката". Смятам, че рано или късно лъжите се размиват и всеки показва истинските си цветове и същност.

Натаниел Хоторн пише: "Няма човек, който да е способен за какъвто и да било период от време да показва едно лице пред обществото и друго пред себе си, без в крайна сметка да се обърка относно кое е истинското."

Важно е обаче дали е понеделник сутрин или петък вечер, защото от това зависи коя от маските ще сложим. Хвърляме един последен поглед в огледалото, за да проверим дали всичко си е на мястото, и излизаме през вратата с надеждата да се върнем цели и да не изгубим себе си по пътя.