Горда. Стара. Планина. До ней Дунава синей. Слънце Тракия огрява...

А в Розово хората са искрено уплашени, че чужденци ще им отнемат. Какво ще им отнемат? Спокойствието, комфортът, мирът, статуквото. Ще им го отнемат. Промяната е най-голямата заплаха в съвременна България. Промяната, след която нищо не е същото, а всичко е непознато и различно. Страх!

Отидох в село Розово заедно с колегите от вестник "Капитал", които подготвят репортаж за драмата около прогонените бежанци от Сирия. В селото с около 1000 души население са събрани 500 подписа, изискващи от кмета (тук той е държавата) да вземе мерки, така че новодошлите да си ходят. 

Село Розово е на няколко километра от Казанлък. Голямо, богато, доста живописно, пълно с млади хора. Един "малък земен рай". Поминъкът дълги години е осигуряван от военния завод "Арсенал" в Казанлък, за който и до днес говорят с нескрит местен патриотизъм. Нищо, че надниците вече са за половин ден. Нищо че съкращенията са неизбежни. Нищо че хубавото време в държавния завод е от миналото. От миналото – то е "било хубаво".

Хората в село Розово гледат много телевизия (както каза и човекът с ланеца пред "Нова телевизия"). Но само 50 семейства от Розово пътуват. На гурбет до Западна Европа – в Германия, във Великобритания и на други места. Останалите пътуват най-много до Казанлък.  

Жителите на Розово не практикуват селски фашизъм, както ги обвини Евгени Дайнов. Напротив, те са щастливи да не практикуват нищо. Живеят един застинал, спокоен живот, в който нищо не се променя, а когато нещо се размести в обкръжаващата среда - това ги изпълва с гняв. Жителите на Розово са горди, че селото им е най-чисто – сиреч, няма цигани и турци. Нищо че е преселническо – както се оказа, повече от половината селяни са дошли да живеят в Розово като трудови емигранти за военния завод.

Розово е завършен модел на българския провинциализъм. От нас нищо не зависи, но пък ако нещо ни попитат, ще сме винаги против. Както споменах "Арсенал"(Казанлък) вече видимо не осигурява заетост на толкова много хора, колкото в миналото, но дори непълнолетните жители на Розово ще ви уверят колко важна е националната сигурност и как тя се охранява в Розово. Според местните работа наоколо няма, но за сметка на това всеки, който има повече от тях, вече е от лошите, защото просто... има. Да имаш е грях в този постсоциалистически рай – който има е крал.

Всички в Розово обясняват, че ако чужденците не бяха сирийци, са щели да ги погледнат по друг начин. Истината е, че те дори не са ги видели. Просто са ги изгонили, защото не ги разбирали. Не говорели български. Никой в село Розово не си и помисля да общува с новодошлите, с език на знаците, все нещо да се разберат. Не може - в Розово всички са щастливи да бъдат в Розово, нищо да не се променя и нещастни, че светът не ги разбира.