Странно ли е това, че крайно десни и крайно леви партии в Европа имат на практика обща кауза – отслабването или разформироването на Европейския съюз?

Мусолини, създателят на фашизма, е бил виден социалист и главен редактор на "Аванти", централния социалистически вестник в Италия преди Първата световна война. Фашистката идеология обявява залеза на световния капитализъм в демократичната му форма и се противопоставя на либералната демокрация не по-малко яростно, отколкото на болшевизма. Но същото отношение към либералната демокрация имат и комунистите. Много е говорено за приликите между двете тоталитарни идеологии на 20 век, за приликите между националсоциалистическата диктатура в Германия и диктатурата на "реалния социализъм" в СССР и сателитите му в Източна Европа като НР България. За това ставаше дума и в книгата на Желю Желев "Фашизмът", публикувана погрешка през 1982 г., но веднага след това иззета от властите и унищожена.  

Макар и двете държави да водят най-кървавата война в историята на човечеството една срещу друга между 1941 и 1945 г., нацистка Германия и СССР твърде много си приличат. Не става дума толкова за договора Рибентроп-Молотов за преразпределение на Източна Европа, а по-скоро за държавното устройство. Не е чудно и това, че посткомунистическият диктатор Путин, бивш офицер от КГБ, има привърженици сред крайната европейска десница (за това стана дума в статията "Необяснимата‘ любов към Путин на крайната десница в Европа").

Обединява ги омразата към обединената демократична Европа. Един екзотичен пример е българската партия "Атака", която макар и да върви рязко надолу като подкрепа, събира гласовете както на крайни националисти и ксенофоби, така и на тези, които мечтаят да се върне комунизмът. Сидеров, който уж е ултрадесен и ксенофоб, не крие, дори подчертава духовната си, а вероятно и финансова близост с Путин (впрочем импреският олигархизъм на Путин също е по-скоро крайнодесен, отколкото ляв).

При нас в България обаче ситуацията е още по-опасна за нас, отколкото другаде в Европа. Не само защото сме най-бедната страна в Европейския съюз, но и заради нашата силна енергийна и политическа зависимост от Русия. С анексирането на Крим изглежда, че Русия навлиза в нов период на студена война със Запада, с Европейския съюз и НАТО, в които България членува. Отново в Москва се издига нещо като желязна завеса, включително информационна. Но руската пропаганда влияе и на много хора у нас.

Една дама на стената ми във фейсбук с дълбоко убеждение ми каза, че Европейският съюз не ни бил съюзник за разлика от Русия. Това е горе-долу като да се каже, че България не е съюзник на Варна. Ние СМЕ част от съюза, а не негов партньор. Така че нашият съюз не може да ни бъде или да не ни бъде съюзник. Но някои хора у нас, изглежда, мечтаят един стар съюзник и Голям брат да прeскочи от Крим до Варна с танковете и да ни "освободи" от лошия Европейския съюз.

Ние не можем да бъдем едновременно вътре в съюза и вън. Или сме в Европейския съюз, или не сме. 

България не е Норвегия или Швейцария, нито колебаещата се Великобритания, така че

На някои явно това би се харесало. Но се надявам че те са малцинство. Нямам никаква носталгия към съветския тоталитаризъм. Но още нашите възрожденци мечтаеха България да бъде част от демократична Европа, а не от Руската или някаква евразийска източна империя.

Навсякъде по света класическите представи за ляво и дясно като че ли се променят.  В Европа политическите програми на ляво- и дясноцентристите се доближават, а срещу тях се изправя един крайноляв в Гърция и крайнодесен във Великобритания антиевропейски популизъм. 

И у нас лявата БСП въведе плосък данък (една дясна икономическа мярка). Но БСП за разлика от западните социалдемократи се опитва да прави сложна политическа акробатика, като стои с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва. Можем ли хем да обслужваме руските енергийни интереси (които определено са различни българските), хем да получаваме пари и от Брюксел и да гласуваме за Европейския парламент? "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре" (Евангелие от Матея 6:24).

Фатална грешка на Русия е, че никога не се разграничи категорично от Сталин, от лагерите, от зверствата на комунизма, както Германия отдавна се раграничи от Хитлер и фашизма. У нас БСП също иска хем да се гордее, че е наследница на БКП, хем да не се разграничава от престъпленията на комунизма. Но и да бъде някак европейска социалдемократическа партия. Който не може да се справи с миналото си, няма бъдеще. И винаги ще тъпче на едно място или ще се връща към остарели форми на вътрешен и международен политически живот.

Либералната демокрация, която направи Западна Европа и САЩ такива, каквито са днес, която създаде свободния и толерантен, технологически напреднал модерен свят, е под сериозна заплаха.  

Не става дума само за феодално-средновековната неграмотност на част от света, където доминира ксенофобията, страхът от и омразата към всичко, което не мирише на роден цървул - уви, наскоро бяхме свидетели на такава примитивност и средновековна изостаналост в село Розово, но

Не, за съжаление не само на такива примитивни места, но и в приемания за по-цивилизован западен свят днес се води война срещу либералната демокрация.  

Както лявоцентристи и десноцентристи се сближават по програми в света на либералната демокрация, така и ултралевите и ултрадесните популисти, неокомунистите и неофашистите се сближават и съюзяват. Сближава ги общата им омраза към либералната демокрация и бунта им срещу Обединена Европа. Европа, в която вече от близо 70 години цари процес на разбирателство и сближаване, който е без прецедент в историята. Най-лявата и най-дясната част от политическия спектър в Европа също се обединяват в своята битка с либералната демокрация. 

У нас това антилиберално, антидемократично, антиевропейско обединение има напълно гротесков характер. Защото

У нас телевизионни кебапчии с "богати приятели" пледират за възстановяване на Народната република. "Ултрадесни" джавкащи пудели на Путин искат национализация. И, разбира се, искат да отбият България от европейския й път в посока назад  –  към Евразия. Лидерите на "възродители" и "възродени" позират за снимка в братска прегръдка. Овчи стада гласуват под строй за когото им кажат с одобрително блеене. 

Ще ги оставим ли те да определят бъдещето на България? Убеден съм, че мислещите хора у нас все пак са мнозинство! Вместо да гледаме отегчено отстрани с презрителна полуусмивка, трябва всички да участваме, да задаваме въпроси, да изискваме отговори, да гласуваме, да показваме, че сме граждани на едно гражданско общество. Тогава няма как да им стане играта. Те разчитат на това, че са ни отвратили, елиминирали са ни, не участваме.

Колкото по-масово се гласува, толкова по-малък шанс има статуквото да се запази. Ако гласуват по-малко от половината хора с право на глас, нищо няма да се промени. Трябва всички да гласуваме – независимо за кого! Наше право е да решим за кого.

Но също така е добре да си даваме сметка за кого гласуваме да не легитимираме политическите клоуни, пуснати на сцената от нашата олигархия или дори директно от Москва. Аз лично не бих гласувал и за тези, които се опитват да стоят с единия крак в Европа, а с другия в Евразия, или да обслужват собствените си ориенталско-олигархични интереси с европейски пари. Важно е да останем в обединена Европа.