Асоциация на повикване

Асоциация на повикване

Обвиняемият съдия Веселин Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд<br />
Обвиняемият съдия Веселин Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд
Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) публикува в сряда на интернет страницата си становище, с което обвинява Съюза на съдиите в България (ССБ), че защитава председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, който миналата седмица беше привлечен под наказателна отговорност с четири обвинения (след 4 години следствие!).
Този е смисълът на становището на Асоциацията на прокурорите, зад която е публично известно, че стои висшето ръководство на прокуратурата, доколкото досега същата асоциация не е излизала с позиции, които да са му противоречали, и е мълчала в редица ключови скандали в съдебната система, по които е мълчало и ръководството на прокуратурата, но за чиято проверка е настоявал ССБ. В становището обаче не се споменава нито името на Съюза на съдиите в България, нито Пенгезов, който се канеше да се кандидатира за втори председателски мандат на САС, а се казва: "Изразяваме тревога, че съсловна организация на магистрати застава в защита на твърденията на висш магистрат за упражняван натиск от политици и манипулативни за кадровите му намерения действия на прокуратурата, поднесени пред широката общественост само като удобни изводи, без конкретизиране на проверяеми аргументиращи факти."
Именно ССБ е съсловната организация, която изпрати писмо до Висшия съдебен съвет, но не в защита на Пенгезов, а
с настояване да се проверят неговите изявления
от специалната му пресконференция, че е получавал съвети от Делян Пеевски как да бъдат решени конкретни дела и че в противен случай няма да види втори мандат (ще го види "през крив макарон", по неподражаемия стил на председателя на САС).
Именно ССБ е и съсловната организация, която при всеки уронващ престижа на съдебната власт случай настоява с писма до ВСС да бъде изяснен проблемът и да не се оставят да затихват скандалите без последствия, защото това само развращава системата и осигурява хранителната среда на корупцията и тайните сговаряния за взаимно удовлетворяване на икономически и политически сметки, не и правосъдие.
При толкова очевидното разминаване между онова, което ССБ е написал в писмото си до ВСС (да се проверят твърденията на Пенгезов), и интерпретацията на прокурорската асоциация (че съдиите защитават твърденията на Пенгезов), става обяснимо защо в становището на прокурорската асоциация не е назовавано името на ССБ. Как да го назове, като най-очебийно манипулира общественото мнение с подмяната на твърденията! Да се напише в становището на АПБ, че ССБ защитава Пенгезов, след като е известно, че именно съдии направиха подписката срещу избора му за шеф на САС преди 5 години, е подмяна - меко казано. И
чиста лъжа - неучтиво казано
Затова и Асоциацията на прокурорите не смее да го спомене, въобразявайки си, че така остава неуязвима, ако някой напише, аз например, че в становището се изричат неистини. Колко оригинално...
От друга страна, когато една институция или асоциация, и то прокурорска, не смее да назове името на онзи, когото е обявила за опонент, това разкрива институционалния й капацитет и цел в пълния им блясък: да не се учудваме, че при такъв капацитет - такава принципност, уважение към фактите и професионален кураж -  защо се провалят толкова прокурорски актове в независимия съдебен процес!
Манипулативното прокурорско становище идва да предреши и какво ще реши ВСС в отговор на писмото на Съюза на съдиите - просто няма да уважи искането за проверка на Пенгезовите твърдения. Защото силното влияние във ВСС е на главния прокурор.
Становището на прокурорската асоциация пази и Пеевски "чист"
- при проверка от ВСС на Пенгезовите твърдения Пеевски щеше да влезе отново в кръга на прожекторите, а това трябва да се случва само ако той самият пожелае.
Тъй че поредното клиширано изявление-становище на Асоциацията на прокурорите с нищо не допринася нито за авторитета на прокуратурата и на съдебната власт като цяло, нито за нейната реална независимост.
А само затвърждава усещането за битката, която прокурорската институция води за влияние над съда, за запазване и завоюване на нови, неполагащи й се в никоя правова държава територии в съдебната власт.
Така ще е, докато политическият тъй наречен елит не осъзнае, че докато се интересува единствено от собственото си удобство (твърде временно впрочем), в цивилизования свят под съдебна власт разбират съда. И нищо друго! И че там - в оня развит свят, като говорят за независимост, имат предвид именно съда, чиято независимост трябва да бъде гарантирана. Прокурорската независимост е хартиена фикция - дори само поради природата й.